0
897

В хотела на съзнанието

Hotell 3
„Хотел” (Швеция-Дания), реж. Лиса Лангсет

„Хотел” (Швеция-Дания) на Лиса Лангсет е филм за собствения ад и възможността да излезеш от него, като го погледнеш с очите на другите.

Почитателите на операта се делят на два вида: меломани и такива, които се интересуват преди всичко от спектакъла. Вторите често избират операта, която ще гледат, по либретото. Така сред изкушените от скандинавското кино (или някоя друга, рядко гостуваща на българските екрани кинематография) можем да открием фенове на филмовата екзотика, нестандартност и експериментален авангард или просто любопитни зрители, които търсят познатите схеми (жанрови, драматургични и т.н.), пречупени през друг вид естетика и светоусещане. Вторите често избират филмите, които ще гледат, по сюжета. Това крие известен риск, защото историята, описана на хартия, в 75 % от случаите не дава ясна или дава доста погрешна представа за това, което те очаква пред екрана. Тогава се случва да си избереш 4 филма от 15-те в програмата на фестивала „Северно сияние” 2015 и да има само един, който ти се иска да запомниш.

Ако сте почитатели на истории, в които не е (и не става) ясно за какво точно се „бори” главният герой, и харесвате гледната точка на субективната камера, всичко това гарнирано със „скандална” поредица от случки и формални експерименти, исландският „Разврат на макс” (2013) сигурно е вашият филм. На другия полюс, що се отнася до авангардно и нетрадиционно, е американизираният ефект, който оставят след себе си шведският „Его” (2013) и норвежкият „Целуни ме бе, дебил” (2013). Първият залага на клишето по Екзюпери, че „най-същественото е невидимо за очите”, и едно „грозно пате” натрива носа на 25-годишен шведски нарцис. Вторият показва, че и в Европа се справят успешно със сюжети а ла „10 неща, които мразя у теб”, както и със здравословната необходимост да се следват мечтите. В заключение – два комуникативни тийнейджърски филма от зоната déjà vu. После идва „Хотел” (2013, Швеция-Дания).

„Хотел” (Швеция-Дания), реж. Лиса Лангсет

Страданието е безспорен източник на вдъхновение. Както за творчество, така и за изобретяване на неподозирани методи за преодоляването или поне за облекчаването му. Във филма на Лиса Лангсет душевната болка намира изход в подмяна на самоличността – своеобразно бягство от себе си, – защото, за разлика от тезата на Сартр „Адът – това са другите”, тезата на „Хотел” е по-скоро, че всеки сам отглежда собствения си ад. И шансът да излезеш от него е, като го погледнеш с очите на другите.

Ерика има живота, който иска, но след преждевременно раждане светът й внезапно се разпада. Тя се чувства едновременно излъгана, наранена, виновна, че не може да приеме новата реалност, и дори изоставена, защото партньорът й се справя с драмата по своему и се опитва да продължи живота, докато Ерика сякаш се затваря в капсулата на времето. Дотук нищо необичайно от драматургична гледна точка. Следват посещения на групова терапия, където Ерика предимно слуша за травмите на другите хора. Докато един ден след края на сеанса тя не предлага на няколко от своите събратя по страдание да продължат „лечението” под друга форма, подсказана от една вестникарска статия.

Ако „Хотел” беше филм на Тарсем Сингх, щяхме да се потопим във виртуалната реалност, където всеки от петимата „пациенти” се опитва да замени (само)личността си с някоя по-приемлива. Но в леко стерилната откъм емоции скандинавска среда сюжетът и философската концепция на този филм ни отвеждат в психологическа драма с умерено психоаналитично влияние. Най-интересните моменти в историята са свързани с междуличностното общуване – не просто персоналната травма, с която се бори всеки от персонажите, а начина, по който останалите четирима се опитват да му помогнат да се справи със своята задача по техния начин.

„Хотел” (Швеция-Дания), реж. Лиса Лангсет

Навързвайки „приключението” на хотелските стаи, Лиса Лангсет е написала ефективен сценарий и може да се похвали с отличен актьорски избор. В центъра на чудесния квинтет е Алисия Викандер – мълчалива, пасивна, взривоопасна Ерика. Опитът от работата по тази роля със сигурност й е помогнал в трудната задача на превъплъщението в изкуствен интелект (Ейва от „Ex Machina: Бог от машината”).

Какво те прави този, който си – въпросът е от компетенцията на психоанализата. Но можеш ли да престанеш да бъдеш този човек? Какво са механизмите, които освобождават задръжките, и дали за болката важи онзи принцип, който се прилага за изкушението – трябва да му се отдадеш, за да го преодолееш.

„Хотел” е многопластов филм, защото едновременно те кара да се заинтригуваш от съдбата на героите и същевременно те дърпа „навън” от пределите на фабулата, особено ако си изкушен от психологическите механизми, предопределящи индивида като такъв. Персонажите са сложна смесица от себе си и многото „други”: човекът, който биха искали да бъдат; онзи, като когото искат да ги възприемат; онзи, когото виждат останалите при срещата, и „другият”, който се разкрива в общуването.

Невероятна смес от уязвимост и отчаяно желание да си помогнеш сам, защото хората могат да видят и да лекуват само повърхността на страданието, а ти си уловен в плен на чувствата и още по-лошо – на представата си за тези чувства, и никой не можа да те убеди, че те са преодолими. Тогава не ти остава друго, освен да се осмелиш да ги изживееш докрай. И дори в основата на филма да е залегнала една доста изследвана тема, заслужава си да се види необикновеният „терапевтичен” подход, който предлага „Хотел”.