Начало Музика Личности В царството на безразличието
Личности

В царството на безразличието

Августа Манолева
11.03.2016
1787

va1

Васил Димитров е от малцината разпознаваеми фигури на мениджъри в сферата на музиката. От малкото професионално изучавали и двата занаята. Изпълнителен директор на агенция Кантус Фирмус”, която свързваме и с оркестъра на Classic FM. Създава една от първите частни радиостанции в България – Classic FM (1994). А иначе цял живот се е подготвял за диригент, с възможност за кариера и спечелен конкурс почти веднага след завършването си. Лидер в радиопространството, директор на bTV Radio Group, заради опита си е избран за председател на УС на Българската медийна коалиция, през 2007 г. е съучредител на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори АБРО, а от 2012 г. председател на УС на Българската фестивална асоциация.

Какво се случва в културното ни пространство напоследък, бъка от проблеми? Управленците ли са без умения?

От 20 години текат процеси, които унищожават това пространство. Липсва политика. Преди 10 години – не, но сега вярвам, че е план, че е тенденциозно. Защото иначе трябваше да сме излезли вече от водовъртежа. Липсва ни цел. Искаме ли да имаме култура и изкуство в България? Искаме ли да имаме стойностни постижения, каквито имат останалите европейски страни в областта на изкуството и културата? Ако си отговорим на тези въпроси, не е нужна стратегия – не знам от колко години се пише и още не е написана. Откакто я пишем, повече от половината занимаващи се с изкуство и особено с музика, вече не са в България. Вървим към стигане до нулата. Няма да може да се попълни един симфоничен оркестър. В България няма 30 кларнетисти за 10-те ни оркестъра. Такава е тенденцията и с други специалности. Хората с духови инструменти работят на три места, дори в различни градове.

Джордж Зарубин, новият главен изпълнителен директор на фондация „Америка за България“, пристигна преди дни и каза: „Аз от десетина дена се ориентирам, но виждам кой е най-големият проблем за България – за последните 25 години вие сте изгубили 25% от населението си. По-лошото е, че до 2025 г. прогнозата е за още 25%“. Всеки нормален човек го вижда. И никаква политика по този въпрос. Казва се само „няма“ – то не е политика, унищожава се постиганото с много усилия и време, без да се съгражда. Свиваш се, свиваш се и казваш: защо не избягах в чужбина преди 20 години? Моите съученици го направиха.

Все пак, не бихме ли могли да използваме музикантите като добри наши посланици по света…

Външната политика работи и с такива средства – културата. Питал съм Аврам Синтов – съпруг и мениджър на Ана Томова-Синтова, в Германия знаят ли, че тя е българка? Не. На афиша я пишат Синтов. Държавата не се е сетила да използва името й – когато тя прави концерт в Германия, вестниците да напишат преди събитието: българският премиер ще дойде в Германия и великата оперна звезда Ана Томова-Синтова ще изнесе концерт, посветен на българо-германското партньорство. Така ще разберат, че е българка. Преди дни разговаряме с американския диригент Конрад Поуп, известен композитор и аранжор на десетки филми. Казвам му за българите, концертмайстори на големите оркестри по света, и за цикъла „Концертмайсторите“, а той: „Ама вярно ли е, че всичките са българи? Веселина Кацарова? Ама тя българка ли е? Мислех, че е рускиня… Борис Христов – и той ли е българин?!“ Хората не знаят. Без политика, без маркетинг няма да го знаят. За тях това са руснаци. Не могат да си представят, че България има такива артисти. И този американец още на втория ден от пребиваването си в България каза на шега: „Трябва да говорите с вашето правителство да затворите границата“. Веднага му стана ясно, че музикантите, подготвени тук с български пари, заминават. Има голям пазар за добри музиканти.

Трябва ни стратегия за културата. До 2020 г. да имаме еднакви стандарти със средните в Западна Европа за качество и за заплащане в сферата на изкуството и културата. Без изравняване стратегията няма смисъл. Няма кой да я изпълнява, няма да ги има хората.

Но веднага следва аргументът: без финансиране за какво изравняване да говорим?

Ще дам за пример Гърция. Преди 21 години ходих с проф. Александър Танев в Серес на дипломен концерт на негов студент. Присмивахме се на гърците в областта на музиката. Но те имаха политика и сега нивото им е много високо. А ние сме там, където бяха те тогава. Ще дойдат да ни преподават сега гърци. А пари? То е все едно цял живот да ходиш гладен и беден, да нямаш собствено жилище и да обясняваш, че нямаш пари. Хората си купуват жилище с кредит. Като имаш собствено жилище, ще можеш да се посветиш на работата си и да печелиш. Но трябва цел и план за постигането.

Двигателят на тези политики не е ли Министерството на културата?

Българите, а не държавата, трябва да кажем искаме ли да имаме изкуство на световно ниво, както досега. Как да създадем среда? Не само с парите, мениджърството също е важно. От МК няма смисъл. Там липсват политики. Разпределят средства от Министерството на финансите да се захранят гладните състави под опеката им. Всичко останало извън държавната структура за тях не съществува. Неконкурентна среда. Държавата се грижи за своите създания по отвратителен начин – опитва се да ги закрие. Ако културен институт от типа на Музикалния театър не се справя с финансовите си задачи, може да се закрие и да се направи открита сцена? А кой ще отиде на тази открита сцена? Как ще осъществи продукция без пари? Спонсори почти няма. В България само общините са с ресурс за култура и една небългарска фондация, на която се крепи почти целият недържавен сектор в изкуството. Тази открита сцена ще се превърне като киносалоните в бинго зала. Системата унищожава и държавните, и частните институции, не дава възможност да се конкурират. Ако за концерт на оркестъра на Classic FM напълним зала „България“ с 1000 души, платили по 20 лева за билет – това са 20000 лева, без субсидия от държавата. Държавният оркестър в същата зала, при 500 души публика и цена на билета 10 лв. – 5000 лв. За тях ще получи на всеки лев по 6 лева отгоре субсидия – от държавата, от нас, данъкоплатците. За половин зала ще спечели 40000 лв. А при пълна зала на двойна цена ние изкарваме 20000 лв. Конкуренция…?!

fest2
Оркестърът на Classic FM

Какъв е смисълът да не се създава конкуренция?

Неразбиране и липса на културна политика. Държавата казва: дай на този, защото е държавен. Нищо, че пълни половин зала, ще му дам по 6 лева на всеки лев, който спечели. Така е 3-4 пъти по-богат, отколкото другия без субсидия, но ако публиката иска него да гледа? Делегираните бюджети от самото начало са проблем. И МК променя правилата, вижда, че и така не става, парите не стигат. Трябват условия, конкурентен пазар. В Конституцията пише, че има равнопоставеност между частната и държавната собственост.

Може би смятат че едните образоват, а другите „чалгизират“?

Ние сме пречка. Показваме, че нещата могат да станат по по-добър начин. Доведохме за последните 15 години класически музиканти, които никога нямаше да дойдат в България: Найджъл Кенеди, Гидон Кремер, Миша Майски, Пинкас Цукерман, Джошуа Бел, Шломо Минц. И… ставаш проблем. Ти си конкурент! И даже имаше реплика: „Те ни крадат публиката“. А в Министерството пък им вярват.

minz
Европейският музикален фестивал се открива на 28 март 2016 г. – солист и диригент на първия концерт е цигуларят Шломо Минц.

Недържавните културни институции в България по какъв начин се издържат? 

Ако дам нашия оркестър за пример – от продажбата на билети и от фондация „Америка за България“ за цикъла „Музиката на Америка“. За съжаление, иначе не може да съществува и един ден.

Трябва да има политика какво искаме да стане. Да имаме само държавни културни институти, или като в другите страни да има баланс между държавни, частни, обществени, общински и съответния начин на финансиране? Те са с една и съща функция – правят култура. Ако искаме да имаме изкуство и култура, трябва да се отстранят бариерите, които държавата изкуствено слага.

Друго, всички събития се провеждат в общините. Общините имат интерес да се случват хубави неща. И го виждаме в последните години – много общини разбраха, че фестивалите са важен елемент. Привличат туристи, създават настроение, осигуряват икономически ръст. БФА създаде Бяла книга на фестивалите. Изследвахме от икономическа гледна точка норвежката и българската ситуация с фестивалите. Нужно е да се обединят интересите. Ако фестивалът има финансиране от общината, той да получи съответното финансиране и от държавата. Държавният ресурс да не се харчи просто така, защото тоя министър решил на кой колко да даде. Обвързването гарантира предвидимостта – знаеш, че като имаш финансиране за 2018 г., ако се справяш добре, тогава можеш да поканиш Джошуа Бел и да кажеш на туристическите агенции, че могат да включат в пакета си такъв концерт. Сега няма предвидимост. Няма културен туризъм от този тип. Ако човек живее във Виена и знае, че Джошуа ще има концерт в София и билетът е 50 лв., със съответна самолетна компания ще му е по-евтино да дойде в София, отколкото да отиде във Виена на концерт. Там няма дори да може да си намери билет, защото публиката ги е изкупила отдавна. Борим се в момента Министерството на културата да възприеме този модел. Да има фонд за фестивали.

Чуждата фондация обаче не гони ли своите интереси? Би ли спонсорирала например цикъл на български композитори?

Фондацията финансира много различни неща в музиката. Но е нормално да иска за покаже на българите и американска култура. Аз обаче питам: защо нямаме фондация „България за България“, за да направим и цикъл с българска музика. Това е по-скоро въпросът, а не защо има „Америка за България“ – и хубаво, че я има, иначе всичко извън Министерството на културата се потапя завинаги.

Но и Столична община няма как да не ви вкарва в капана – „за нас нищо лошо, иначе няма пари“?

Там текат положителни процеси от доста време, върви се към избистряне на политиката на финансиране, търси се дългосрочност на проектите, на критериите за оценка. Да, очакваме решението на Общинския съвет за културния календар, защото Европейският музикален фестивал започва след месец и без тази подкрепа фестивалът фалира. Там има вече разбиране по този въпрос, тъй като Общината е важен елемент във финансирането на недържавното изкуство. МК също има малки бюджети, но там засега решенията се вземат еднолично. Направих справка. Нашият Европейски фестивал се провежда от 16 години и финансирането е растяло – започнало е с 30-40-50-80-100-150 хиляди лева. Идва министър Вежди Рашидов и започва 30-30-30. В това време Фестивалът се е разраснал, натрупал е опит, богата програма, получи в Париж сертификат за качество „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“, получи миналата година Наградата на София за култура. Защо министърът В.Р. ще намали три пъти субсидията за фестивал, който се развива в годините? Пари се дават ей така. Питал съм. Отговор няма. Липсват критерии, прозрачност, контрол от страна на Министерството на финансите.

Защо законът за спонсорството уж го има, пък всъщност не работи?

При корпоративен данък 10 % това е нищо, не можеш да създадеш интерес в компаниите да си облекчават данъците чрез дарения. Но забелязвам неприятна тенденция – западните фирми, които дойдоха в България като инвеститори заради ниския данък, видяха, че могат и да не правят социален патронаж. Разбраха, че в България не е нужно да се правят спонсорства. Правят ги в собствените си родини. Искат да бъдат уважавани от обществото там. Тук не ги интересува. Аз съм австриец, искам да подпомогна австрийската култура. Ще спечеля пари в България, ще платя много нисък данък, щото такъв ми искат, но ще изнеса всичките пари и ще ги даря на Виенската опера. Вярно, че е неморално, тук изкарваш парите си. А България има да харчи само 10% данък за култура, образование, здравеопазване. Другото – българските компании, които трупат имидж в България, са компаниите, които първи трябва да застанат зад подобен вид подкрепа. „Фантастико“ е един такъв пример – богата развиваща се българска компания, има такава политика, която си е поставила за цел да подпомагат културата. Те подпомагат всяка година майсторските класове и концерта на Райна Кабаиванска.

Августа Манолева
11.03.2016

Свързани статии

Още от автора