0
4994

Галерията като място, което се развива

Разговор с Румяна Йонева и Росица Чушева, съоснователки на галерия „Ракурси“ в София

2019 беше една от годините, богати на събития за българското изкуство, откроиха се и процеси, за които си заслужава да поговорим. Някои водещи софийски галерии достигнаха достатъчно „зряла“ възраст, за да можем да поразсъждаваме за професията на галериста в нашата среда. Затова се обърнахме към водещи галеристи и изкуствоведи с едни и същи въпроси: как се изгражда галеристът, как се поддържат отношенията галерист–артист, доколко е конвертируемо съвременното българско изкуство на големите международни форуми …

Галерия „Ракурси” навърши 15 години. За натрупания опит и за работата с млади автори, разговаряме със съоснователките Румяна Йонева и Росица Чушева.

Какви мотиви ви водеха преди 15 години, когато създадохте галерията? И какво се промени през годините?

Румяна Йонева: Започнахме с ясна концепция относно вида на галерия „Ракурси“, защото вече имахме опита от първата ни галерия „Миньон“, която основахме през 1996 г. През 2004 г. създадохме „Ракурси“ с идеята, която по-късно успяхме да осъществим – да показваме стойностно изкуство на утвърдени автори, както и да лансираме млади художници. Това стана постепенно, след като вече имахме поглед върху процесите и средата.

Спомням си, че преди години представяхте класици и утвърдени имена в изкуството. Още се помнят вашите изложби за Ивановден. Но през последната година представяте предимно съвременно изкуство. Този завой на какво се дължи – на търсене на разнообразие, на цялостна преориентация на галерията, на диктата на пазара?

Румяна Йонева: Изложбите за Ивановден бяха изключителни, но повечето от авторите, за съжаление, вече не са сред нас, а художникът, който беше в основата на тези изложби – Иван Вукадинов, предпочита да не излага самостоятелно. Всяко нещо си има край. Нещата се променят и сега все повече представяме творчество на средното и младото поколение, защото изкуството се развива, както и публиката. Трябва да се рискува. Не може да се залага само на утвърдени автори. Това е една от мисиите на галерията. Ние също се развиваме и променяме своя поглед. Показваме произведения, които смятаме, че публиката заслужава да види. В това няма нищо странно. В цял свят делът на съвременното изкуство и на продажбите от него се увеличават. Данните показват, че оборотът на аукционните къщи, генериран от съвременно изкуство, в световен мащаб се е удвоил през последното десетиление. Интересът към съвременното изкуство е много голям и цените растат.

Защо според вас се засилва интересът към съвременното изкуство в световен план?

Румяна Йонева: Защото съвременните артисти предават послания, които са ни близки и отговарят на нашето време. Затова все повече хора се интересуват от съвременното изкуство – познато им е и ги вълнува. Ние правим няколко проекта годишно, които представят млади автори. Интересът към тях от страна на публиката е много голям. През 2019 г. реализирахме мащабен проект с двадесет и трима млади съвременни български художници, половината от които работят в чужбина. В рамките на два месеца в станциите на софийското метро бяха изложени произведенията от проекта „На открито“, които предизвикаха широк отзвук. Мисля, че хората имат нужда от пряк досег със съвременното изкуство.

Защо се купува изкуство?

Румяна Йонева: Често по емоционални причини – изкуството се харесва на хората и затова го купуват.

Росица Чушева: Хората имат потребност да гледат нещо хубаво. Духът на едно пространство се променя от изкуството. Друга важна причина е инвестицията, която не изключва и харесването на изкуството. Колекционират се произведения с цел инвестиция, а и от страст.

Кой купува изкуство? Заможни хора, художници, приятели на художниците, колекционери, млади или по-улегнали хора? Променя ли се този кръг от купувачи през годините?

Румяна Йонева: Обикновено хората, които сериозно купуват, са на възраст над 50–55 години. Разбира се, има и млади хора, но това са по-скоро инцидентни случаи. В световен мащаб тенденцията е същата. Има изследвания в световен план, които отчитат отдалечаване от собственическото отношение, от това да имаш картини и да ги трупаш. Музеите и фондациите ще останат местата, където ще се съхраняват произведенията, за да се запознава публиката с историята на изкуството. Докато купувачите започват вече да търсят други неща, не само традиционните стойности. Не да е трайно и вечно, а по-скоро нещо като пърформанс, като шоу.

Какво е необходимо, за да станеш галерист? Да имаш собствено помещение, специално образование, подготовка, освен да обичаш изкуството?

Румяна Йонева: Пространството и местоположението са много важни. Нашата галерия е в центъра, което я прави по-лесно достъпна.
Трябват много познания и ясна представа какво правиш, само че това се изгражда постепенно. Когато тръгнахме с „Ракурси“, имахме вече натрупан опит. Изискват се изключително много познания, и то в различни сфери. Необходима е и добра комуникативност, за да можеш да работиш с авторите, с ценителите и клиентите. Трябва да си добър търговец. Ние сме частна галерия, която се издържа от това.

Росица Чушева: Личните контакти са много важни. Трябва да познаваш известен кръг от автори, с които да може да започнеш. Независимо че предишната галерия беше малка като пространство, работехме с доста автори и това ни помогна много.

Румяна Йонева: Доверието също е много важно при работата с авторите и с клиентите. Ние поддържаме добри отношения с почти всички автори, които сме излагали. Ако имаш съмнение, че нещо се прави зад гърба ти, просто преустановяваш контактите. Както и авторите трябва да ни имат доверие, защото те показват това, което са сътворили, и ние трябва да го представим пред медиите и публиката по добър начин.

Доколко един галерист трябва да е бизнесмен? Какво е вашето вътрешно усещане – в процентното съотношение кой надделява – изкуствоведът или бизнесменът?

Румяна Йонева: Много е трудно. Както изкуството се развива, така и пазарът се развива. И човек непрекъснато трябва да е в час. Ако говорим глобално, в последните години се увеличават онлайн продажбите и това е тенденция. Арт панаирите формират големите продажби. Те оформят глобалния пазар на изкуство, като за 2018 г. на арт панаирите са продадени произведения за 16,5 млрд. долара.
За съжаление, България почти не присъства на такива форуми. Ние сме участвали на два панаира на изкуството със собствени сили и знаем какво означава това. Сами сме подбирали местата, авторите, произведенията, освен това – работа на щандовете, контакти с хората на място… Наистина е много тежко и много скъпо.

Росица Чушева: Ако не си подкрепен от спонсор, всичко е много трудно, защото средствата са сериозни – не само за щанда, но и за транспорт, престой, рекламни материали и др.

Румяна Йонева: Участието на големи международни форуми е въпрос на лична инициатива, но трябва да бъде подкрепено от спонсори и да се прави от хора, които разбират от това, като се започне от селекцията на авторите и произведенията, които се предлагат, за да съответстват на мястото и на форума.

Каква трябва да е ролята на държавата?

Румяна Йонева: Ще дам пример с наша съседна държава. Правихме изложба на сръбски автор в „Ракурси“ и знаем, че когато в Сърбия художникът е на свободна практика, държавата му отпуска сума за самостоятелна изложба, осигурява му средства за издаване на каталог, за покани и плакати.

Росица Чушева: Особено ако прави изложба в чужбина, това също се заплаща. Защото е престижно за държавата, не само за автора, идеята е да се популяризира изкуството на страната. Без да е голяма и особено богата сръбската държава, политиката ѝ е да поддържа изкуството. Това е свързано с техния съюз на художниците.

Как се съотнася българското изкуство към това, което се показва във Венеция или в Базел?

Румяна Йонева: Трябва да се участва и да се правят изложби, за да бъде забелязано българското изкуство. На световния пазар навлизат много автори от Африка, Южна Америка, за Китай да не говорим. Трябва да има обща политика по налагане на българското изкуство, защото има много български автори, които могат да бъдат представени, чиито произведения са съотносими. Някои от тях живеят в чужбина и участват във форуми в Берлин, Виена и др.

Какво показва вашият опит в онлайн търговията?

Румяна Йонева: Преди две години се включихме в Artsy, английска платформа за електронна търговия, като предлагахме съвременно изкуство на млади български автори. Това е една от формите.

Как се открива „нов“ талант – въпрос на тренирано око, на препоръка, на следене на изложби, на мода в изкуството?

Росица Чушева: Проследяваме развитието на авторите още от Художествената академия. Ходим на дипломирането на студенти в академията, на конферанси.

Румяна Йонева: Следим автори с цел да им предложим да работим заедно. Открили сме много артисти, които впоследствие са се наложили. Като Калия Калъчева, Велико Маринчевски, Радоил Серафимов, Явор Боянов и др. Поканихме Калия Калъчева за участие в наша изложба, тъкмо когато беше завършила академията. Каним млади автори в проекти на галерията. Понякога преподаватели насочват вниманието ни към някой млад автор и ни свързват с него.

Как се изгражда отношението галерист–творец у нас? Знаем, че на Запад определени художници се представят само от една галерия. При нас каква е практиката?

Румяна Йонева: У нас това не се наложи. Поради различни особености на малкия ни пазар галериите не могат да осигурят издръжката на художниците и затова те излагат в много галерии. Така ексклузивността се губи.

Падат ли цените на произведенията на един автор, когато се предлагат на повече места?

Румяна Йонева: Не мисля. Цените на един автор се поддържат горе-долу на едно ниво. Разбира се, с годините се променят. Има тенденция да растат цените на съвременното изкуство, за разлика от стари майстори с не толкова значими произведения.

По какъв начин се отразиха скандалите с фалшификати на работата на галериите?

Румяна Йонева: Скандалите с фалшификати много навредиха на пазара на изкуство, внесоха несигурност сред купувачите.