Начало Галерия Галерия „Структура“ – първите пет
Галерия

Галерия „Структура“ – първите пет

Мартина Стефанова
07.02.2023
3191
Структура Отворени прозорци: Биргит Хьолмер, Галерия Структура

Първите пет са вече факт за софийската галерия „Структура“. Забивайки карфицата на картата в идеалния център, точно преди пет години кураторката Мария Василева с размах отвори вратите на първото независимо „кунстхале“ за съвременно изкуство у нас (в превод от немски, „кунстхале“ – „зала за изкуство“). Именно зала е думата, с която може да опишем мащаба и минималистичния дизайнерски подход в интериора. Наред с основното пространство галерията разполага и с още две по-малки, всяко със собствена програма. „Структура“ представя най-вече съвременно изкуство, но и не само. В разнообразната програма могат да се видят и исторически личности от световен мащаб. Мария и екипът ѝ искат да представят най-доброто у нас и от света, като се опират на владеенето на международния език за съвременно изкуство.

Основателката Мария Василева е куратор на множество изложби в България и чужбина, до 2016 г. беше главен уредник в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), където инициира създаването на отдел „Съвременно изкуство и фотография“ и програмата за млади художници „Място за срещи“. Впоследствие работи и в Националната художествена галерия. Управлява фондация „Едмонд Демирджиян“, по нейна инициатива е създадена и наградата за съвременно изкуство БАЗА.

Галерия „Структура“ обединява няколко функции – на комерсиална галерия и на пространство от типа център за съвременно изкуство. Всяка изложба започва с диалог с авторите, вследствие на който те не само представят, но и продуцират нови произведения, а това е важно, защото стимулира както самите артисти, така и публиката. Именно тази подкрепа е необходимата еволюционна частица в сферата на съвременните процеси у нас.

Сред целите на галерията е да служи като емисар на различни национални култури, свързвайки се с международни движения и техните представители, което активно променя облика на културния живот у нас. В международен план „Структура“ многократно си партнира с ifa – германския Институт за международни отношения. Като независима частна институция галерията често разчупва наложилия се шаблон, показвайки и експозиции от музеен характер. Такава беше изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“, която представи някои от най-големите германски автори: суровия и безмилостен в творбите си художник, фокусиращ се върху германското общество от периода на Ваймарската република и бруталността на войната, Ото Дикс и работещата през същия период дадаистка художничка и една от създателките на фотомонтажа Хана Хьох. Изложбата включваше работи и на Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер, Герхард Рихтер, отдавна влезли в учебниците по история на изкуството. Интересен елемент бе звуковата инсталация, отглас от световната пандемия, на българския артист Антони Райжеков, който успя да приближи времето в изложбата, препращайки към манипулации в съвременното общество.

За петте години от своето съществуване галерията показа и други световни звезди, които рядко виждаме у нас, като артистичното дуо Л. А. Раевен, прочули се с борбата си срещу стереотипите, налагани от световната модна индустрия. Преминали през физическите и психологически сътресения на хранителното разстройство, художничките споделят своя болезнен опит и го обръщат в дискурс за работа, критикувайки консуматорското общество и начина, по който то влияе върху самооценката ни. 

От световните имена галерия „Структура“ показа и Роземари Трокел, която се нарежда сред най-важните съвременни немски художнички. Художествената сцена, доминираната предимно от мъже през 80-те години на миналия век, я подтиква да създава контрапозиции, представяйки мъжкия артистичен гений хумористично като машина за рисуване, а ролята на жената в съществуващата художествена система – чрез абстрактните си женски плетени картини.

Изложбите в галерия „Структура“ могат да бъдат различни и не винаги да включват класически медии, а когато се представят платна, те могат да носят и тежък политически характер или критика на съвременното общество. Определено тези изложби оставиха отпечатък, от една страна, защото рядко у нас идват подобни имена, а от друга, заради сериозността на темите, които показаха силата на изкуството не само да бъде красиво, но и да говори, направо да крещи.

Галерията покани и световния поп арт художник Филип Колбер и неговата изложба с хумористични дигитални поп арт картини и „инфантилни“ гигантски скулптури на лобстери, разположени из пространството на галерията, определено стана любима на почитателите на поп арта и разбира се, на децата.

NINAVALE. Off and on and on and on, 2021. Галерия Структура

Галерията представи множество български артисти като живеещите вече десетилетия в Щатите Даниела Костова и Миряна Тодорова, базираните във Франция Нина Ковачева и Валентин Стефанов, Боряна Петкова, Михаил Михайлов, представил през 2022 г. страната ни на Венецианското биенале, живеещия в Берлин Антон Стоянов, Наталия Йорданова, която е в Холандия, а също така Иван Мудов, Николай Константинов, Вито Валентинов, живописеца Станимир Генов, Валентина Шарра, Алла Георгиева, младите художници Мартин Пенев, Марта Джурина, Аксиния Пейчева, както и утвърдените Симеон Симеонов, Красимир Терзиев, Кирил Прашков, Камен Старчев и др. Списъкът е дълъг, което превръща галерия „Структура“ в основна спирка за интересуващите се от съвременно изкуство софиянци и гости на столицата.

Заедно с Гьоте-институт „Структура“ започна проект „Отворени прозорци“, в рамките на който германски художници прекарват две седмици в София, опознавайки средата и създавайки специфично произведение за витрините на галерията. „Структура“ си поставя за цел да разшири този проект с покани към художници и от други страни.

От международните куратори досега са гостували Мириам Уестен, Изабел Галиера, Наоми Лев, Грегори Волк и Валтер Зайдл. Последният представи някои от най-известните австрийски художници в изложбата „Структури на мисълта“, част от официалната програма на Австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Една от работите в изложбата беше посветена на много оспорвания и вече несъществуващ монумент на Валентин Старчев „1300 години България“, върху който австрийските автори размишляваха за това какво се случва с колективната социална памет на един град, когато определен времеви отрязък от историята е изтръгнат от течението на градското време. В рамките на програмата „Гореща линия“ са поканени още двама международни куратори – Грегор Янсен (Германия) и Йохан Густавсон (Нидерландия), които да работят през настоящата година с български художници.

Галерията е част и от международния проект Art Prospect, резидентна програма на CEC ArtsLink, Ню Йорк, даваща възможност на американски художници и куратори да прекарат един месец в България. Именно този тип обмени са така важни за присъствието на страната ни на световната арт карта. Това е и една от силните посоки, които галерията иска да развива и за напред.

Разбира се, обменът трябва да е и в двете посоки и български творци също да имат възможността да опознаят други художествени сцени. Именно затова галерия „Структура“ работи с базираната в Берлин организация ROAM и с независимото пространство за изкуство „1646“ в Хага, където с помощта на фондация „Лъчезар Цоцорков“ български художници отиват на едномесечна резиденция по програмата „Арт Коридор“.

Галерията е част и от многоизмерния пан-европейски проект De Structura, който свързва 40 европейски организации, обединени в желанието си да създадат повече възможности за младите в изкуството. Започвайки кариерата си у нас, те обикновено се сблъскват с редица препятствия като финансиране, подкрепа, преодоляване на затворената среда и ниски нива на възможности.

„Структура“ участва в редица международни панаири, като представя български автори. Единици са българските галерии, които работят в тази посока. Участието на панаир не винаги е финансово оправдано, което е и една от спирачките, но то има свои плюсове, а именно популяризиране и признание за качеството, което изкуството ни може да предложи на международния пазар. Малко са българските автори, които са част от този международен пазар, а галерия „Структура“ увеличава шансовете в тази посока.

Връщайки се обратно в сърцето на столицата, е важно да споменем, че галерията работи като публично пространство и е с вход свободен, а всеки метър експозиционна плащ е оползотворен. Освен в основната зала, „Структура“ представя и две паралелни изложби – в лобито, както и в малка стаичка в дъното след голямата зала, наречена Project Room, където млади куратори експериментират на няколко квадратни метра. Това предлага и бързо редуване на експозициите, като по този начин поддържа интереса и към другите изложби в галерията.

Разбира се, да гледаме не е достатъчно, необходимо е да се учим да разбираме това, което гледаме. Именно затова галерията разработва и образователна програма, която включва лекции, срещи с художници и турове из изложбите, както и презентации, занимава се и с издателска дейност, като създава към всяка от изложбите вестници, каталози, а също и онлайн текстове и видео интервюта.

Вече пет години галерия „Структура“ продължава да бъде трън в очите на статуквото и да поддържа стабилна изложбена програма, да общува с аудиторията, да изпраща и приема артисти и куратори, да образова публиките. Тя е и основна мотивация за много артисти да продължат да се занимават с изкуство, да живеят или да се връщат у нас.

Мартина Стефанова
07.02.2023

Още от автора