0
586

Ганайско-фризийски истории

Кинг Аишоба и Арнолд де Боер в Прага, фотограф Barka Faboina

„АфроВизия“, първият (суб)африкански музикален фестивал у нас, ще се проведе тази вечер, на 29 май 2017 г., в клуб *Mixtape 5* в София. Разговор за ганайската музика и срещата й с Европа с Кинг Аишоба и Арнолд де Боер.  

„АфроВизия“ ще събере на една сцена Хюго Рейс – бившия китарист на Ник Кейв & The Bad Seeds, Арнолд де Боер – настоящия фронтмен на холандските импро-пънк ветерани The Ex, сръбското „хилбили-афро-фънк“ трио Igralom и групата на краля на музиката за колого в Северна Гана Кинг Аишоба.

Хюго Рейс, макар и австралиец от Мелбърн, има немалко заслуги в областта на съвременната интерпретация на африканското музикално наследство (от записите на албумите на формацията му Dirtmusic с местни музиканти в Мали до съвсем новия му албум с Микеланджело Русо, посветен на творчеството на Джон Лий Хукър). Igralom от Ниш съзнателно стъпват върху традицията на Джинджър Бейкър и тази на Tinariwen и съвсем естествено я свързват със своята си – тази на EKV.

Кинг Аишоба е „поет и революционер“, извел на световната сцена традиционната знахарска и спиритуална музика от Горнозападния регион на Гана. Неговата двуструнна традиционна китара (или баскитара) колого е инструмент от семейството на нгони (в Мали), гомбри (в Магреба), ксалам (в Сенегал), а традицията за свирене на колого се предава в семейството. Музиката на Кинг Аишоба обаче далеч не стъпва само върху традицията – в историята на постколониална Африка ние можем да го наредим по-скоро до Фела Кути, Тони Алън и Юпитер Боконджи Илола, отколкото до фолклорните музиканти. Легенда в собствената си страна, Кинг Аишоба става известен в Европа преди няколко години, когато неговият голям почитател Арнолд де Боер му предлага да направят заедно турне в Холандия. Арнолд де Боер, от своя страна, е доста навътре в ганайската традиционна култура. Неслучайно една от първите песни, които композира за The Ex, след като официално се присъединява към тях преди десетина години, е вдъхновена именно от ганайска поговорка – „Дървото може да плува вечно по реката, но от това няма да се превърне в крокодил“.

В соловия си проект Zea Арнолд де Боер смесва електро-рокендрол с различни африкански ритми (главно от Гана и Етиопия) и често игриви, но в основата си доста социално ангажирани текстове на английски. Последният му албум обаче (Moarn Gean Ik Dea, Утре ще умра) е на родния му фризийски език и доста се различава от досегашното му творчество – песните са по-философски, по-минималистични, по-акустични, по-минорни. И парадоксално – по-близки до музиката на Кинг Аишоба.

Фестивалът „АфроВизия“ ще се проведе тази вечер, на 29 май 2017 г., в голямата зала на клуб *Mixtape 5*. Вратите се отварят в 19.30 часа. Арнолд де Боер ще представи фризийските си песни на 30 май, вторник, от 21 часа в Първо студио на БНР.

Арнолд де Боер: Интересно се получи, защото географски Фризия е разположена в холандския Северозапад – знаете, това е отделна провинция с различен език. А Кинг Аишоба е от ганайския Северозапад, където езикът и културата също са различни. И когато Кинг Аишоба чу за първи път моите фризийски песни, възкликна: „Виждаш ли, ние си приличаме – и двамата сме от Северозапада“. И друга история – на традиционната черно-бяла крава (порода Холщайн-фризийска), която „експулсираха“ от Турция при обтягането на отношенията с Холандия, има огромна статуя в главния град на Фризия. Ние, фризийците, я наричаме „нашата майка хранителка“ – нещо, което Кинг Аишоба и музикантите му добре разбират и чувстват близко до своя светоглед.

Да ви върна назад във времето – как се срещнахте за първи път и кое ви събра заедно на сцената?

Арнолд де Боер: Бях в Гана за един благотворителен концерт в подкрепа на изграждането на звукозаписно студио и случайно попаднах на касета на Кинг Аишоба. Толкова се впечатлих, че купих доста касети и само след няколко месеца много от приятелите ми в Холандия вече бяха фенове на Кинг Аишоба. И при следващото ми отиване това ми беше основната цел. Срещнахме се, организирах му едно турне в Европа, което беше много успешно. И тогава той ми каза, имайки предвид моите плочи: „Арнолд, виждам че хората в Европа много харесват „големите касети“. Ще ми помогнеш ли и аз да издам „голяма касета?“. Аз имам малък музикален лейбъл (Makkum Records), за който издавам собствената си музика и тази на няколко близки приятели, и… речено-сторено. На първото ни съвместно турне преди няколко години първоначалният план беше да представя в Европа музиката за колого на Кинг Аишоба, а не задължително да свирим заедно на сцена. Но то си дойде естествено – по негова инициатива, а не по моя. Веднъж, когато той чу моята версия на „Буржоазния блус“ по мотиви от Ледбели, ми предложи: „Да се включа, а? В тази песен знам точно какво да правя“. И виждаш как се завърта историята. Ледбели, чиито прадеди са откарани в Америка като роби преди няколко века – може би дори от Гана, може би дори с холандски кораби – създава социална песен, в която се разказва за буржоазния Вашингтон. Тази песен много я харесваме в Европа, дори групи като The Fall имат свои версии по мотиви от нея – точно тяхната версия е залегнала и в основата на моята. И така, аз я изсвирих и с Кинг Аишоба. После я представихме и в Гана и там много я харесаха, с което сякаш я „върнахме у дома“.

Да насочим сега разговора към Кинг Аишоба и към колого традицията в Северна Гана.

Кинг Аишоба: Tова е музиката на дядо ми. Но той никога не е свирил на колого извън дома, защото неговата роля е била на доктор, на „доктор на духа“. Хората са идвали при него, той им е свирил на колого, давал им е съвети, помагал им е в душевните им терзания… Той е починал, преди да се родя. Никога не съм го виждал. Знам песните му от баща си и от някои по-стари хора, които ги пееха. Половината от песните, които свиря, са на дядо ми. Другите са мои, авторски. Музиката за колого е дар. Тя е духовна музика и се учи в дома, от предците ни, още от най-ранна възраст.

Кой е първият ти музикален спомен?

Кинг Аишоба: Тази музика е част от мен. Живея с нея още преди да проходя. На тригодишна възраст още не съм можел да ходя. Смеел съм се на шегите на по-възрастните, говорел съм, знаел съм имената на родителите си и как да ги повикам, ако съм гладен. Но не съм можел да ходя. По онова време някакъв човек от Буркина Фасо, знахар, минал покрай дома ни. Видял тригодишното дете, което само седяло и не можело да върви, и пратил по-голямата ми сестра да извика баща ми. Казал му – той трябва да свири на инструмента на дядо си и така ще проходи. Баща ми направил малко колого, аз съм просвирил, а след два месеца съм и проходил. И оттогава насам тази музика живее в мен и не съм имал никакви проблеми с тялото си. Тя е част от живота ми.

Ако трябва да сравниш старите времена и свиренето на колого днес, кое е различното?

Кинг Аишоба: Днес времената са други. По времето на дядо ми хората не са си и помисляли, че тази музика може да се свири и на открито, да звучи по радиото, да бъде представяна по фестивали в цяла Европа, Африка, по целия свят. Това е била местна лечебна музика, и то само в Болгатанга, в северната част на Гана. Докато днес много хора по света знаят какво е колого и че на това малко нещо, направено от калабаш, козя кожа и две струни, може да се свири хубава музика. Аз живея различен живот от този на дядо ми. И ние, които свирим на колого днес, се опитваме да предадем духовната му сила на целия свят.

Звукът на кологото идва от традицията, но твоите песни говорят за проблемите на съвременния човек, и то в съвсем глобален план, особено в последния ти албум 1000 Can Die.

Кинг Аишоба: Много от песните са духовни, да, но има и песни, в които се боря с живота. Песента „1000 могат да умрат“, а и целият албум, който носи това име, са посветени на Африка днес. В много африкански страни днес хората се избиват и затова създадох тази песен, която да донесе мир, да напомни на хората, че не трябва да се избиват взаимно. Ако хиляда души в Гана я чуят по радиото, те ще си кажат: „Да, Кинг Аишоба каза по радиото, че трябва да живеем в мир“, и много от тях ще се вслушат в тези думи. А тези думи са много важни днес: спрете да се избивате!

В тази песен участва и един жив класик – на музиката и на борбата за един по-добър свят…

Кинг Аишоба: Този велик мъж (Лий „Скреч“ Пери) го срещнахме на летището в Амстердам и Арнолд ми каза кой е и че е легенда. Когато чух музиката му, много я харесах и си помислих, че ако го поканя да се включи с гласа си в тази песен, целият свят ще чуе за какво се пее, защото той е познат по целия свят.

Africa Needs Africa – какво е посланието на откриващата песен в албума ти?

Кинг Аишоба: „Африка се нуждае от Африка“ е песен-призив към африканците, които живеят някъде другаде. Някои хора от Африка забравят Африка, бягат в Европа и не искат никога да си спомнят. А като музикант и човек аз искам да им кажа, че не бива да забравяме Африка. Човек не бива да забравя корените си. Много африканци са се изгубили в Европа, затова и написах тази песен – да им напомня да не забравят кои са, но и да не ги забравяме и ние. Много хора в Гана харесват тази песен. Някои от тях дори ми казват: „Кинг Аишоба, брат ми замина (или сестра ми замина, или баща ми замина) – свири я тази песен навсякъде, където пътуваш, и те могат и да я чуят и да си спомнят за Африка“.

Отново към Арнолд – последният ти албум е изцяло на фризийски – има ли и тук призив да не забравяме кои сме и къде са корените ни в един глобализиран свят?

Арнолд: Получи се съвсем естествено. Започнах да пиша първата песен след смъртта на майка ми и нещата станаха много лични. Тогава открих, че създаването на музика на родния ми език се различава от писането на песни на английски. Защото когато пиша на английски, мога да погледна нещата от дистанция – да си играя с думите, да усуквам езика, да структурирам историите, които разказвам, така, както смятам, че трябва да звучат – спрямо преживения опит и светогледа, който имам. Докато на фризийски тези думи, които използвам, ги знам още от детството ми, преди да мога дори да чета. Песните на фризийски съм ги изтеглил от земята, не съм ги уловил във въздуха, както песните ми на английски. И поради това може би са по-директни, по-лични, по-емоционални.

Албумът ти се казва Moarn Gean Ik Dea (Утре ще умра). Това обаче не е песимистично възклицание.

Арнолд: „Утре ще умра“, погледнато от философска гледна точка, означава „никога няма да умра“, защото никога не е „утре“. В музиката времето е еластично, разтегливо, според мен. И в музиката аз се боря с времето. Никога няма да бъде „утре“, защото докато стигнем до „утре“, за нас то вече ще е „днес“… Тази борба с времето е в нашите традиции. Когато преди 500 години свещениците поставили часовници на кулите, фермерите се разбунтували и разрушили тези часовници, защото не искали някаква върховна сила да направлява деня им, разграфявайки го на часове и минути. И тази музика за мен е подобен бунт срещу времето.

И навярно твоите предци са били сред тези фермери, доколкото зная, фамилното ти име означава „фермер“, както често обясняваш, за да не бъркат хората Де Боер с Де Бърг (Крис де Бърг, чието име означава „замък“)…

Арнолд: Да, ха ха, трябва да проследя родословното си дърво. Накрая сигурно ще се окаже точно така…

Финалните думи са отново на Кинг Аишоба. Говорим си за ролята на радиото в Гана днес, много близка до ролята на радиото в Бразилия по времето на Жоржи Амаду – т.е. директно общуване на артиста с неговата аудитория.

Кинг Аишоба: В Гана радиото е много важно за нас, музикантите. Мен радиото ме направи известен. Няма случай да не вървя по улицата в моя град и някой да не възкликне: „Ей, това е Кинг Аишоба“. И тригодишните деца, и майките, и бащите им, и бабите и дядовците ме познават. И то благодарение на радиото. За мен радиото е много по-важно от парите, защото някой може да ти предложи много пари, за да свириш на концерт, а на концерта да има малко хора. Но изсвириш ли на живо своя песен по радиото, със сигурност хиляди ще я чуят.