0
2734

Гангстерите и техният летописец

„Ирландецът“ © 2019 Netlfix

Лебедова песен на сагата за гангстерите от ХХ век и заключително парче от мафиотския пъзел а ла Скорсезе, така звучи „Ирландецът“, заснет на кинолента, но продуциран и разпространяван чрез онлайн платформата Netflix. Всъщност американският режисьор е снимал само три истории (преди тази), посветени конкретно на организираната престъпност в средите на итало-американците, въпреки че половината от неговите 25 пълнометражни филма са свързани с различни аспекти на престъпния свят (и престъпния индивид).

Преди това

След драмата на момче с добро сърце, събирач на дългове в Малката Италия („Коварни улици“, 1973), Мартин Скорсезе влиза в епицентъра на мафиотските конфликти в Бруклин, с екранизация по биографичната книга на Никълъс Пиледжи Wiseguy: Life in a Mafia Family, за живота на гангстера Хенри Хил („Добри момчета“, 1990), а по-късно се насочва и към бизнес интересите на организираната престъпност в Лас Вегас („Казино“, 1996), отново по роман на криминалния репортер Никълъс Пиледжи. Тогавашното „спускане на завесата“ по темата съвпада и с последната му съвместна работа с неговия актьор фетиш Робърт де Ниро (осем филма).

„Ирландецът“ © 2019 Netlfix

Ирландецът

Именно Де Ниро предлага на Скорсезе книгата на юриста Чарлз Бранд „Чух, че боядисваш къщи“. Работата по проекта, окачествен като „труден за осъществяване“, отнема повече от десет години и така и не получава подкрепата от големите американски кинокомпании. С бюджет от близо 160 млн. долара готовият филм се разпростира в три часа и половина екранно време (117 локации на снимките за 309 сцени). На първо четене това са мемоарите на Франк „Ирландеца“ Шийрън, ветеран от Втората световна война, шофьор на камион, който започва работа като „бояджия на къщи“ за мафиотския бос Ръс Буфалино. На второ четене филмът разказва за една от големите мистерии в американската история: изчезването на легендарния профсъюзен лидер Джими Хофа, на когото Шийрън става довереник и приятел. А погледнато по-общо, с „Ирландецът“ Скорсезе напуска пределите на сюжетната конкретика и предлага монументално гмуркане в тайните на мафията, разкривайки движещите ѝ механизми, вътрешните борби и връзките ѝ с политическия елит.

Скорсезе

Дали успехът на „Рома“ (2018, реж. Алфонсо Куарон) е спомогнал и Мартин Скорсезе да приеме да дебютира в Netflix, или изборът е изцяло финансов? Независимо от метода на разпространение обаче, „Ирландецът“ вкарва в обращение всички стилистични фигури, които формират запазената марка на режисьора. Самият разказ съдържа множество препратки към предишните му сюжети, посветени на организираната престъпност, с дилемата на протагониста, раздвоен между лоялност и предателство, вина и невинност, приятелство и дълг. Същевременно новият филм е по-амбициозен от предишните, защото придава интроспективно измерение на творчеството на Скорсезе – откровен и носталгичен поглед назад към избора на теми и към актьорите, които са били негови съмишленици, като на преден план се откроява мотивът за самотата, за човека пропилял живота си, без шанс да намери спасение. Фабулата е организирана в дръзка структура от ретроспекции, позволяваща накъсване в ритъма, а маниерът на разказване е все така изпъстрен с изблици на насилие и напрегнати словесни сблъсъци, нелишени от чувство за хумор.

„Ирландецът“ © 2019 Netlfix

Мафиотите

„Колкото и назад да се връщам в спомените си, винаги съм искал да бъда гангстер“, признава Хенри Хил (Рей Лиота) в началото на „Добри момчета“. Това явно важи за някои от най-добрите образи в творчеството на Мартин Скорсезе. Към традиционните им терзания се прибавят и новите теми за остаряването и самотата, които не биха могли да се изследват с по-млади персонажи (а за ретроспекциите е използвано дигитално подмладяване). Така „Ирландецът“ е населен с „обичайни заподозрени“ още от дебюта на Скорсезе в края на 60-те и особено от „мафиотския“ му арсенал. Тук е Харви Кайтел като достопочтен и неочаквано кротък бос. Джо Пеши спокойно можеше да получи втори Оскар за поддържаща роля след този за „Добри момчета“ – свирепият Томи де Вито и „братовчед му“, неконтролируемият Ники Санторо от „Казино“, явно са се кротнали с възрастта в образа на авторитетния, но все така безмилостен Ръс Буфалино. А новото попълнение Ал Пачино е съпътстван от славата на „Белязания“ и нецензурната му ярост любопитно контрастира с невъзмутимото хладнокръвие на Джак Никълсън като Хофа от едноименния филм на Дани де Вито (1992).

Гангстерът Де Ниро

От „отритнатия“ Джони Бой, който пръска пари и предизвиква владетелите на коварните улици, през коравосърдечния ментор на добрите момчета Джеймс Конуей (който никога няма да стане пълноправен член на „семейството“, защото е ирландец!), до честолюбивия Сам Ротщайн от казино „Танжер“, Робърт де Ниро трупа престъпен опит и актьорска слава, създавайки легенди. Последният в колекцията, ирландецът Франк Шийрън, отново е социопат, който не се колебае да отнеме живот и запазва „отсъствие на чувствителност“ в критичните моменти, но за разлика от предшествениците си е поставен от живота в позицията на страничен наблюдател и има възможност да си направи равносметка за проиграното.

Отзвукът

Пет номинации за Златен глобус, десет – за Оскар и нито една награда. Дали Холивуд се опита да накаже Мартин Скорсезе за избора на Netflix? Или може би неговата сага за организираната престъпност в следвоенна Америка – глобален размисъл за функционирането на държавата и основополагащите ѝ митове, чиито теми засягат исторически, политически, екзистенциални и дори метафизични въпроси, се оказа изпитание за търпението на киногилдията…

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияНевидимата война
Следваща статияВирусът на давното