1
671

ГЕРБ = ?

„ГЕРБ = ГРОБ”. Заглавието не е мое. То отдавна се среща в интернет. То, така да се каже, витае във въздуха. Броди из България.

България с опадалите зъби.

Куцукащата изкривена България.

България с катадневния погребален звън на камбаните по селата – селата, които едно по едно си отиват и само един Иво Беров се намери да възпее с прост речитатив тяхната гибел.

Когато си измисляш името на партията, трябва много да внимаваш.

Защото обикновено името на партията е твърде издайническо – то обикновено се опитва да изтъкне, да накичи партията с неща, които няма да са й присъщи.

Ще дадем два прости примера.

ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България.

Същото, както при КНДР – Корейска народно-демократична република.

Тия дни по медиите се появи информация, че населението на България се е стопило под 7 милиона.

Ето, тази новина не трябва да слиза дни наред от устата на управляващите – да я коментират, да я анализират, да се произнесат каква е тяхната заслуга.

Да си разкъсат ризата на гърдите, ако трябва, да си посипят главите с пепел. И да кажат: Да, виновни сме, чакайте да видим какво може да се направи.

Това ли е европейското развитие на България, да е сред първите в света по смъртност и по намаляване на населението. Излиза, че ГЕРБ дойде на власт, за да постигне тъкмо този резултат.

Нека, впрочем, да припомним текста на дописката, взет от в. „Труд”, за тези, които не са го прочели:

„За първи път след 1947 г. броят на българите е под 7 милиона и държавата ни е с 6-милионно население. Това констатираха днес учени от Центъра за демографска политика.

Това означава, че сме се върнали 65 години назад, коментират учените. Оказва се, че данните на нашата статистика сериозно се разминават с тези от международни проучвания. Учените са използвали данни от проучванията на ЦРУ, на европейски и световни организации. Излиза, че нашите цифри и тези на ЦРУ се разминават с 200 хил. души.
Налице е постоянен тренд за намаляване на населението ни – с близо 80 хиляди души годишно, алармират специалистите, наблюдаващи демографските проблеми у нас.

Социалните протести, блокади и конфликти у нас се увеличават, а прогнозата е, че през следващата година те ще са по-многобройни и по-продължителни. Причината е в качеството на живота на българското общество, трагичното състояние на икономика, хаосът в здравеопазването и социалните дейности.

Българинът има достатъчно информация, за да сравнява своето битие, перспективи и професионално развитие с това на хората в други европейски страни, откъдето идва и личната му неудовлетвореност, а това засилва процесите на емиграция.

От Центъра за демографска политика очакват в най-скоро време страната да напусне завинаги 2-милионният емигрант на България.

България заема 9-то място в света по смъртност, в компанията на такива страни като Сирия, Лесото, Чад и други държави от Третия свят. Само преди 2 години, през 2010 сме заемали 14-то място в класацията от общо 230 държави.”

Какво излиза сега – че ГЕРБ трябва да се прекръсти на ГРОБ. Така излиза от информацията. Това наистина би било справедливо.

Между другото, и без да си запознат с данните на ЦРУ, би могъл да стигнеш до същите изводи. Защото улиците дори на големите градове вечер са пусти. Защото в градския транспорт вече пътуват главно възрастни хора.

Защото, нали се сещате, че тази информация, която стигна до медиите на 11 декември, нашите управляващи я знаят отдавна, най-малкото защото са първи приятели с ЦРУ и пият вода от извора.

Защо не се сепвате? Защо не правите нищо, за да промените тази драматична тенденция?

Един от форумците на в.„Сега” под същата информация е направил уточнението, че преди 30 г., когато ние бяхме 9 милиона, населението на Куба е било 6, 5 милиона. Сега ние сме 6 милиона, а населението на Куба – 12 милиона. И то – под управлението на Кастро.

За финал вижте едно непретенциозно стихотворение, което казва много.
Почти стихотворение
Елка Василева

Имах шест по история.

Знаех всичко, което прославя България
и бях горда, и силна, и вярвах…
Затисна вярата ми смога на сегашното,
което утре няма да се знае
за шестица.
Няма да пише утре в учебника,
че актьорът,
аплодиран от аламинутни величия
гасне забравен,
че поетът, преведен на 30 езика,
си отиде самотен,
а убитият наркобарон
бе изпратен в махагонов ковчег
с планина от цветя…
Ще напише ли някой в учебника
как продаваха късче по късче България?
Как облечен бе царят,
а народът бе гол?
Животът ни е втора употреба,
но кой ще учи за това
в урока по история?
А може би учебникът ще бъде на английски?
Задавам си въпросите на български
и се завръщам в смога на забравата.
А някога
народът е въставал…

 

Както се казва, повече приказки са напълно излишни. Да влезе Искра Фидосова. Витрината на ГЕРБ.

 

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияКритериите ни, изчезването им
Следваща статияВреме е да изговорим въпроса