Начало Идеи Актуално Глад за истина
Актуално

Глад за истина

4041

Атанас Косев е роден през 1986 г. в Ямбол, учи в математическата гимназия в града, а след това завършва Университета за национално и световно стопанство в София. От 2007 г. решава да последва своята истинска страст – изкуството и философията на хляба. Започва работа в местна хлебна къща, където добива ценен опит с технологията на замесване на тесто с квас, оформяне на хляба и приготвяне на тестени изделия. През годините Атанас Косев развива собствен стил и творчески подход към хляба. През 2023 г. в съдружие създава „Предимно Пекарна” в София. Щастлив баща на малка дъщеричка.

Спомняш ли си кога и как направи първия си хляб, какъв беше той, кого нахрани с него?

Направих първия си хляб преди петнадесетина години, обучаван на занаята от майстори-хлебари, на които винаги ще бъда признателен и за които започнах да работя, тъй като исках да направя нещо с ръцете си, нещо „ръкотворно”. Имах съвсем малко опит с месенето преди това. Но знаех, че правенето на хляб е онова, което ще ми помогне да изразя своето усещане за живота, онова, което разбирам и мога да споделя с другите. Звучи малко сантиментално, но според мен такива са всички пекари – чувствителни, страстни, с развита сетивност, отворени към живота. Първият ми хляб беше бял, добре се получи. Още топъл го изнесохме за продажба в пекарната. Хората от квартала го изкупиха. Взех си един за вкъщи. Нахраних се и аз, още нямах семейство.

Как човек разбира, че хлябът на другите е негова мисия?

Мисията, отговорността, с която се свързваш символично чрез хляба, е да осъзнаеш, че истинският глад в човека е глад за истина. Той може да се храни и да преяжда с лъжи, но всъщност е гладен за истина. Когато се отнасяш към хляба, както към истината, тогава ти вече не правиш просто някакво тестено изделие. Ти си превърнал хляба в своя мисия. С „хляб и зрелища” живееш по един начин, с „хляб и истина” по друг. Определена морална отговорност, която идва с всяка мисия, важи и тук.

Христос нарича себе си „живият хляб, слязъл от небето“. Как си представяш живия хляб?

Точно това имах предвид, правилно ме разбрахте. За мен „живият хляб“ е истината. Мисля, че Христос не би възразил на подобно тълкуване. Човекът сякаш е отделен от нея, тя сякаш е там някъде, високо в небето, недостъпна, отвъдна, представяме си я като някаква „безплътна идея“, а тя е реална и достъпна като хляб. И който яде от този хляб, понякога преглъщайки много горчиви залъци, него го чака живот.

А мъртвият хляб как изглежда?

Мъртвият хляб изглежда изсъхнал, без аромат, безвкусен. Когато хората ядат от него се чувстват празни и недоволни. Мъртвият хляб е плосък, лишен от пухкава текстура, липсва му въздушност. Мъртвият хляб е загубил връзка със сърцето на пекаря.

Според християнството всички ние сме един хляб, едно тяло. Защо според теб хората не вярват в този хляб?

Много са причините. От една страна е отчуждението. Днес сме подложени на множество безсмислени форми на разделение – национални, културни, етнически, религиозни и т.н. Все едно XX век не се е състоял, всичко започва да се повтаря, отново трябва да борим същите предразсъдъци, които са ни отдалечавали един от друг и са ни затруднявали да възприемем факта, че сме от едно тесто, че сме взаимосвързани. Но също така – липса на духовно осъзнаване. Всекидневният ни живот и материалните грижи често ни отвличат от факта, че освен физическо, ние сме и духовно същество, водим вътрешен живот, но той е невъзможен без другия, без неговия вътрешен свят. Да си индивидуалист не означава да си болезнено саможив, напротив – истинският индивидуалист не би трябвало да има трудности да осъзнава връзката си с другите и да я подхранва във времето.

Българите обичат да казват, че никой не е по-голям от хляба. Забелязваш ли сред хората, които влизат в пекарната, това преклонение пред хляба?

Мога да кажа, че да, забелязвам и усещам преклонението и уважението, които хората изразяват към хляба. Българите действително имат дълбока свързаност с него и осъзнават неговата ценност. Въпреки съвременните промени в начините на хранене, културните трансформации и метаморфози, влияния и чуждопоклонничество, българите все още задържат традиционното си уважение към хляба. Това, което ми прави впечатление, е, че все повече българите имат отношение към качеството и вкуса на хляба, поне софиянци със сигурност търсят често ръчно направен хляб, квасения хляб, майсторската изработка.

Коричката на хляба или средата на хляба, метафорично казано, предпочиташ като житейска посока и защо?

Винаги започвам с коричката.       

Диетолозите препоръчват често да се изключи хляба от менюто. Има ли вреден хляб?

Диетолозите често предлагат различни диети и хранителни препоръки, в зависимост от индивидуалната необходимост на човека. Някои от тези препоръки може да включват ограничаване или изключване на хляба от менюто. Важно е да се разбере, че не всички видове хляб са еднакви. Има различни видове хляб – бял хляб, пълнозърнест хляб, многозърнест, ръжен, типов, хляб от лимец и много други вариации. Вредността на хляба зависи от неговите съставки, дали е с мая, или с квас, как е приготвен, по каква технология, но и как и с какво се консумира. Белият хляб може да има по-висок гликемичен индекс и да доведе до по-бързо повишение на нивата на кръвната захар. Това може да е проблематично за хора със захарен диабет или проблеми с контролирането на кръвната захар. От друга страна, пълнозърнестият и многозърнестият съдържат по-високи нива на фибри, витамини и минерали. Да не говорим за ръженият, който е богат на витамини и минерали, съдържа натрий, фосфор, желязо, калций, витамин В и Е, има антиоксидантно действие и има уникалното свойство да помага при отърваването от лошия холестерол.

В молитвата „Отче наш“ се казва: „насъщния ни хляб дай ни днес“. Вярваш ли, че хлябът се спуска отгоре, или вярваш, че пътят му е от земята към човека?

Това не трябва да се разбира буквално. Знаем за „манната небесна”, с която Бог е хранел Моисей и неговите хора, скитащи се четиридесет години след изселването им от Египет. Но в останалите случаи, когато в Библията се говори за хляб или пък за „даване на насъщния”, не става дума нито просто за хляб, нито за някакво „даване” и „спускане” отгоре на хляб. Освен това никога връзката между небето и земята не съществува само отгоре-надолу, тази връзка я има само когато съществува и връзката отдолу-нагоре.

Обаче Радой Ралин има стихотворение „Молитва“, в което сравнява свободата с хляба и репликата му към молитвата „Отче наш“ е: „Хляб наш насущний дай си го сам“. Хлябът дава ли се, или се взема? 

Най-вече се „изкарва”!

На кого би подарил хляб?

Бих подарил хляб на всеки, който се нуждае, или на когото бих искал да изразя своята благодарност и подкрепа. В пекарната често раздаваме хляб на различни благотворителни организации или семейства в нужда. Смятам, че хлябът е прекрасен подарък, който може да изрази грижата и вниманието към другите. Също така бих подарил хляб на семейства и приятели, за да им пожелая здраве и изобилие.

Как изглеждат ръцете, които месят хляб?

Чисти.

Какъв е вкусът на собствения хляб?

„Сладък”, разбира се!

Какво правите вкъщи с трохите от масата?

Предпочитам да събирам трохите отделно в шепа и да ги разпръсна на терасата, където птичетата ги намират. Така да се каже, искам да ги споделя и с тях, искам трохите да се превърнат в част от кръговрата на живота.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.

Свързани статии