Бойко Ламбовски ме покани за участие в „Гласът на времето“, отскорошно предаване в програма „Христо Ботев“ на Националното радио. Обясни ми, че детайлно ще обсъждаме думата „бъдеще“, и то концептуално: философски, исторически, културно-теоретически…
Имам доверие на Ламбовски, но не и на сегашните масови български медии. Тяхното задружно залягане в зоната на популярното, повърхностното, хоризонтално-общоразбираемото отдавна прогони действителния анализ далеч от тях. В най-добрия случай той присъства като афористично и лесно смилаемо представяне на резултати, без проследяване на главоболния доказателствен ход. Тръгнах към радиото със смесени чувства, меко казано.
За сметка на това – каква изненада. В продължение на около час чисто време за говорене, в компанията на Бойко Ламбовски, Георги Лозанов и Герасим Славов в студиото, а Марияна Тодорова и Кийт Мансфийлд – по телефона, протече нефорсиран, скрупульозен и – най-важното – специализиран разговор. Дебат, в който, със сблъсък или допълване на тези, темата се обгледа от няколко перспективи, на език, не конфекционен, а адекватен на теоретичния проблем. Чак не ми се вярваше, че говорим (е, с изключение на Мансфийлд) на български, толкова далеч бяхме от нашенския днешен стандарт за медийно присъствие.
Възторгът ми ме докара дотам, че влязох в страницата на програма „Христо Ботев“ и изслушах всички досегашни издания на „Гласът на времето“. То анонсира себе си като „коментарно предаване за култура, история и философия“. Задачата му е всяка неделя от 9.30 до 11.00 часа да обсъжда някаква ключова дума, да дискутира „върху нейната историческа, културна и философска символика и контекста отвъд събитийната актуалност и злободневната делничност“. Колкото и да не е за вярване, нещата стоят тъкмо така.
Подбиращи темите и водещи са Бойко Ламбовски, Радослав Чичев, Емануил А. Видински и Даниел Ненчев. Преди нашата, проведени са пет дискусии: „Традиция“ на Чичев (с Милена Якимова, Кирил Василев, Александър Христов, Елица Стоилова); „Екстазът“ на Видински (с Камелия Спасова, Бойко Ламбовски, Петър Чухов, Веселка Тончева); „Доверието“ на Ненчев с Иван Ланджев, Майа Младенова, Боряна Димитрова, Ирина Недева, Аспарух Илиев); „Контрол“ на Ламбовски (с Андрей Райчев, Тони Николов, Иван Билярски) – дебатът, мой фаворит дотук; „Свободата“ на Чичев (с Тодор Тодоров, Васил Георгиев, Андрей Ганев).
Позволих си пълно изброяване, за да се видят ясно и конкретността, и съществеността на темите. Хубаво е да се забележи и подборът на събеседниците. Всеки от водещите, в зависимост от своя вкус, своята нагласа и интелектуална дълбочина, насочва разговора по избрани от него пътеки. Решаващото в случая е, че рамковото условие не се нарушава. Повтарям го: специализиран и детайлен анализ на конкретно понятие, възел на серии от смислови вериги, провеждан отвъд събитийната актуалност и злободневната делничност. С тази си определеност „Гласът на времето“ е без конкуренция в българските електронни медии. Добре е, че предаването е инициирано и има място в общественото радио. Двойно по-важно е да не остане самотно в жанра си. Медийната ни среда има остра нужда от поумняване.
На главната страница: Джорджо де Кирико, „Удоволствията на поета“, 1913 г.
