0
640

Гностици

azahariev

Напоследък името на руския генерал и разузнавач Решетников започна да изскача доста често от различни съобщения, които бързо обикалят информационното поле у нас.

Всичко започна с новината, според която по време на среща между генерал-лейтенант Решетников и госпожа Корнелия Нинова, състояла се в София през лятото,  руският разузнавач и анализатор е станал един от първите, научили за идеята генерал Румен Радев да бъде издигнат като кандидат за президентския пост. Тогава Нинова потърсила съвет от директора на московския Руски институт във връзка с планираната номинация.

Впоследствие госпожа Нинова отрече да се е срещала с Решетников и дори се изказа остро за руския разузнавач и анализатор на международните отношения като за непочтен човек , „уволнен за корупция”.

Не казах тук „бивш разузнавач”, защото и аз съм научен на онази стара истина, че бивши разузнавачи няма.

Вчера името на руския експерт и познавач на нещата от света на високите стратегии отново се оказа едно от най-често споменаваните в медиите, като причина за това стана господин  Венцеслав Стефанов – президент на футболен клуб „Славия”. Бизнесменът заяви в ефира на една от най-големите електронни медии, че среща между Нинова и Решетников през лятото наистина е имало, както и че посредник между двамата при уговарянето на тази среща е бил самият той – Стефанов.

Освен че хвърли бомба със своето свидетелство, от съдържанието на което трябваше автоматично да последва изводът, че Корнелия Нинова не казва истината, президентът на „Славия” реши да използва случая, за да направи и някои разбори на политиката, която се играе на голям терен. Като този например: „Америка признава Крим, а ние си заравяне главите в пясъка.” Господин Стефанов каза също така, че генерал Решетников е голям приятел на България.

Междувременно се разбра, че съвсем неотдавна близки сътрудници на Решетников са срещнали в София с избрания президент Румен Радев. Пред медиите Решетников каза, че уважава генерал Радев, защото той е бил обучен и подготвен и от американци. Думи, с които явно е трябвало да бъде подчертано това, че един голям разузнавач уважава своите достойни противници, както и воините, които са техни ученици.

В друго свое запомнящо се изявление Решетников посочи, че, що се отнася до ГЕРБ, то тяхната позиция по въпроса за българо-руските отношения е предвидима, докато тази на БСП – не.

Макар и откъслечни, цитираните публични изказвания на генерал Решетников от последно време и вчерашната изява на Венцеслав Стефанов очевидно са съгласувани. Какво искат да ни подскажат и внушат двамата?

Според мен, от думите им може да се сглоби една пауърпойнт презентация за мястото и ролята на разузнавача в днешния свят:

1. Истинските разузнавачи и воини са хора на доблестта и принципите, които следват кодекса на честта и съблюдават нейните повели. Те уважават своите противници и особено онези от тях, които са истински разузнавачи и воини. Защото и те като тях самите са хора на високите ценности и на воинската чест и доблест. За разлика от политиците, които са склонни към търгашество и мислят конюнктурно. (Нинова се отмята, отрича да се е срещала с Решетников). Или с думите на Венцеслав Стефанов: „В БСП има безкрайно много скелети и плужеци, които днес се кръстят на единия, а утре на другия”. Разузнавачите разглеждат отношенията между нациите и държавите като поле на естествено съревнование и борба с епичен характер. За разузнавачите информацията, с която разполагат, е ключ към едно дълбоко и проникновено разбиране за същността на действителните процеси в света.

2. Разузнавачите създават и ръководят институти, работата на които е да проникват във вътрешната логика на събитията и да предсказват далечното бъдеще. Знанието на разузнавачите, като всяко тайно знание, е достояние на малцина. Затова разузнавачите организират свои езотерични общества, а изследователските им институти са само видимата част на тези клубове на посветените. Чрез своите аналитични институти разузнавачите се стремят да помогнат на света, знаейки, че състоянието на война е неговото естествено състояние, но и че балансът не бива да бъде нарушаван, за да не се стигне до самоунищожение. Принципът на равновесието е вселенски принцип, а противоположностите се отблъскват, но и се нуждаят една от друга.

3. Воините и разузнавачите се взаимодопълват и действат в сътрудничество, за да изпълняват мисията си – поддържането на баланса на силите в света.

В действията си воините биват насочвани и ръководени от разузнавачите. Това се налага, защото воините са смели и честни, но се нуждаят от ума и мъдростта на разузнавачите, и от техните напътствия. Истински разумните воини съзнават това положение и го приемат.

4. Русия и Америка са двата полюса на световния баланс. Техните разузнавачи и воини са истинските гаранти за неговото съществуване и съхраняване.

5. Политиците се издигат и свалят от разузнавачите с помощта на воините. Понякога някои политици се опитват да действат на своя глава и тогава нещата се объркват и стават трудно предвидими. Работа на разузнавачите и воините е да възстановяват реда и равновесието, неутрализирайки такива политици.

Защо са тия номерца с приказването на такива приказки? Защо се появяват сега на сцената дуети като този на Решетников и Венцеслав Стефанов, които да ни сугестират в полза на току що нарисуваната картина?

Номерът е синхронизирано и планомерно да се пуска мъгла. Мъгла, в която границите да се размият и от която пред очите ни да изплува друга визия за състоянието на нещата. Идеята е мъглата да погълне разстоянието между демократичните и недемократичните политически режими, между страните с независимо гражданско общество и прозрачност на управлението, от една страна, и тези, в които решенията се вземат без знанието и участието на гражданите. Мъгла, в която да се размажат очертанията, така че разликата между легитимно възникнали икономически и политически елити и противозаконно или задкулисно оформили се върхушки, да ни се види ирелевантна. За да се внуши, че реалните и значими опозиции и конфликти са съвсем други, а не тези, които обикновено различава мисленето, основано на демократични и хуманистки принципи.

Номерът е да ни се представи противостоенето между „Америка” и „Русия”, между тези две (въобразени) начала, като природосъобразно и естествено в съвременната епоха. Но и да ни се даде да разберем, на нас в България, че като полюси „Америка” и „Русия” са много по-близки и зависими една от друга, отколкото си мислим. Това, както добре знаем, е стар ченгесарски рефрен, но сега идеята е да бъде откроена и демонстрирана „наивността” и „пъзливостта” на българската позиция спрямо Русия във връзка с анексията на Кримския полуостров. (Стефанов: „Америка призна Крим, а ние си крием главите в пясъка”). За да проумеем най-сетне, колко глупаво е това, че с „антируската” си позиция се поставяме в услуга на някои от големите в Европейския съюз, вместо да следваме собствения си интерес. Както и че, и в това е поантата, евентуалното ни сближаване с Русия въобще не ни отдалечава от Съединените щати. Напротив даже. Та нали виждаме, че и Тръмп ще върви към сближаване с руската страна. Посъветван, разбира се, от разузнавачите около него.

Затова Решетников прибягна и до замесването в цялата работа на ГЕРБ и на предвидимостта в поведението на „Бойко”. Ето на, с Борисов и ГЕРБ, които, знае се, са американска креатура (разбирай, на институтите на ЦРУ), можеш да се разбереш. Тяхната позиция е предсказуема, защото е част от схемата на американските колеги разузнавачи. Това искаше да внуши Решетников.

Не бива да пропуснем още един много важен момент от фокусите с мъглата. Демонстрира го Венцеслав Стефанов:

„Генерал Решетников препоръча на госпожа Нинова да отиде да се помоли пред една определена икона, за да бъдат честни пред избирателите си. Той ми каза още, че генерал Румен Радев трябва да се дистанцира от БСП и да бъде президент на всички българи.”

Знанието на разузнавача. Неговото езотерично знание за това, пред коя точно икона трябва да се помоли Корнелия Нинова за честност. Знае се добре, че разузнавачите са интелигенция. По-малко се знае за това, че те са гностици.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Предишна статияОперната сензация „Любов отдалече“
Следваща статияПрозорецът на петия етаж