Изложбата „Светло бъдеще в Годината на нашето недоволство” е подредена в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство. Тримата автори от групата „Нагледна”– Райчо Станев, Евгени Богданов, Радомир Данков – разясняват пред Даниела РАДЕВА идеята за светлото бъдеще и настоящето си недоволство.

Миналата есен в рамките на фестивала Sofia Contemporary на фасадата на НДК се появи лозунгът „Светло бъдеще”. Най-разпространеният израз, с който асоциираме комунистическата идеология от втората половина на ХХ век, изписан със светещи рекламни букви. Буквите датират от времето, когато са били части от надписи като Спорт тото, КООП, Кореком. Подреждането на елементите – като идея, форма и контекст – образува паметник на определена епоха. Но работата с букви позволява пренареждане, пренаписване или преосмисляне и днес със същите букви е изписано „Ще бъде светло”. Произведението е на групата „Нагледна” (Райчо Станев, Евгени Богданов, Радомир Данков) и е част от изложбата им „Светло бъдеще в Годината на нашето недоволство”, подредена в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, София до 18 август 2013 .
Името на групата идва от „нагледна агитация”, както през миналия век се нарича работата на графичните дизайнери. Почеркът на „Нагледна” се разпознава по буквите в различни шрифтове или по буквите, които не спадат към никой познат шрифт. В изложбата е и вече завършеният проект „Годината на нашето недоволство” – дванайсет плаката и видео интервюта на проблемни и актуални теми като шистов газ, финансова криза, национална сигурност, избори, правосъдие и др.

От какво сте недоволни? Откъде тръгна идеята за „Годината на нашето недоволство”?

От примирението с удобството на несвободата. А конкретният повод за проекта „Годината на нашето недоволство” бе неадекватното отразяване на протестите на Орлов мост през юни 2012 г. от традиционните медии, което провокира направата на първия плакат. Последва цяла серия плакати и видео интервюта.

Разтълкувайте определението „политическа типография”.

Букви, заредени с политически контекст. Подредени в правилен ред, те могат да изпишат думи, а думите да отправят послания.

По какво вашите интервюта се различават от телевизионните?

Живеем във време, в което не сме вече толкова зависими от традиционните медии. Има и други способи, чрез които да стигнем до хората. Интервютата представляват споделяния на мнения в монологична и свободна за интервюираните форма. Всеки един плакат „задава” въпросите.

Как избрахте хората, които да говорят по избраните теми?

Започнахме да интервюираме приятели, които след това ни насочиха към техни познати и така, по не особено сложен начин, успяхме да достигнем набелязаната бройка от дванайсет души. Хора, които имат отношение по илюстрираните проблеми и искат да го споделят.

Каква е ролята на плакатите в проекта, защо не се ограничихте само с интервюта?

Първоначално плакатите имаха за цел да маркират и фокусират проблемите, да ги обединят в едно по-видимо цяло. Нямаме претенции, че отразяват всички недоволства от 2012 г., но все пак въздействието им като множество е осезаемо и плътно. Те се превърнаха и в нашия въпрос към интервюираните. В уравнението на плакатите има заложени много свободни параметри, чрез които се надскачат конкретното време, държавата, националната реч. Забелязваме, че илюстрациите носят индивидуален смисъл за всеки недоволен и в настоящите тревожни дни у нас и по света.

Във всички плакати се повтаря един визуален елемент (има отношение към българския парламент и към идеята за власт), не може да се каже, че е лого, нито пиктограма, как ще го определите?

Мотив, който в зависимост от заобикалящата го графика се превръща в метафора, очакваща своята интерпретация от зрителя.

Направи ми впечатление, че и двата проекта се развиваха на много етапи с последователни разнородни представяния. Предполагам, че не е самоцелно. Имахте ли намерението работата ви да получи и характер на акция?

Винаги сме се интересували от работния процес и неговото споделяне. Организираните от нас акции и работилници оставят след себе си материален продукт, който се превръща в част от проекта. Така успяваме да включим и голям брой хора извън екипа – като свободни участници. Те са нашето критично огледало, което дава необходимата свежест в развиването на проектите.

Каква е разликата между идеологическа пропаганда и рекламна кампания (не по принцип, а по отношение на вашите работи)?

Разликата е много фина, на пръв поглед са напълно слети. Акцията, която направихме с т. нар. намеса в печатна медия (12 стари лозунга, изписани с букви от стари неонови реклами и излезли в 12 поредни броя на национален всекидневник) онагледи именно това сливане. Художникът Стефан Чакъров споделя във филма „Светло бъдеще”, че лозунгите навремето са били сред нас, около нас, а сега са в медиите – има смяна на средата, в реалното пространство лозунги няма.

Как беше избран слоганът „Светло бъдеще” сред многото познати социалистически слогани?

Той е един от най-популярните лозунги не само от близкото минало, а – оказва се – и в сегашно време. Конкретният повод беше отправеното обещание за „светло бъдеще” от тогавашния премиер Бойко Борисов към работниците в ОЦК Кърджали през пролетта на 2012 г. Преди беше лозунг, сега вече е слоган. Без значение дали става дума за чиста идеология или просто бизнес – в политиката светлото бъдеще винаги ще ни се обещава и винаги ще има кой да вярва на тези силни думи, разбира се.
Работата „Нагледна агитация” имаше за цел да покаже добрите графични практики от времето на социализма, като ги смеси с лични спомени за проблемите тогава. В „Светло бъдеще” структурата е подобна. Отново извеждаме добри графични примери от миналото, но и много по-ясно разкриваме старите идеологически принципи, които ни се предлагат отново и отново.

Една част от изложбата дава възможност на зрителите да „играят” с определено количество букви и да напишат каквото си искат. По този начин предавате властта над изложбата на зрителите и вече нямате контрол над нея. Отказвате ли се от правото да не позволявате промени в написаното от вас?

Ако на по-ранен етап изказвахме нашата лична позиция относно заобикалящата ни действителност, то сега все повече се стремим да споделяме „изпитаните” методи за изразяване и говорене. Така публиката може сама да заяви своята позиция, а ние просто да я онагледим. Не очакваме и не ограничаваме нашите съ-участници да се държат по определен начин – това би било провал.

Именно и затова сме заковали в тоалетната на музея ръчно отпечатана картичка „КУ?”, направена от участник по време на предишна работилница. Не желаем фактът, че изложбата е в един държавен музей за съвременно изкуство, да налага на посетителите предполагаемо поведение. Властта е в ръцете на народа.

Цялата поредица филми от проекта „Годината на нашето недоволство“ са достъпни онлайн: http://www.youtube.com/watch?v=ylKFomAGDo0&list=PLeFY6p8lvEOIXSVuZvcL_-9whtZvUu_mb
Повече за Нагледна http://nagledna.net/

„Нагледна” е студио за дизайн и рекламни комуникации, основано през 2007 г. от Райчо Станев (р. 1977). В екипа се включва Евгени Богданов, а от 2009 г. и Радомир Данков. Авторите разработват продукти в сферата на графичния дизайн, уеб дизайна и визуалната идентичност, паралелно с творчески проекти, използващи теми, свързани с близкото минало, социалистическото наследство, градската среда и култура.