0
752

Годишна програма

Вече станаха 109 години от провъзгласяването на българската независимост. Сто и девет години заедно с това от онзи знаменателен момент, в който император Николай II, научавайки новината за обявяването на българския държавен суверенитет, се вбесява от факта, че княз Фердинанд вече ще се титулува „цар“. Разбирайки за станалото в Търново, руският император, силно ядосан, не овладял емоциите си и нарекъл българския монарх „маниак“.

В следващите редове ще предложа на вниманието ви една сбита реминисценция, провокирана от особената повтаряемост на появи и явления с руско участие около всички големи празници в българския национален календар през годината, отделяща миналия 22 септември от днешния. Имам предвид нещо много просто: дори най-невинното вглеждане в изминалия период няма как да не регистрира факта, че и четирите най-големи официални чествания в България за този времеви интервал бяха съпроводени от открито предизвикателни включвания на представители на руски държавни институции. Апогея на тази поредица ознаменува самият Владимир Путин с прословутото си изказване на 24 май. А ето и хронологията:

– 19.09.2016. Пьотр Толстой, по това време бъдещ депутат в Думата от „Единна Русия“, заявява гръмко на всеослушание, че в скоро време руснаците „ще я купим цялата България“, имайки предвид големия интерес в Русия към българския пазар на имоти. Забелязва се с просто око, разбира се, че господин Толстой се изцепва в този дебелашки тон само няколко дни преди отбелязването на поредната годишнина от обявяването на българската Независимост!  

– 21.02.2017. Пловдивският паметник, известен с името Альоша, осъмва нарисуван със свастики и надписи „Предатели умрете“. Отгоре на това в края на декември миналата година правителството вече е решило 21 февруари да бъде денят за признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма в България. На 2 март Министерството на външните работи на Руската федерация изпраща официална нота до българското външно министерство, в което са изразени „недоумение и възмущение“ от вандалското посегателство върху паметника. Интересно в случая е това, че самият акт е извършен два дни след официалното отбелязване на годишнината от гибелта на Васил Левски, а протестната нота се получава в България в самото навечерие на националния празник на страната. Честване, в рамките на което съвсем очаквано и напълно разбираемо ще бъде почетена паметта на Царя Освободител и на руските воѝни, паднали за свободата на България. Както се казва с един куршум – две, че даже три чествания.

– 24.05.2017. Деня, в който самият Владимир Путин изстреля гротескното заяждане с лафа за пътешествието на кирилицата от „македонската земя“ към Русия. Която кирилица, както излезе от думите на руския президент, е културен феномен, възникнал, подобно на древната финикийска писменост, по някое си време в определен географски ареал. Поява, която сигурно ще да е била спонтанна. Тогава написах една статия, в която между другото се казваше и това:

„Някъде през всичките тези години, в които носи тежките отговорности на разузнавача и държавния мъж, Владимир Путин намира време и енергия да развие знанията си относно произхода на азбуката, на която се чете и пише в руските земи. Очевидно воден от желанието за знание и просвета, Владимир Владимирович успява да научи, че буквите са дошли в Русия някъде от македонските земи. И ето че на 24 май 2017 г. президентът Владимир Путин бързаше да сподели развълнуван с целия свят това свое, придобито може би (неотдавна) знание. И беше наистина мило и затрогващо да се види как президентът на руските земи с вълнение и червенина по бузите иска да покаже, че в своето лично просвещение е стигнал, макар и след дълги познавателни перипетии, до самата истина за потеклото на буквите. И в това свое вълнение господин Путин приличаше вчера на сияещ ученик, който бърза да вдигне ръка, за да отговори пръв на поставения от преподавателя въпрос. За да се изправи пред всички, когато учителят го посочи, и да каже: „Знам отговора! Не Владимир Илич Ленин е измислил нашата азбука. Не е бил и Йосиф Висарионович Сталин. Не е бил и Петър I, нито княз Игор. Буквите са дошли някъде от македонските земи!“

„Молодец, Володя, молодец! Садись.“

Като гледа човек колко напреднал в знанията си е президентът Путин, няма да е чудно, ако той в скоро време ни изненада приятно и с нов напредък. А именно, че е научил и как по-точно и с чия благословия първите текстове на славянско писмо са стигнали от македонските до руските земи.

Мислех си вчера, докато гледах гръбнака на Витоша при последните слънчеви лъчи, че България сега е малка страна със скромна икономика и скромна роля в голямата политика. Но странно, с нея се закачат. Самият Владимир Путин, президентът на руските зами, се закачи с мъничката България навръх 24 май. И си помислих на какво ли скромните хора по българските земи дължат тази закачка, при положение, че са тъй мънички и тъй невзрачни?“

(„Празнични закачки“, Портал „Култура“, 26.05.2017)

А ето какво написах на 23 септември миналата година, мислейки си за нашата Независимост и за приказките, изприказвани по онова време от Пьотр Толстой.

„Българинът продава много на руснаците, стана ясно от думите на руския политик, продава им много от земята си. От това излиза, че българинът вече не се трогва така, както по-рано от думи като „земя“ и „руснак“. По-рано въплътените в тези две думи идеи, за земята, от една страна, и за Русия и руснаците, от друга, значеха много за българина. А сега той ги асоциира преди всичко с покупко-продажбата, печалба и цифри… А от това излиза, че българинът е безразличен сега към руснаците. Той не е безразличен към парите на руснаците, но, както изглежда, е станал безразличен към тях самите.

И затова си мисля, че щом вече е безразличен даже и към руснаците, българинът е станал невероятно независим човек. И от това, признавам си чистосърдечно, ми се погали националното самочувствие. Сега вече българската нация се еманципира, отървавайки се от зависимостите на миналото, казах си.

Така си мислех и се радвах на това, че съвременните българи вече не са подвластни на романтични представи и сантименти, дори и тогава, когато става дума за руснаците. Имам предвид представи, които да ги привързват, и така да ги правят зависими. Но докато разсъждавах по такъв начин, ми стана тъжно за господин Толстой, защото се поставих на негово място и си представих какво е да живееш със съзнанието, че си станал безразличен дори и на българите. Че си се обърнал в техните очи на цифра, че те виждат като число и бройка.

И затова ми дожаля истински за Пьотр Толстой.

В същото време не можех да спра да се радвам на повдигналото ми се национално самочувствие заради това, че българите не гледат на това да продадеш някому земя като на неизбежно изпадане в зависимост. Може би българите са разбрали през дългата си история, че купилият земя и имот се привързва към тях, заобичва ги и става зависим от тази земя и от този имот. И тази земя вече не му е безразлична.“

(„Независимост и безразличие“, Портал „Култура“, 23.09.2016)

Честита Независимост!

На многая лета!

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Предишна статияКак се обяви Независимостта
Следваща статияФилмът като блондинка