0
644

Големите въпроси пред малката графика

Маня Вапцарова, Outside I

„Арт алея“ е домакин на Шестия форум „Малки графични форми“ (до 5 декември 2018) – традиционна изява на секция „Графика и илюстрация“ при СБХ.

Експозицията съвместява различни лица и творчески концепции и представя моментна снимка на развитието на малкоформатната графика. Изложбата провокира размисли около: изразността на малката форма; границата между класическите техники и дигиталните технологии; младите автори и дирите на приемствеността; статута на графиката като вид изкуство и ситуирането на малките форми в пазарната среда.

Бяха представени над 80 участници, които работят в областта класическите графични техники и дигиталните технологии. Част от изложбения форум бе малката експозиция на полския график Кшищоф Марек Бак. Познат на нашата публика като майстор на екслибриса, тук художникът показа 20 творби. Създателят на екслибриса е своеобразен посредник между книгата и нейния притежател и сътворявайки графичната творба, интерпретира тази връзка по различни начини. Марек Бак предлага свои версии на преживяното общуване с книгата. Всеки екслибрис е отделна визуална приказка, заключила символика. На границата на черното и бялото се раждат асоциации. Цветът стимулира тяхната плътност и помага на прочита им.

Графиката изисква специална нагласа. Малкият формат е обединяващата рамка на експозицията: в минимум изобразително пространство, с широка гама от средства, авторите предлагат своите визуални решения. Изложбата изцяло се моделираше от знакови имена, които нямат нужда от представяне и работят целенасочено в определена посока: Иван Нинов, Димо Колибаров, Буян Филчев, Онник Карамфилян, Регина Далкалъчева, Зоран Мише, Велико Маринчевски, Маня Вапцарова…

При Иван Нинов акцентът е поставен върху синтетичната борба на черното и бялото. Онник Карамфилян акцентира на смисловата сила на детайла, Димо Колибаров обръща внимание на технологичната страна на средствата в съжителство със съзерцателна детайлизация. Зоран Мише предлага трактовка на светлината и сянката, на базата на дълбоки, многоаспектни асоциации.

Сред най-младите творци изпъкват Димитър Йовчев – награда за млад автор, Йордан Панков – награда за цялостно творчество, Александра Димитрова, Ина Митева. Димитър Йовчев залага изцяло на асоциативно-съдържателната страна, като оставя зрителя сам да открие свое послание, кодирано от художника. Йордан Панков разчита на ясната, обобщена, плакатно предложена форма. Макар и малки по формат творбите му въздействат ярко и знаково заради категоричното четливо формално решение, пределния контраст и дефинираното послание.

Любопитен акцент, който илюстрира аспекти от приемствеността, е присъствието на непознато до момента име сред най-младите участници – Ина Митева. Композицията на графиката ѝ е компактна, а трактовката е подчертано синтетична. Стената е обозначена като място, където се крият безброй асоциации. Ина е уловила срещата на щриха, градацията на тона и смисловата плътност на решението. 

Графиката не е сред предпочитаните художествени дейности от колекционери и любители. С навлизането на дигиталните технологии, границите между видове, жанрове и средства постепенно изчезват. Затова галерия Арт алея заедно със СБХ предлагат решение, което стимулира колекционерите и изкушените от образната сила на графиката: в деня на откриването се организира акция за продажба на произведения от всички автори на цена от 50 лв. Това е активна позиция за раздвижване на пазарната стагнация – чрез популяризация, реклама и откупка. Друг е въпросът дали едно произведение, изпълнено в класическа техника (офорт, акватинта, суха игла) е еквивалентно на дигиталната графика и дали една творба от утвърден автор е равностойна на тази от млад, непознат на обществото и критиката творец… Но предвид факта, че към всяка оценка има няколко гледни точки, този въпрос остава открит… Поне до следващия изложбен форум, когато се надявам отново да има такава акция, с прецизирани вариации на цените.