0
2161

Горещото лято на българското кино

източник Уикипедия

Докато в гилдията се сипят обвинения след поредната сесия за държавно субсидиране на нови филми, в Министерството на културата пришпориха обсъждането на проекти за промени в Закона за филмовата индустрия и в Закона за радиото и телевизията. Времето за реакции е кратко и августовско

Повече от седмица обмислях откъде да погледна актуалната разправия в българската кинообщност. Почти всеки ден след проведената през юли сесия за разпределяне на държавната субсидия за нови филми в гилдията се разпространяват писма, най-вече срещу оценките на трима от членовете на Националната художествената комисия по игрално кино/НХКИК (Мина Милева, Елица Петкова-Маргет и Павел Павлов). Можех просто да се възмутя от задълбочаващото се разделение в киносредите или още по-просто – да констатирам поредното недоволство на филмови творци, чиито проекти са били оценени по-ниско от други. Вътрешният ми глас обаче ми подсказваше да не бързам и не ме подведе.

Събитията така се подредиха, че за пореден път разкриха пред общността, която иначе безкрайно уважавам, че междуличностните ежби водят единствено до срамна говорилня, без реално да решават общия проблем. Показаха, че по-важно е професионалните отношения в лутащата се вече 30 години българска киноиндустрия да се съсредоточат към превръщането ѝ в цялостен, добре действащ механизъм, в който уважението и достойнството са над парите и завистта. Защото сблъсъците „млади – стари“, „фестивално кино – зрителско кино“, „наши – ваши“ и т.н. не са тема. Темата е далеч по-сериозна, нарича се Закон за филмовата индустрия и след години чакане избуя точно сега, в най-лежерно августовско време, когато жегата в държавата далеч не е само от слънцето.

Какво се случи? Отвореното писмо на писателя Владимир Зарев, публикувано в Портал Култура, е толкова тъжно и предизвикващо гняв, че само то бе достатъчно, за да разберем, че в Агенция „Национален филмов център“ отново има проблем. Авторът на романа „Светове“ е един от пряко засегнатите от решението на художествената комисия, тъй като проектът за екранизация на книгата с режисьор Георги Костов не получи достатъчно високи оценки. Причината според писателя са тенденциозни действия на споменатите две оценяващи дами, довели до „предизвестено разпределяне на и без това недостатъчните средства за кино“. „Тенденцията да се правят изключително и само „фестивални“ филми най-вероятно ще отблъсне зрителите и при прожекция на български филми киносалоните съвсем ще опустеят“, коментира Зарев.

Последва и доста безапелационно мнение на режисьора Николай Волев: „По силата на съществуващата нормативна уредба, членовете на художествени комисии към НФЦ са напълно, изцяло, съвършено, безусловно и неограничено НЕотговорни пред никого, освен пред собствената си съвест. Иначе казано по закон никой не би могъл да им потърси отговорност за оценките, с които са удостоили представените проекти. Настоящата юридическа и организационна подредба на нашето филмопроизводство изключва всякакво ПРАВО на когото и да било да отменя решения на един напълно, изцяло, съвършено и безусловно НЕотговорен пред никого орган, какъвто е художествената комисия към НФЦ.“

В подкрепа на думите му преподавателят от НАТФИЗ, проф. д.н. Николай Лазаров, припомни своя анализ от 2018 г. за състоянието на българското кино след приватизацията на столичните киносалони. Освен че доказва нелоялната конкуренция в киноразпространението, с която трудно могат да се преборят българските филми, той заявява: „Ежегодните художествени комисии в НФЦ завършват мандата си преди филмите, избрани от тях за реализация, да са започнали снимки. Те не носят отговорност за своите решения. Създадена е възможност за събиране на лобита по интереси и манипулиране на киносредите по административен път в полза на частни интереси…“

Впрочем искрата на поредния кинопожар бе разпалена от режисьора Илия Костов, чийто проект „Кастинг“ също остана „под чертата“. Още преди официалното публикуване на резултатите от сесията той се възмути писмено от „гастрольори“ в комисията, които изпълняват „специални“ поръчки (също има предвиди двете дами), и от техните „кукловоди“. После настоя пред Жана Караиванова да бъдат направени проверки и ако информацията за провеждането на сесията е вярна, „това налага анулиране на резултатите“.

Не по-малко разгневеният сценарист Владимир Ганев (проект „Пирует“ с режисьор Атанас Киряков) написа: „Защо най-после не се публикуват сценариите на всички кандидатстващи проекти, за да може общественото мнение да бъде коректив на решенията на тези комисии?… Законът за харчене на публични пари повелява абсолютна прозрачност. Но не! Това не било здравословно за филмовия процес, твърдят продуцентите, без да обяснят защо“. Ганев напада и продуцентката Росица Вълканова като „яростен защитник на статуквото“ (нейният проект „Ветровитите дни са добри за летене“ на сценариста режисьор Петър Крумов не получава субсидия, но има голям шанс в следваща сесия) и ѝ отправя предизвикателството двата сценария да бъдат публично обсъдени.

Мартин Динков (сценарист и режисьор на „Ангели без лица“, „съсечен“ от члена на комисията Павел Павлов) отиде по-далеч – изпрати писмо лично до министър Банов, с надеждата поетичният му зов да бъде чут: „Никъде по света не се практикува такава точкова система за оценяване на сценарии, каквато има в България. И докато тази система съществува, ще има паянтови бараки сред полета от магарешки бодили (има предвид наученото във Франция, че ако сценарият не е качествен, филмът ще е паянтов като барака, б.а.)“.

Председателят на СБФД Милко Лазаров написа писмо до директора на НФЦ Жана Караиванова, в което изразява съгласие с председателя на секция „Режисьори“ Светослав Драганов и други съюзни членове, че действията на един от членовете на комисията, Павел Павлов, предизвикват съмнения в неговата лоялност, и коментира: „В етичен контекст този казус се нарежда до едни от най-неприятните казуси в историята на българската кинематография през последните няколко десетилетия“.

Веднага след това обаче се появи публикация на кинокритика Александър Донев (в „Епицентър“), в която на прицел вече е моралът на самия Милко Лазаров, който печели субсидия (съсценарист и режисьор е на класирания на първо място проект „Стадото“ в категорията за филми с бюджет над 600 000 лв.), но е и председател на Съюза на българските филмови дейци. „Системата, която в различни модификации функционира вече повече от 15 години, се е наложила като крайно несправедлив модел за разпределение на държавните субсидии за създаване на нови филми в ИА „Национален филмов център“ (…) Въпросът ни най-малко не се отнася до качествата на проекта на председателя на СБФД. Проблемът е в загубеното чувство за почтеност и на елементарна представа какво въобще е допустимо и какво не за един човек, облечен в публична власт“, пише Донев.

Междувременно се разбра, че един от членовете на комисията, операторът и преподавател в НАТФИЗ проф. Венец Димитров, е решил да я напусне – най-вероятно заради случващото се в момента. Друг професор и бивш ректор на НАТФИЗ, продуцентът, режисьор и оператор Любомир Халачев, пък написа пространен текст „Нашето кино“ за проблемите на българското кинопроизводство, добавяйки коментара: „Ние отдавна не спорим за качеството на филмите, за качеството на сценариите, за операторската работа и т.н., а за това кой е получил пари и кой не е получил… Никъде в Европа не съм срещал толкова антагонистична творческа среда, както у нас…Нашите усилия в борбата за нов Закон и достатъчно пари отново се разпиляха във въздуха – и тук вина имаме не ние, творците, а администрацията на НФЦ и Министерството на културата. Само с писма работата не става“.

Андрей Чертов също реагира с принципна позиция за работата на НФЦ и с призив към неговия директор Жана Караиванова: „Не става дума да се застане на едната или другата страна, а да има собствено мнение. А то е: Да – фактите са верни и следва да бъде направено следното: например, да се изтеглят въпросните членове и да се сменят с други. Или Не – обвиненията не отговарят на истината и те да останат. Това е професионално мнение на всеки уважаващ себе си директор. От морална и творческа гледна точка“.

Към Жана Караиванова (с копие до министър Банов и Милко Лазаров/СБФД) е и друго писмо на Илия Костов като председател на „Сдружение на филмовите и тв режисьори“: „На предложената от Вас среща, едва ли ще се постигне нещо, освен обвинения и нападки, обяснения и защити. Проблемът е в статута и начина, по който се избират членове на журито, начините на кандидатстващите проекти, същността на картите и прочее проблеми в Правилника. Ако нещата се оставят на професионална субективност, персонална моралност и административна аргументация, нищо няма да се промени“.

Паралелно се развиваше и другата гледна точка, тази на спечелилите субсидии и на защитниците на обвинените в пристрастно журиране. Писмото на Асоциацията на филмовите продуценти, подписано от нейния председател Галина Тонева, изразява „остро несъгласие с публично изразени мнения за компетентността и професионализма на нашия представител Мина Милева, в качеството ѝ на член на НХКИК към ИА НФЦ (…) С изнесените твърдения от г-н Костов относно наличието на „кукловоди“, „поръчители“ и т.н. се създава внушение за наличието на задкулисни договорки и по този начин пряко се уронват престижът и авторитетът на Асоциацията и нейните членове. Ще реагираме остро на всеки опит за нейното дискредитиране и манипулативното подлагане под съмнение на независимостта и професионалните и морални качества на експертите, предложени от нас.“

Подобна бе и първата реакция на Асоциацията на филмовите режисьори в писмо от председателя ѝ Павел Веснаков: „Внушенията за манипулация са неуважителни и обидни към спечелилите проекти, сред които присъстват имената на някои от най-успелите и утвърдени автори на филми в България. Българската асоциация на кинорежисьорите е твърдо зад Елица Петкова-Маргет и оттеглянето ѝ от НХК не стои на дневен ред“.

Личното си мнение изрази и продуцентката Росица Вълканова, засегната поименно от един от недоволните: „Съгласна съм с Владимир Ганев – и той е в същата ситуация като Илия Костов, възмутен и гневен, че някой си позволява да каже „Царят е гол!“ Въпросът не е как след 7 направени филма някой пречи на г-н Илия Костов да направи 8-мия. Въпросът е как се стигна до 2-рия, 3-ия и т.н.?… Бавно, но сигурно нещата ще си дойдат на мястото“.

В разгара на епистоларната разпра Мина Милева благодари за професионалната защита и някак „над нещата“ написа: „Понеже много емоции се събраха, обикновено в такива моменти англичаните предлагат да се пие чай. Затова, за чаената пауза, преди следващата сесия, ви поздравявам с едно малко, хумористично видео. Поздрави и хубаво лято!“

„Венецът“ на спора е последното засега писмо на Асоциацията на българските филмови режисьори (публикуваното в Портал Култура), подписано от председателя Павел Веснаков и 41 негови колеги от различни поколения, сред които и победители, и победени, и неучаствали в конкурса за субсидии: „Нападките за манипулация на последната сесия за игрално кино, опитите да се дискредитират двама от членовете на НХК, както и обвинението, че резултатите са предрешени, са напълно безпочвени и неоснователни. Това се доказва красноречиво от фактите, съдържащи се в оценъчните карти, публикувани официално на страницата на ИА „НФЦ“ и публично достъпни… Недоволните колеги се опитват да въведат в заблуждение не само своите колеги в общността, но и представители на културните институции, в това число и министъра на културата. По-лошото обаче е, че те заблуждават обществото като цяло и явно не осъзнават вредата, която нанасят на българското кино с манипулативните си изказвания и внушения, отблъсквайки именно по този начин българските зрители“.

Спирам дотук с цитатите. Скандалът от горещото българско кинолято не е прецедент. Помним и други подобни случаи: още през 2008 г. режисьорът Людмил Тодоров предизвика буря с публичното си несъгласие с политиката на НФЦ – тогава нямаше пари за нови филми. През 2010 г. скандалният случай „Мишел Бонев“ отекна чак във Венеция. Две години по-късно Зорница-София Попганчева протестира във Фейсбук срещу оценките, дадени за нейния проект „Румена войвода“ от най-младия член на тогавашната комисия Николай Тодоров, заговори за „шуробаджанащина“, „срам и позор“, „омерзение“, а после спорът придоби още по-грозен вид с обидните реплики към спечелилия субсидия Георги Дюлгеров („Буферна зона“), изречени от „порязания“ от комисията Мариян Вълев. Ненадминат обаче остава случаят от 2014 г., когато отново Людмил Тодоров разкри, че анкетните карти на двама членове от комисията поразително си приличат – оказа се, че Евгений Михайлов преписвал творчески от Геновева Димитрова. Разправията прие неподозирани размери и накрая почти никому непознатата 22-годишна Росица Караджова, чийто сценарий също бе отхвърлен, подаде жалба в Административния съд и „неволно“ блокира парите на всички, след което написа: „Готова съм да понеса и обидите за проекта ми. Но истината е, че потърпевшата не съм аз, а хората, които са свикнали да получават милиони субсидии всяка година за филмите си. Сори, но вече ще ви е много трудно. Законът ми позволява да обжалвам всяка сесия. Дерзайте…“ Впрочем жалба бяха подали и сестрите Милена и Невена Андонови, но след като в съда двете тъжби бяха обединени, те се отказаха.

Моделът се повтори и през 2017 г. след обжалване на оценките за проекта „Голата истина за група „Жигули“ с режисьор Виктор Божинов и сценаристи Ваня Николова и Нели Димитрова (този август екипът най-сетне удари първа клапа). Не мина без скандал и през 2018 г., след като 35 от най-известните ни кинотворци написаха до министър Банов и директора на НФЦ Жана Караиванова, че „държавната помощ, предназначена за развитието на българското кино и култура, не се разпределя отговорно, по предназначение и съобразно заложените цели и приоритети в Закона за филмовата индустрия“, и призоваха да бъдат преразгледани директорските заповеди, издадени на базата на решенията на художествената комисия.

Примери за протести – безброй. Споровете са все от познатия модел, само се сменят имената. И сме чували, и сме чели неведнъж, че атмосферата в киногилдията е, меко казано, нездравословна, даже грозна и срамна.

Преди да си отиде от този свят, кинокритикът проф. Александър Янакиев казваше: „Законът за филмовата индустрия отдавна се нуждае от големи промени. На първо място е необходимо хората в комисиите, определящи държавните помощи, и в Националния съвет за кино да бъдат в лично качество, а не да са представени от „полуреални и неправителствени организации, които водят пунически войни за квоти в комисиите“. Казваше, че „трябва да има баланс между поколенията и специалностите“.

Също приживе, друг авторитет в българското кино, Павел Васев, казваше, че „е необходим спешен ремонт на Закона за филмовата индустрия, но и строг контрол на държавните средства за нови филми, което да пречи на некоректни продуценти да се възползват от „вратичките“ в него“. Възмущаваше се, че „не може да се дават 14 милиона лева годишно за кино, а да не се пита какъв е ефектът след това“.

Препрочитах писмата, нападките и защитите на филмовите творци от това лято и си повтарях: от десетилетия е така – недоволстват отпадналите, но какво щяха да говорят, ако бяха „над чертата“? Казвах си, че и тази буря ще утихне. До следващата сесия и следващата буря. И тогава се появи истинската тема…

На сайта на Министерството на културата бе публикуван за обществено обсъждане Проект за изменение на Закона за филмовата индустрия. Ето това е ключовият момент, който ако се използва мъдро и далновидно, може ако не да спре завинаги, то поне да намали поводите за нелицеприятни разпри около разпределянето на държавната субсидия за нови филми. Ключов е, защото ако не броим малките изменения – от приемането му през 2003 г. до днес, Законът не е актуализиран. В същото време процесите в съвременното филмопроизводство са твърде бързи, за да не им се обръща внимание – променят се не просто технологиите за производство и разпространение на филми, различни са вече възможностите за финансиране, различна е икономическата ситуация в страната ни, в Европа, в света.

Проектът е дълъг, наситен с промени и, надявам се, наистина да е създаден от професионално подготвени хора – както от законодателна, така и от филмова гледна точка. Поне такива бяха заявките в края на мината година, когато разделението в гилдията дори навяваше усещане за публичен протест. Знаем за работните групи, знаем и за основните посоки, които представители на различни секции от българското кино споделиха пред сп. „Култура“, бр.1, 2020 г. (нови правила за комисиите, стимули за киноиндустрията и т.н.). На пръв поглед предложенията вече са в проекта, дори откриваме увеличение на държавната субсидия с 10 млн. лева. До началото на септември, когато изтича срокът за обсъждане и предложения, остават около 20 дни. Именно сега гилдията има златния шанс – заедно да мисли и решава, вслушвайки се в хора, които познават материята, а не да се втурне в поредната епистоларна разпра за „нашите“ и „вашите“.

Впрочем вече имаме първите две писма. Александър Донев пише: „Намирам за скандално, че нито от НФЦ, нито от СБФД филмовата общност е уведомена за този факт. Също толкова е скандално е обявяването на процедура за обсъждане на закон през август, и то за срок от 30 дни“. И още: „Става въпрос за изключително дълбоки промени. Те изискват проверката на неимоверно голям обем от информация, разглеждане на различни хипотези и поставяне на стотици въпроси. Детайлното, спокойно и аргументирано обсъждане на предложените промени е невъзможно да се извърши в указания срок – материята е огромна, непозната и дори неразбираема за голяма част от участниците във филмовия процес“.

И това не е всичко. Продуцентът и бивш директор на НФЦ Георги Чолаков обърна внимание на гилдията, че на сайта на МК има публикуван за обсъждане и друг проект – за изменение на Закона за радиото и телевизията. Срокът е до 31 август, а в текста „няма изменения и допълнения, свързани с реалното насърчаване на филмопроизводството от доставчиците на медийни услуги“, написа Чолаков и изпрати предложенията си за допълнения в проекта – всичките, свързани с въвеждане на конкретни правила за излъчването на български и европейски филми, за стимулиране на филмопроизводството и т.н.

Разбира се, всеки може да каже защо точно сега, когато на улицата протестът кипи, се пускат за обсъждане двата толкова дълго чакани проектозакони. И ще бъде прав – времето за това е кратко и августовско. Остава киногилдията този път да бъде единна и да желае правила. Би било достойно.