За първи път в България е показан целият цикъл от 82 гравюри „Ужасите на войната” на испанския художник Франсиско Гоя (1746-1828). С куратора на изложбата Хуан Бордес разговаря Людмила ДИМОВА.
Изложбата „Гоя: хроникьор на всички войни” е подредена на втория етаж в Софийската градска художествена галерия (до 8 декември). Осемдесет и двете гравюри, съставящи цикъла, са групирани в седем раздела, без да следват номерацията на металните плочи. Целта е да се формулират основните теми: фронтът, жертвите, екзекуциите, масовите преселения, гладът, жената във войната, следвоенният период. Кураторът на изложбата Хуан Бордес обаче търси далеч по-широк историко-художествен контекст: разглежда Гоя като предшественик на фоторепортерите, които и днес отразяват все същото бедствие, наречено война.
Серията „Ужасите на войната” (Бедствията на войната) е създадена през три различни периода: след 1810 г., в 1812 г., между 1815 и 1819 г. (според някои предположения до 1823 г.). Прекият повод за гравюрите, които художникът нарича капричии по аналогия с гравюрите от 1797-1798 г., е испанската война за независимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу нашествията на френския император Наполеон. Ала Гоя се опитва да отиде отвъд историческите факти, да ги натовари с общ антивоенен критичен заряд. Прави го, променяйки гледната точка. Дотогава битката, видяна през очите на пълководеца, от дистанция, е била сякаш недокосната от болката. Гравюрите на Гоя унищожават тази перспектива, те се вглеждат директно в разкъсаните и обезобразени тела, а историко-теологическата символиката е заменена от болезнен реализъм.
В книгата си „Гоя” (ИК „Изток-Запад”, 2012) Цветан Тодоров отбелязва, че авторът не е просто един от най-значими художници на своето време, но и един от най-задълбочените тогавашни мислители. Може да се съизмерва със съвременника си Гьоте или с Достоевски, творил петдесет години по-късно. Гоя има два издадени сборника, вторият е тъкмо „Ужасите на войната”, публикуван 35 години след смъртта му. Първоначалното номериране на гравюрите е на испанския художник. Приживе той се отказва от публикуването им, за да не се подлага на упреците, че не е патриот. Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо” се е сдобила през 1862 г. с осемдесетте плочи на цикъла (през 1870 г. той е допълнен с две нови плочи от французина Пол Лефор). През 1863 г. „Ужасите на войната” са отпечатани за пръв път. До днес са изработени шест копия на цикъла.
Художникът е придружил изображенията с надписи, които освен свидетелски звучат и интерпретативно (за съжаление в изложбата не могат да се проследят). Редът, в който са подредени гравюрите, също не е случаен. Поставените в началото и края създават рамката на внушението. Първата гравюра, в която изследователите виждат аналогия с образа на Исус в Гетсиманската градина, а и известен автобиографичен момент, представя мъж на колене с разперени ръце и поглед, отправен към небето. Озаглавена е: Тъжни предчувствия за това, което предстои. Между предчувствието за войната и последната гравюра, озаглавена Нищо, се вместват всички останали, посочва кураторът.
Гоя ситуира насилието и в двата лагера, използвайки подобни надписи за гравюрите: тази, която показва французи, избиващи испанци, е наречена С основание или без, а другата, в която испанците убиват – Същото. Подобно на Цветан Тодоров и Хуан Бордес подчертава, че Гоя замисля „Ужасите на войната” по-скоро като акт на пацифизъм, а не на патриотизъм.
Художникът негодува не само срещу единичните и масовите екзекуции, но и срещу безстрастието на извършителите. За първи път в историята на изкуството, подчертава кураторът, Гоя изобразява фронта не като героично място, а като пълен безпорядък, ирационално стълкновение и място на анонимната смърт. Другата тема, около която се групират произведения: ужасните сцени на екзекуции, извършени по всевъзможни начини – с шпага, чрез обесване, линч или разстрел, често перверзиите на палачите продължават и след смъртта на жертвите. Жертвите са представени като купища тела, лишени от идентичност. Художникът рисува глада в Мадрид през 1811 г. – сам го е изпитал: трупове по улиците, които разнасят зарази, погребални сцени, пресъздаващи библейските образи на болката. Другата тематична линия на цикъла са масовите преселвания на цели градове и плячкосванията, които нарушават всекидневния живот, опожарени домове, опустошени църкви… Самостоятелно място е отделено на участието на жената във войната: като войник, като жертва или колаборационистка. В една сцена жени дават кураж на мъжете, в друга – мъртва жена е носена от трима мъже, зад тях върви малко момиченце, което трие сълзите си. Освен това авторът недвусмислено отрежда положителна роля на жената, изобразявайки истината с женска фигура. Следвоенният период е пресъздаден в последните гравюри от серията, издържани в символичен код и изпълнени с драматизъм. В тях Гоя упражнява критика чрез животинска метафорика на абсолюстичния режим на Фернандо VII, върнал светата инквизиция и премахнал демократичната конституция. Завършва серията с надеждата, че истината ще възкръсне чрез нова конституция.
Изложбата отделя място и на лицата, които изразяват ужаса. Те са увеличени и съпоставени с други лица от фотографски изображения на ранени хора. Всъщност тематично обособените части в цикъла непрекъснато кореспондират с фотографии от Испанската война.
Подобно на редица съвременни военни фотографи Гоя не взима страна в конфликта, остава по-скоро на страната на хуманизма в отрицанието си. Според Хуан Бордес неговите образи върху щампи предвещават фотографския език с липсата на предварително обмислена композиция, с пространствата без информация – фотографски ефект, постиган чрез разфокусиране или светкавица. В свидетелския характер на някои надписи също се търси близост с фотографията.
Кураторът обяснява идеята си: „Изложбата започна своя път през 2008 г., когато се отбелязваше 200-годишнината от Войната за независимост в Испания. По повод на честванията Гоя нееднократно беше представян по не съвсем правилен начин, като творец, който отразява войната в патриотичен дух. Исках да представя Гоя и по-специално капричиите „Ужасите на войната” като хроника на събитията от онази епоха. Но Гоя като гений превръща тази хроника в универсален общочовешки език. Моето намерение беше най-вече да покажа Гоя като предшественик на военните фоторепортери чрез съпоставката на неговите гравюри с фотографии от по-късен етап, от Гражданската война в Испания, които се съхраняват във фонда на Националната библиотека в Мадрид. Потърсили сме сцени и образи, които буквално се повтарят във фотографии на Робърт Капа например. Изложбата беше в Бейрут преди няколко месеца и някои фотографи, които в момента отразяват събитията в Сирия, останаха впечатлени от предимствата и голямото майсторство на Гоя в изкуството на отразяване на войната.”
Наистина художникът на два пъти изписва под гравюри: Видях това. Ала те не предават директно впечатленията му, категоричен е Цветан Тодоров: „Истината, на която той се осланя, е тази на изкуството, не на имитацията на реалността”. Военните кръвопролития, на които става свидетел, събуждат предишни видения и спомени. За други ужаси научава от очевидци. Освен това той не рисува на място, а в ателието си в Мадрид.
Хуан Бордес отбелязва, че заглавията от свидетелски тип подсказват, че „някои от тези гравюри тръгват от напълно реални факти. В други липсват каквито и да било географски ориентири. Затова в заглавието на изложбата Гоя е наречен хроникьор на всички войни. Той се отзовава на поканата на генерал Палафокс, водач на защитата на Сарагоса, обсадена от французите, и заедно с други художници тръгва да разкаже за героизма на испанците. Някои артисти приемат това напълно буквално и отразяват руините на града, Гоя започва да твори две години по-късно и създава критика на войната като такава. Независимо от това, което символизират графиките, публиката трябва да си даде сметка за голямата наслада от техниката на Гоя. С това са свързани увеличенията на някои лица – микроскопични в гравюрите, за да подчертаят тъкмо голямото му майсторство. Това са 82 прозореца, отворени към универсални светове.”
Кураторът посочва към плаката на изложбата. На него е пръстовият отпечатък на Гоя, който може да се види в заключителната гравюра от поредицата. „Този отпечатък символизира достоверност, истинност на посланието.”
„Гоя като универсален и гениален творец трудно може да бъде познат във всички измерения”, продължава Хуан Бордес. „Всяка историческа епоха привнася своето тълкувание за него. В момента ние от Националната халкография в Мадрид често заемаме негови гравюри на музея „Рейна София”, за да се правят съпоставки между неговите творби и съвременните. Гоя е много актуален.”
Изложбата е организирана от Института Сервантес и Националната халкография в Мадрид. Досега е гостувала в Токио, Пекин, Ню Делхи, Варшава, Краков и др. В София завършва нейното пътуване по света.