0
1213

Градът и дърветата

София наистина има шанса да стане един от много интересните и привлекателни със своето древно минало градове на Европа. Всъщност тя вече е такъв град, за което несъмнено допринесе осъщественото преди 7-8 години в центъра оформяне на археологическия комплекс при Ларгото и пред ЦУМ, както и на Западната порта на Сердика. А също и експонирането на археологическите находки в и около базиликата „Света София“.

Силно увеличеният поток от чуждестранни туристи със сигурност доказва, че българската столица е далеч по-желано място за посещение, разглеждане и приятно прекарване на времето, отколкото беше дори само преди няколко години. А че туристите от различни европейски страни са в пъти повече сега, може лесно да се разбере със средствата на простата емпирия, без да се изчакват официалните данни на Националния статистически институт или на браншовите туристически организации. Стига човека да си отдели малко време, за да постои и да понаблюдава. А най-удобни за целите на такова проучване са точно местата на археологическите разкопки в центъра на столицата ни.

София наистина предлага голямо разнообразие и изобилие в наши дни. И ако мнозина идват преди всичко заради качествените храни и напитки на добри цени, както и заради изобилието от всякакви търговски предложения, то е вярно също така, че все повече туристи от чужбина са привлечени и силно заинтригувани и от историята на града. И особено от неговото антично минало, свидетелствата за което заемат вече сериозно място в сърцето на София. Като същевременно показват недвусмислено, че са обект на внимателни грижи от страна на управа, радваща се на високо ниво на познаване и разбиране.

С оглед на казаното до момента е повече от ясно, че последните археологически разкрития, направени на площад „Света Неделя“, предоставят великолепната възможност в центъра на столицата да се образува открит музей на антична Сердика с наистина впечатляващи размери. По такъв начин реконструкцията на древния град ще достигне ниво, което ще нареди София сред градовете в Европа с много добре запазено наследство от времето на Римската империя.

Но на фона на тези бляскави перспективи се появи и неприятната изненада, за която ми се иска да кажа няколко думи. Говоря за плановете, свързани с бъдещото цялостно преустройване на площад „Света Неделя“ и по-точно за спечелилия общинското одобрение проект. Той е дело на международното студио „Фуксас“ и предвижда отсичането на сега съществуващите дървета на площада, възрастта на които е около петдесет години. Този елемент от заложените в премираната кандидатура идеи вече предизвика негативна обществена реакция. Вчера бе разпространена информацията, че от сдружение „Граждани за София“ са излезли с петиция до столичната община, която в момента събира подкрепа. В документа се казва и следното: Това е вандалски акт от страна на общината, който ние няма да приемем… Белият дроб на София да бъде изсечен е абсолютно недопустимо… Сянката в горещите дни, на която всеки преминаващ се радва, ще бъде унищожена с години. Ние не приемаме никакви доводи това да се случи! (заемам цитата с благодарност от колегите от „Медиапул“).

Лично аз смятам, че приведените лаконично, но и категорично аргументи на хората от „Граждани за София“ много трудно могат да срещнат разумно възражение. Яснотата и силата на тези доводи са такива, че коментарът върху тях е излишен. Но си заслужава веднага да се добави, че срещу въпросния проект за реконструкция на площад „Света Неделя“ вече се обявиха както Камарата на архитектите, така и Съюзът на архитектите.

Надежда, че безумната и наистина вандалска идея за изсичане на дърветата в самия център на София няма да се осъществи, дава обстоятелството, че и Йорданка Фандъкова настоява за запазването на съществуващата на това място растителност. Дано очакванията, че проектът ще претърпи промени в тази своя част се оправдаят!

А сега ще споделя и собствените си аргументи в подкрепа на тезата за необходимостта от пощадяване на дърветата на площад „Света Неделя“. Прочее, тези размишления вече съм ги излагал в статия за Портал Култура, посветена на дебата около съдбата на дърветата на площад „Славейков“, но ще си позволя да ги възпроизведа и сега, тъй като казусът е аналогичен.

Най напред, намирам за напълно неоправдано отстраняването на половинвековни дървета, които са очевидно здрави. Да, подобно на всички кестени в София и тези на площада при катедралния храм на софийския митрополит страдат от добре познатата на всички ни болест по листата, но проблемът изисква полагане на грижи и лечение, а не отсичане.

На второ място, но не и по важност, ще поставя следното: наличието в един град като София на култивирана и поддържана растителност с история като елемент от градския пейзаж е емблематичен знак, че градът има своите здрави традиции в областта на модерното градоустройство. Защото последното задължително включва в своите планове озеленяването. С други думи, присъствието на половинвековни дървета на един централен площад е свидетелство, че това е град със сериозна история и в модерната епоха, град, в който въпреки превратностите, съществуват приемственост и устойчивост. А същото означава, че цивилизацията на това място е предмет на непрекъснат континуитет. И тогава вече античните руини в съседство придобиват и една друга, допълнителна стойност – започват да въздействат не като някаква впечатляваща, но чужда на околната действителност мъртва реалност, която стои някак изкуствено, музейно и отчуждено, а напротив – функционират като нагледно и респектиращо доказателство за това, че градският живот на това място никога не е умирал.

Запазването на дървета в такава възраст винаги гарантира на градските пространства повече уют и интимност. Аргументът, експлоатиран от някои и в дебата около бъдещето на площад „Славейков“, съгласно който старите, високи дървета закриват гледката към красиви фасади, е крайно несъстоятелен. Ще го кажа още веднъж – дърветата с история в един съвременен град са живи свидетелства за статута му на модерен и развит, а не само на развиващ се град. А комбинацията между красива архитектура и красива растителност е повече от класическа.

Остана единствено да преповторя казаното в петицията на „Граждани за София“: защо ни е да лишаваме хората и града от живителната сянка на площад „Света Неделя“?!  

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияКралят на унгарската циганска цигулка в София
Следваща статияНепознатото дете и вярата ни