4
4712

Грешката на Уди Алън

Името на новия филм на Уди Алън „Blue Jasmine“ в никакъв случай не бива да се превежда като „Син жасмин“. Жасмин е името на героинята, но авторът е добавил към него епитет и именно тук е тънкостта. Тези нюанси придобиват своето значение, едва когато доловим връзката между „Blue Jasmine“ и пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай „Желание“. Явният паралел с „Трамвай „Желание“ обаче трябва да се възприема иронично.

бланшет

Името на новия филм на Уди Алън „Blue Jasmine“ в никакъв случай не бива да се превежда като „Син жасмин“. Жасмин е името на героинята – тази характерна за Запада ономастика: жените да носят имена на цветя. В Русия се използва единствено името Роза, при това то не е много руско. Съществува още Виолета, от „violet“, теменужка, но употребата му в Русия идва от оперите на Верди. Впрочем познавах едно момиче, чиито неграмотни родители го бяха нарекли директно Травиата – названието на операта на Верди, което означава „Падналата“. Авторът на филма е добавил към името на героинята епитет и именно тук е тънкостта. Думата blue в английската идиоматика означава не само цвят, но и нюанс за настроения или събития. I am in blue mood означава „в лошо настроение съм“. I feel blue може да се преведе като „повдига ми се“. Out of blue – паднал от небето, неочакван. Всичко това е използвано във филма на Уди Алън. Но тези оттенъци придобиват своето значение, едва когато доловим основния тон на творбата – връзката между новия филм на Уди Алън и пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай „Желание“.

Разбира се, американските рецензенти са достигнали до други алюзии: оказва се, че в пиесата на Тенеси Уилямс Бланш Дюбоа казва за грубияна Стенли Ковалски: „Парфюмът „Жасмин“ няма нищо общо с него“. Не помня тази реплика, но така или иначе става ясно какво лежи в основата на новия филм на Уди Алън: именно тази пиеса на Уилямс. Тук той дори се впуска в следната игра: героинята на Уилямс се нарича Бланш, а Уди Алън избира актрисата Кейт Бланшет за ролята на своята главна героиня. Това, разбира се, е невинна игра, някаква закачлива дреболия. При това неотдавна, през 2009 г., Кейт Бланшет изигра Бланш Дюбоа на американска сцена, но Уди Алън твърди, че не е гледал този спектакъл. Както и да е, в новата си кинороля Кейт Бланшет е както винаги на висота.

Тънкостта обаче е другаде. Парфюмът „Жасмин“ има деликатен, сладникав мирис и е от висок клас. Но думата blue, която е добавена към жасмина, означава в контекста на филма – негоден, от нисък клас. Затова явният паралел с „Трамвай „Желание“ трябва да се възприема иронично.

„Син Жасмин“ е ироничен, игрови дериват на „Трамвай „Желание“. Героинята е същата – претърпяла крах жена, познала и по-добри времена, дошла при небогатата си сестра уж за кратък престой, а всъщност останала при нея задълго. Героинята на Уйлямс обаче е високо поетично създание, действително жена с богата душевност, страдаща за своя загинал юноша-мъж (неизбежната за Тенеси Уилямс хомосексуална алюзия). Нейното пропадане в света на Стенли Ковалски е истинска трагедия. Що се отнася до Жасмин, тя идва да живее при сестра си, просто защото е претърпяла финансов крах и сама е предала на властите своя мъж – финансов измамник. Тази сюжетна линия е твърде изкуствена, в живота не става така, дори в комедиите агентите на ФБР не залавят злосторника на улицата веднага след телефонното обаждане на една истерична и възбудена жена. Обикновено финансовите афери се разследват дълго и мудно, покрай тях се задействат стотици юристи и експерти, това не е фарсовата ситуация, създадена от  Уди Алън. Този фарс обаче трябва да доведе до снижаване на сюжета, до превръщането му от трагедия във фарс.

Този замисъл на автора е разбираем и изисква уважение. Струва ми се обаче, че във филма той е прокаран не много сполучливо. Сякаш този път на опитния режисьор не му е достигнало драматургично и сценарно-сюжетно майсторство или, което е съвсем парадоксално, неговите умения и майсторство са се оказали прекалено големи. Във филма има маса излишни пресонажи и авторът не знае какво да прави с тях. Защо сестрата на Жасмин – Джинджър, отначало има мъж, а после любовник? Какъв е смисълът на този конфликт? И защо паралелно с този любовник за известно време се появява и още един? Това дава възможност да се построи комичната сцена и да се наблегне на обстоятелството, че в света на Жасмин не съществува Стенли Ковалски, че няма трагедия, а само фарс. Но всичко това е твърде пресилено и през цялото време тъканта на филма се разпилява.

През цялото време се появяват немотивирано някакви персонажи, които уж предизвикват обрат в сюжета, а всъщност го отклоняват отново встрани. Така ни в клин ни в ръкав се появява бившият мъж на Джинджър и разкрива пред зрителите тайната за доведения син на Жасмин, който е напуснал това съмнително семейство. Това откровение става в присъствието на любовника на Жасмин – многообещаващ млад дипломат, който се отказва от матримониалните си планове, свързани с Жасмин, след като се убеждава в нейната патологична лъжливост.

Там е работата, че Бланш Дюбоа на Тенеси Уилямс е трагична героиня, а Жасмин на Уди Алън е патологична лъжкиня, психопатка, която пие успокоителните си хапчета с водка. Това не е попречило на Кейт Бланшет да изиграе ролята добре, макар че така или иначе не предизвиква симпатии към героинята.

В този филм явните достойнства на Уди Алън са се обърнали в недостатъци, почти в провал. Той винаги е обичал да играе на класика, да пише палимпсести и поради това си качество е истински постмодернист. Това почти винаги му се е получавало добре. Добри са филмите „Интериори“ и „Друга жена“, повлияни от Бергман, забавният „Спомени от звезден прах“, заиграващ се с Фелини и неговия „Осем и половина“, изключително изящният „Септември“ – най-изкусният дайджест на пиесите на Чехов. И колко изобретателно използва той чуждите образи в пленителния „Полунощ в Париж“. Нека си спомним „Мач пойнт“, построен върху мотиви от „Престъпление и наказание“ и „Американска таргедия“. Доброжелателните рецензенти сравняват новия филм на Уди Алън с „Мач пойнт“ и твърдят, че той е на същото високо ниво. Не мисля, че това е така. Всички предишни стилизирани истории на Уди Алън са не пародия, а висока игра. Руският паралел в това отношение е Михаил Кузмин или живописта на Сомов. Сега Уди Алън е слезнал до онова свое старо равнище, когато направи фарс от „Война и мир“, представяйки очилат евреин в униформата на наполеоновски войник. Нещо от този род е и неговата Жасмин от новия филм. „Blue Jasmine“ е неудачна пародия, при това не на Тенеси Уилямс, а на самия Уди Алън.

Текстът е публикуван в сайта на радио „Свобода“.

Превод от руски: Димитрина Чернева