0
997

Гризли

DEnev

Превалява. Но дъждът не му пречи. Той сега пак ще излезе и ще седне на счупения стол, поставен на плочника до ъгъла на къщата под стрехата. Ходи все по-трудно, тътри краката си, придвижва се с нещо като подскоци от една-две крачки, спиране, почивка, после пак подскок. Като козлетата. Ако козлето беше стар дядо с тегло сто и двайсет килограма.

Ще седне на счупения стол и ще започне да зове: Пи-сю! Пи-сю! Пи-сю!

И трите малки котенца веднага ще долетят като стрели през двора. Той ще качи едно на коляното си и ще започне да го гали, а другите две ще се отъркват около краката му.

Ще поседи така. Може ненадейно дъждът да спре и да се покаже слънцето. Ще напече веднага. И отнякъде ще изскочат огромни, раирани надлъж като язовци мухи, които ще се налепят на стената да сушат крилата си. Котенцата ще подскачат към мухите и когато мухата изчезне, ще се озъртат смутено.

Но те са малки и веднага забравят несполуките си.

Задачата му е да полее двора, но понеже валя, няма да полива. Ще поседи още малко на стола. Да се погрее на слънцето.

Майката на котенцата, която така и не получи име, е дребничка, кажи-речи малко по-голяма от тях, но ражда всяка година. Както казват старите хора, каталеткиня. Предишната година пак роди три котенца. Но те свикнаха да се мушкат под дворната врата и да излизат на улицата. Колите премазаха две. А третото изчезна. И затова сега майката ги научи да живеят и да играят в задната част на двора. Сякаш някой тегли невидима черта през средата на двора. И тази черта те не престъпват никога.

Отзад също е интересно и весело.

Дай Боже всекиму такова детство, мисля си, докато гледам играта на котенцата през балкона. Час по час излизам да изпуша по една цигара, а после влизам в стаята да чета. Сега чета някаква книга за един стар трапер. През деня той ходи да залага капани, а после също обича да сяда пред дървената си къща, да се грее на сиромашкото слънце или да се навежда и да чеше дълго през кожените гащи глезените си, които страшно го сърбят, откак краката му измръзнаха една зима в ледените води на реката. Лятото там, в Канада, на тази географска ширина е кратко.

Той е може би последният трапер, който живее по този начин, надалеч от пътищата. По тези места живее мечката гризли. Самият той е слушал различни истории от трапери, по-стари от него, които вече отдавна ги няма, къщите им отдавна са изгнили и са паднали, а кожените им шапки служат единствено за гнезда на прелетните патици, за техните срещи с мечката гризли. Спомня си думите на един стар трапер. „Гризли винаги идва, рано или късно. Гризли идва тогава, когато не я очакваш.”

Самият той не се е срещал досега с гризли.

Захлупвам книгата отворена на бюрото, върху страницата, докъдето съм стигнал и излизам отвън на балкона да пуша. Столът долу е празен. И котенцата са се изпокрили.

Преди да вляза пак в стаята, известно време гледам синкавия дим от недоугасената цигара в пепелника. А после се изправям и описвам една невидима черта с ръка.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияГолем
Следваща статияНаградата БАЗА – „млади и тукашни”