На Тони Николов
Тя предреди всички. Обикновено в църква хората се дразнят, когато някой ги предрежда и се карат на висок глас. Но сега никой не направи забележка. Изчака да се отмести от иконата този пред нея и отпред застана тя.
– Слушай, Господи – каза високо тя и гласът й екна. – Много се бавиш. Чуваш ли аз вече не мога хич не мога ей го виж ми ръцете какви станаха от студената вода виж ми ръцете Господи как се изкривиха от студената вода аз вече Господи съм на шейсет и пет години и хич не издържам а това са четири входа с по осем етажа които трябва да мия защото друго няма няма а тази моята нали не си забравил каква е нали не си я забравил Господи. Хайде помогни й вече че и тя се намъчи ту се хвърля в лед ту се хвърля в огън да ти кажа Господи онзи ден пътуваме с нея в тролея и нали я знаеш Господи каква е почна да псува такива думи че не в земята да потънеш ами не знам къде ама аз стоя какво да правя ако й кажа да млъкне ще стане по-страшно не спира Господи хората ни гледат мене гледат и нея гледат имаше и малки деца Господи а тя не спира и по едно време от двата края на тролея отпред и отзад почти едновременно станаха двама мъже изискани господа бяха Господи облечени добре дойдоха при нас и едновременно започнаха да я бият по главата по нейната болна глава и много я удряха Господи и трябваше да слезем Господи и да вървим целия останал път пеша тя върви напред и се тресе а аз след нея бързам колкото мога. Не мога вече Господи виж ми ръцете какви станаха… Хайде, Господи, помогни й…
Жената млъкна изведнъж. Прекръсти се и целуна иконата. После се обърна с лице към опашката, към всички хора, които я бяха слушали и гледали, без да й се скарат, че ги предреди и че ги забави толкова много, поклони им се и пак се прекръсти. После се запъти към страничната врата на храма, която свещениците също бяха отворили, за да не става блъскане между влизащите и излизащите.
И в този миг високо горе под купола изпляска с криле един гълъб. Той полетя малко вътре, под купола, и сетне изчезна.
Някои от жените започнаха бързо и ситно да се кръстят, а мъжете да пристъпват от крак на крак. Всички гледаха нагоре.
Редовните богомолци в храма знаеха, че високо горе под купола живеят гълъби и понякога при литургия и когато хорът започнеше особено красиво да пее, и когато биеше камбаната, гълъбите започваха да летят вътре и да пляскат с криле. Също както при реката Йордан.
