От 15 октомври до 3 ноември 2019 г. в галерия „Оборище 5“ бе показана изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев“. Георги Лозанов във в. „К” (брой 45, 25 октомври) отбеляза сянката на съмнението – това въобще Танев ли е. Журналистката Диляна Димитрова в статията си „Топ картини от изложбата на Никола Танев с автор „неизвестен” се опитва да разсее мъглата около автентичността на изложените творби:
На въпрос има ли в тази изложба произведения, за които от Националната галерия са дали мнение, че са с неизвестно авторство, Дачев отговори: „Има и такива, но те не дават автентичността, не касаят този документ за идентификация. Има такива картини, но в Националната галерия няма такъв специалист като Доротея [Соколова]. Там има график, уредник, администратор… формално хора да подписват. Проблемът на пазара на българското изкуство е, че ако един галерист види, че купуваш от другия, [ще каже:] „О, това е менте!“…
„Площад Славейков“ потърси проф. Ружа Маринска (също бивш директор на Националната галерия) с въпрос какъв процент от творбите в изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев” са идентифицирани с „неизвестен автор“.
„Аз съм част от комисията, която трябваше да идентифицира нещата. Нашата констатация е ясна, официална, връчена е – така че се обръщайте към Националната галерия, защото г-н Дачев е възложил на Националната галерия и ние сме направили всичко, което е необходимо. Нашите констатации са различни от тези, които се появиха сега в печата. Но се обърнете към Националната галерия. Нищо лично няма да кажа повече“, каза Маринска.
Свързахме се с и.д. директора на Националната галерия Ярослава Бубнова, но тя обясни, че не може да разкрие резултатите от идентификацията на картините от изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев”, защото са подписали документ за конфиденциалност.
Бубнова се позова на Закона за културното наследство, според който тази изложба не е проблем, защото няма търговска цел – тоест картините не се продават. Същото бе изтъкнато неколкократно и на представянето на изложбата пред медиите. Всъщност не е точно така – изложбата има търговска цел, посещенията стават с платен вход – 10 лв. стандартен и 7 лв. за ученици и пенсионери. Освен това експозицията е придружена от каталог, чиято цена e 35 лв. Всички картини, рисунки и акварели в каталога, са описани като произведения на Никола Танев.
Какво всъщност се е случило? Комисия от трима изкуствоведи – доц. Ружа Маринска, Николай Ущавалийски и Анелия Николаева са написали срещу почти всички произведения (споделено с мен от Ружа Маринска в личен разговор) „неизвестен автор”. Двама изкуствоведи – Доротея Соколова и Бисера Йосифова (автор на текста в каталога) застават на мнение, че произведенията са излезли от ръката на Никола Танев. В текста към каталога на изложбата Бисера Йосифова пише: При настоящата колекция от произведения на Никола Танев, целенасочено събирана и класифицирана в годините, опасностите идат и от обществените нагласи, които основателно или пък некомпетентно, винаги биха търсили липса на автентичност или документална неизправност. Такава е съдбата на частното колекционерство в България през последните години – трудна и рискована. Тъкмо за това, десетки произведения на маслената живопис, акварел, рисунка от Никола Танев са обезпечени максимално с компетентните становища на експерти и специалисти от Националната галерия, както и от най-авторитетните независими познавачи на творчеството на Никола Танев, препоръчани от Националната галерия, които идентифицират и удостоверяват тяхната ценност и уникалност[1]. От този пасаж става ясно, че Бисера Йосифова го е писала преди констатациите на комисията, че е била сигурна или в положителното становище на неназованите експерти, познавачи и специалисти, или, че истината няма да излезе на бял свят.
Моето мнение е, че преобладаващата част от произведенията не са от Никола Танев. В изложената живопис могат да се видят почерците на няколко фалшификатори, с различна степен на способност да копират почерка на Танев.
Eто един от примерите за крайно неумела имитация:
Движението на четката е немощно, колоритът – наподобителен. Няма дори опит за така характерните за Танев хвърлени сенки.
Друг отчаян опит:
Неумел рисунък. Наподобителен колорит. Хаотично нанесени бликове. Плоски море и небе.
Поредната отчайваща имитация:
Лишена от движение, без характерните за Танев цветови контрасти.
Друга неумела фалшификация:
Скован рисунък. Някакъв опит да се нарисуват облаци.
С една степен по-добър опит:
Имитация на едрите петна и сенки на Танев, но с несръчна рисунка. Застинали фигури. Небе, каквото Танев посмъртно не би нарисувал.
Малко по-добър опит:
Колоритът не е така наподобителен, но е далеч от цветовите контрасти на Танев. Опит да се раздвижат стрехите, но рисунъкът е много по-неумел, теренът е неясен.
Един от малкото примери на творба от Никола Танев в изложбата:
Смело движение на четката. Чисти цветове. Търсене на контрасти между ултрамарина и неаполитанската жълта. Ярка, ослепителна светлина и трептене на сенките.
С рисунките в изложбата положението също е скандално. Няколко от Танев и купища фалшификати.
Каква е ситуацията?
След гръмкия скандал, предизвикан от изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива” в галерия „Структура” (и каталога към нея) стана ясно, че има изкуствоведи, чието „експертно” мнение е под нивото на ученици от Художествената гимназия. Изложбата беше преждевременно закрита. Мария Василева, собственик на „Структура”, се извини публично – ние самите станахме жертви на измама от страна на недобросъвестни продавачи. Жертвите на измамата са проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, Биляна Борисова, самата Мария Василева и колекционерът Николай Неделчев. Ситуацията с колекцията от „творби на Никола Танев” е различна, нейният собственик е убеден, че всички работи са автентични, защото единствено Доротея Соколова е компетентна по творчеството на Танев, а всички, които изразяват различно мнение, са некомпетентни или завистници. Друга разлика между двете събития е в сравнителния медиен комфорт и тишина, които съпровождат поредната демонстрация на очебийно фалшива колекция, защитена с имената на „професионалисти”. Изтръпвам при мисълта, че някой ден фалшификатите от колекцията на Красимир Дачев ще „красят” публично пространство някъде.
Какво може да се направи?
Може би е време да се учреди Дружество на художествените критици (идея на Кирил Василев), в което да членуват доказали своята компетентност изкуствоведи, културолози и хора, които се трудят за изследването и хигиената на изобразителната ни култура. Чувства се осезаема липса на организация, която не само да коментира авторитетно подобни събития, но и да се погрижи за крещящата липса на публични образователни практики (каквото например е предаването История. бг по БНТ), свързани с изобразителното изкуство, да реагира на появите на скандални паметници в градската среда и пр., и пр.
Красимир Илиев е изкуствовед и уредник в Софийска градска художествена галерия (СГХГ). Известен негов проект е изложбата „Форми на съпротива 1944-1985“, в която бяха събрани рядко или непоказвани досега творби на репресирани български художници и скулптори, някои от които арестувани в първите дни след 9 септември 1944 г. Той е куратор и на изложбата „Илия Бешков – свян и страсти“, включваща непознати еротични рисунки на именития художник.
[1] Йосифова, Б. За колекционера и неговата колекция, с. 2.
