В месеците на ограничения заради пандемията един от най-големите цигулари на нашето време, Даниел Хоуп, записа и издаде пиеси, осъществени в дома му в Берлин, наречени hope@home. Впоследствие съвместно с френско-германска телевизия започна серия от концерти, които представиха с избрани музиканти 27-те страни от ЕС.
Завърши серия europe@home. Как избирахте музикантите, които поканихте? България участва чрез Дора Делийска.
Тя е великолепна, фантастична и много топла пианистка. За мен беше удоволствие да свиря с нея, но и същевременно да открия България и нейната култура. Аз вече познавах музиката на Панчо Владигеров, така че я свирихме отново. (На концерта в дома на Хоуп освен Владигеров прозвуча и „Хубава си моя горо“.)
Колкото до музикантите, на първо място търсех такива, които са в Берлин, защото в тези времена беше доста трудно да се пътува заради забраните, а в Берлин има много артисти от най-различни националности. Така открих някои музиканти, но идеята беше да намеря по-специфични. Например в Испания мисията ми беше свързана с фламенкото. В Берлин не беше възможно да открия истински фламенко китарист, но го открих в Севиля. Така че не беше лесно, но пристигнаха един фантастичен китарист и певица. За мен беше много важно да представя държавите не само с фолклорни клишета, а да чуем специфични, задушевни мелодии. Това беше огромен проект, понякога беше много трудно заради рестрикциите. Беше огромно вдъхновение за мен да открия музиката на тези страни и да я изсвиря. Свирих с всички музиканти, които поканих.
Целият свят следеше концертите от дома ви. Замисляте ли още нещо подобно, което да обедини толкова много хора?
Още не зная. Мога да продължа, но същевременно трябва да се постараем, ако е възможно, да се върнем към концертите. Затова съм очарован от възможността да бъда тук в София и да свиря пред публика. Това е първото ми посещения в България. Имам много покани да свиря пред публика, когато стане възможно. Освен това открих телевизионния стийм формат, който е голямо предизвикателство за мен и е моята голяма любов, така че се надявам да го продължа.
Всяка седмица имате предаване по радиото, имате и телевизионно предаване. Каните ли гости, които не са музиканти, например политици, за да говорите за това, от което се интересуват хората?
Всяка седмица водя музикално предаване по радиото. Без разговори и дискусии. Разказвам музикални истории и всяка седмица избирам тема и говоря за музиката. Концентрирам се върху нея. Колкото до телевизията, там ми гостуват много музиканти, актьори. Четем, танцуваме, аз много обичам този формат.
Президент сте на асоциацията на Бетовеновата къща в Бон. Миналата година беше негова, но пандемията май провали повечето предвидени събития. Планирахте ли нещо за тази година?
Малък фестивал в дома на Бетовен, посветен на Йозеф Йоахим – един от големите цигулари и композитори. Той е бил първият президент на къщата на Бетовен. За мен е вдъхновяваща фигура. Музеят беше затворен дълго време, вече е отворен за публика. Има възможност да се посети и онлайн.
Директор сте и на Фрауенкирхе в Дрезден. Там какво планирате?
Там всяка година правим петдесет концерта, в голямата църква, но също и в криптата. Там създадох серия за млади артисти. Правим класически концерти и на двете места. В голямата църква каним оркестри, които имат турнета през годината, както и различни музиканти за тази серия.
Станали сте музикант благодарение на Йехуди Менухин. Разкажете ни за тази невероятна личност. Вие сте свирили с него и под негово диригентство.
Да, повече от шестдесет пъти. Имах огромния шанс да бъда с него, защото майка ми беше негова секретарка. От седемгодишен в продължение на двадесет и пет години той беше за нас големият музикален баща. Трябва да кажа, че той спаси семейството ни, защото ние бяхме в Англия без работа, без пари. Той предложи на майка ми тази позиция и така даде шанс на семейството ни, а на мен шанс да бъда музикант, да израсна с музиката. Беше прекрасно!
Гледах много интересни серии за Менухин, за Южна Африка, за баща ви. Тази ангажираност с различни каузи сякаш извира от сърцето ви.
Да, наистина. Интересувам се от история, любопитен съм и обожавам музиката. Така се получава тази смес от трите. Обожавам идеите и концепциите, които смесват жанровете. Например не само концерт, но да има и говор, концерти с актьор, с прожекции.
Да, гледах филмите ви с Мия Фароу за Бетовен и с Ерих-Мария Брандауер за Моцарт. Очарована съм.
О, радвам се, че са ви харесали! Търся различни форми на артистично изразяване и смятам, че музиката може да се смесва с другите форми, да се получи топлота и надявам се, така да накарам хората да мислят. Искам по този начин да предизвикам разговори, защото диалогът е най-важен в днешния свят.
Имам традиционна молба, когато разговарям с цигулар – да представи инструмента си.
Това е Гуарниери Дел Джезу екс Липински. Липински е бил превъзходен полски виртуоз, приятел на Паганини, а също на Роберт Шуман и Ференц Лист. Свирил е и с тримата. Инструментът е невероятен. Той е от 1742 г., един от последните инструменти на Дел Джезу. Това е година, когато е създаден и Il Cannone на Паганини, както и Panette, Dushkin, големите инструменти на Дел Джезу. Обожавам тази цигулка и смятам, че е привилегия да свиря на нея. Свиря само с нея.
Даниел Хоуп е роден през 1973 г. в Южна Африка. Несъгласен със съществуващите по онова време отношения в държавата, баща му заминава за Лондон. Майка му се явява на конкурс и става секретарка на цигуларя Йехуди Менухин, с когото остава до края. Така малкият Даниел получава възможност да избере своя професионален път. Освен всички други задължения, той има свое радиопредаване за канал WDR3 и е куратор от сезон 2016/17 на собствен салон Hope@9pm, токшоу с гости от културата и политиката в Концертхаус Берлин.
Даниел Хоуп има над 25 албума, записва за „Дойче грамофон“. Последните му дискове са: „Серенада“, с камерния оркестър на Цюрих, чийто музикален директор е (със същия оркестър са записани серенади от Чайковски, Елгар, Моцарт), „Шнитке – пиеси за цигулка и пиано“ – съвместно с пианиста Алексей Ботвинов.
Даниел Хоуп е запален интерпретатор на съвременна музика. Сам той е поръчал над тридесет пиеси, а контактите му с Алфред Шнитке, Дьорд Куртаг, София Губайдулина, Харисън Бъртуисл и др. са постоянни и приятелски.
През април със Софийската филхармония под диригентството на Григор Паликаров той изпълни Концерта за цигулка и оркестър, оп. 15 на Бенджамин Бритън.
