Много държа да стане ясно, че „Хелп Карма“ е аберация, отклонение, а не правилото или нормата, по която работят неправителствените организации у нас. Всички организации от НПО-сектора, с които съм имала някакъв досег през годините, имат ясни правила за отчетност.
Разговор с Александра Божкова
Като дарител как възприехте изнесените данни за дарителската платформа „Хелп Kарма“ и онова, което стана известно за дейността на фондацията от разследването на Би Ти Ви?
Всъщност не бях силно изненадана от изнесените данни по много причини. Истината е, че във Фейсбук отдавна се задаваха голяма част от въпросите, на които това разследване даде отговори. Освен това аз съм завършила медицина и определени кампании така или иначе ме смущаваха. Но като дарител бях изумена от факта, че за три години са събрани 21 млн. лв.! Тоест остана впечатлението, че в България има огромен дарителски потенциал. Притесних се също, че всичко това ще нанесе траен удар върху дарителството в нашата страна, защото хората ще изтръпнат и ще си кажат: „Добре, всъщност ние какво сме правили, наливали сме пари неясно за какво?!“.
Сиреч това ще отблъсне хората, които са склонни да правят дарения. Споменахте, че като медик сте имали своите съмнения още преди да излезе разследването. Разкажете за тях.
Като медик бях смутена от посланията и риториката на една немалка част от кампаниите, които разгледах. Обещаваха се едва ли не чудеса – че дете ще се излекува от аутизъм след трансплантация на стволови клетки; че болен от мултиплена склероза ще се излекува трайно; че ще проходят деца с диагнози, които очевидно не предполагат такова развитие на заболяването дори при най-добри грижи. Моето усещане беше, че всъщност се свири, така да се каже, на една много тънка струна на състрадание у дарителите и се експлоатира фактът, че повечето от тях нямат обща медицинска култура, но същевременно биха искали да помогнат на хора в беда. Посланията са формулирани по такъв начин, че да предизвикат максимално съчувствие, което не е коректно, защото освен всичко останало създават фалшиви очаквания у дарителите. И тези послания умишлено се коригират или дори написват изцяло от служителите на „Хелп Карма“, като има указания как да се предизвика повече съчувствие в секцията „Помощен център“ на уебстраницата на платформата.
Но тук искам да кажа и друго, което намирам за изключително смущаващо – това, че няма абсолютно никаква отчетност. Дарителят не разбира изобщо какво се случва с парите, които е дал. Това стана ясно и от излъчените репортажи – липсата на отчети по определени кампании, по които очевидно има нередности, като например кампанията за едно дете, което е имало формуляр от Здравната каса за лечение в чужбина и на което не са искани никакви пари за лечението му в България. Няма абсолютно никакви документи, които да са представени на сайта на фондацията, за това как са изплащани тези пари. Същото важи и за жената, която е член на Управителния съвет на фондацията и има собствени кампании. Там също няма абсолютно никаква отчетност как са изхарчени парите. Това са неща, които ми направиха впечатление, но явно на един по-късен етап, отколкото на други хора. Защото попаднах на дискусия във Фейсбук, която е на повече от една година и в която много от тези въпроси бяха вече зададени, без да получат отговори. В тази дискусия на въпросите на участниците кой валидира медицинските кампаниите на „Хелп Карма“ или пък как се харчат парите на дарителите, Константин Кръстев и Ралица Енева от фондацията в пълен синхрон започват да вдигат високопарни лозунги, да говорят за добрина, за общност, за съпричастие и т.н., но в нито един момент не дават конкретен отговор на нито един въпрос.
Казахте, че част от посланията са формулирани некоректно, на мен по-скоро ми приличат на умишлена манипулация.
Ами всъщност то се оказа, че е умишлена манипулация. Фактът, че е имало мним медицински съвет говори точно за това. Апропо, в цитираната по-горе дискусия на тях им става ясно, че има едни будни граждани, които се вълнуват от механизма на верифициране на медицинските кампании и решават въпроса, като си слагат на сайта „Висш медицински съвет“, който, както видяхме в репортажа на Мария Цънцарова, е бил изцяло куха конструкция.
Споменахте с удивление или по-скоро с притеснение, че за три години в „Хелп Карма“ са събрани 21 млн. лв. Реалистично ли е това и ако не, към какви съмнения и догадки ви отвежда?
Позволих си да изкажа такова притеснение в резултат на разговори с хора от сектора, които години наред работят с каузи и които бяха силно шокирани от числата, излъчени по телевизията, от размера на сумите. Техният опит сочи, че този вид дейност е всъщност много благодатна за легализиране на пари, така да го кажем. Остава една голяма въпросителна.
Така или иначе, след излъчването на репортажите се наложиха по-скоро констатациите, че в случая става дума просто за морален, а не за законов проблем. Можем ли да направим подобен извод?
Не мога да кажа това, не съм квалифицирана да дам оценка как ще се произнесат или как трябва да се произнесат разследващите и правораздавателни органи. Но че става дума за сериозен морален проблем, мисля, че не подлежи на съмнение.
Как ще коментирате работата на държавните институции, които трябва да упражняват контрол върху дейността на подобни организации? Казахте, че поне година преди да бъде излъчено разследването дарители във Фейсбук са излагали своите съмнения и са поставяли своите въпроси пред представителите на платформата.
Преди да отговоря по същество, нека уточня, че за отговори са настоявали не само дарители, дори не толкова дарители, колкото хора с увреждания и най-вече техните родители. Тяхната общност не е била безучастна и е опитала да бъде коректив, но напразно. А най-тъжното е, че има опасност именно те да бъдат стигматизирани като последица от направените разкрития.
На въпроса. Не можем да искаме от държавните институции да следят какво си говорят хората във Фейсбук, нито прокуратурата да разследва наред. Фондациите в обществена полза изискват публичен контрол именно защото са в обществена полза. И в случая виждаме, че именно той е проработил под формата на сигнал към медиите.
От друга страна, ако виня за нещо институциите, то не е, че са проспали какво извършват тези хора, които са се кръстили фондация в обществена полза. Това, за което по-скоро бих искала да говоря, е фактът, че се налагат такива кампании. Всъщност това е моята болка като гражданин на тази държава – че има нуждаещи се деца и хора, за чиито проблеми здравната и социалната система не намират решения.
Този случай направи съвсем видим факта, че държавата нерядко абдикира от грижата за болни и хронично болни хора, които нямат друг избор освен да разчитат на дарителски кампании. Приемлива ли е според вас тази ситуация – да се разчита изцяло на дарителски кампании за лечение?
Тук трябва да прецизираме някои неща. Това, че има много кампании не означава, че всички хора, за които са направени тези кампании, са нуждаещи се. Много дебело искам да го подчертая. Второ, има наистина ситуации, в които няма механизъм, по който да се осигури финансиране за определени лечения. Трето, за съжаление се оказва, че за много родители и изобщо за много хора в нужда е изключително трудно и отнема твърде много време да получат отговор дали ще бъдат финансирани за дадено лечение в чужбина от Здравната каса. Затова те избират да се обърнат към такива дарителски платформи. Действително повечето дарителски платформи, да не кажем всички освен тази, имат механизми за контрол на тези кампании. Но аз отново искам да подчертая, че големият проблем е във факта, че на хората в нужда въобще им се налага да се обръщат към обществото и към обикновените хора, за да им помагат. Това създава предпоставки за подобни злоупотреби или съмнения за злоупотреби. Другата вреда от тази платформа е, че те активно са насърчавали хората да не се обръщат към Здравната каса и да не си правят дарителски сметки. Тоест те са обезсърчавали хората да се обръщат към Здравната каса, а това е изключително вредно, защото по този начин институциите биват освободени от натиска, който гражданското общество трябва да осъществява върху тях.
Оказа се, че в България няма ясни правила, по които трябва да функционират подобни дарителски платформи, но едва сега се забеляза, че това е сериозен проблем. Какво трябва да се промени според вас в това отношение?
Мисля, че в това отношение трябва да се говори с читавите неправителствени организации, които са всъщност преобладаващата част в България. Те излязоха с една обща декларация и приеха общи стандарти за добро управление на НПО, които разбира се включват и прозрачност, отчетност.
Много държа да стане ясно, че всъщност „Хелп Карма“ е аберация, отклонение, а не правилото или нормата, по която работят неправителствените организации у нас. Всички организации от неправителствения сектор, с които съм имала някакъв досег през годините и на чиито кампании съм била свидетел, имат ясни правила за отчетност, а дарителските платформи – и критерии за допускане на кампании.
И другото, което е много важно покрай целия този разговор – крайно време е да се започнат одити и на т.нар. (не)правителствени организации, които се финансират от държавния бюджет – това са така наречените представителни организации на хора с увреждания и т.н. Редно е да разберем как харчат парите си и те, защото това са публични средства, тоест мои и ваши.
Едно от основните опасения, които се породиха след казуса „Хелп Карма“, е как ще се отрази той на дарителството в България, няма ли да отблъсне и без това скептично настроените български граждани? От друга страна, трябва да се работи за това институциите да бъдат по-сериозно ангажирани и да не се разчита само на дарения. Как да се намери балансът между тия две малко или повече противоположни посоки и очаквания?
Ние, дарителите, трябва да си дадем сметка, че ако искаме да правим добро, нашият ангажимент не се изчерпва с това да минем през някоя платформа и да дарим някакви пари. От една страна, ние носим отговорност за каузите, за които даряваме, и е редно да се информираме за тях. Разбира се, точно затова е важно неправителствената организация да е читава и да дава адекватна и незаблуждаваща информация. От друга страна, като минем през някоя платформа и оставим някакви пари, ние имаме усещането, че все едно сме си купили индулгенция и смятаме, че нашият ангажимент да направим нещо добро е приключил. Ами не е приключил. Нашият ангажимент всъщност е да осъществяваме натиск върху институциите, за да си вършат те работата на нивото, на което гражданите не могат. Ето, в една от кампаниите в тази платформа – защото истина е, че има кампании, които много бързо са събирали пари за нуждаещи се хора – се събраха близо 400 хиляди евро за един баща на три деца, който трябваше да си направи трансплантация на костен мозък в Германия. Това е добре, хората са събрали тези пари, обаче какво правим, ако това не е единичен случай? Какво правим, ако има повече такива случаи? Според мен институциите и гражданското общество трябва да работят в някакъв синхрон. Има ангажименти, които няма как да бъдат прехвърлени на гражданите, те са ангажименти на държавата. Нито има как да ги поеме обществото, нито е редно да ги поема то.
Не би ли било добре държавата да създаде и да поддържа нещо като, да кажем, бял списък или регистър на НПО-тата, които се занимават с дарителска дейност, спазвайки стандартите за отчетност и прозрачност? За обикновения дарител не е така лесно да намери време, за да направи проучване на коя организация може да разчита и на коя – не.
Не мисля, че това е добра идея, защото утре, в зависимост от това какви политически сили са на власт, държавата в тяхно лице може да реши да контролира или разрешава кой да набира пари и изведнъж да се окаже, че се забранява на някои организации да събират, понеже не са удобни.
В случая „Хелп Карма“ са нарушили дарителската воля, забуждавали са дарителите, търгували са с отчаяние – държавата трябва да си влезе във функцията, като разследва задълбочено и открие всички нарушения, които са извършили, за да си понесат отговорността. А не да използва избухналия публичен скандал, за да си присвои допълнителни правомощия спрямо НПО-тата или да налее един милион в собствена дарителска платформа.
Но да отговоря на вашия въпрос, какво конкретно е добре да се направи. В резултат на тези репортажи НПО-тата в България излязоха с обща декларация и за мен това е доста окуражително. В нея те описаха стандартите, които са си поставили за цел да следват. Това е достатъчно, но е изключително важно медиите да дадат повече трибуна на тези организации, за да могат техните послания да достигат до повече хора. Защото там е голямата разлика, че тези добротворци работят в една маргинална среда, те са анонимни, а е хубаво да се знае кои са те и как работят.
Също така е хубаво най-накрая да има един ясен закон за дарителството, който да определя правилата така, че дарителската воля да бъде защитена. Защото сега аз като дарител смятам, че моята воля и въобще волята на дарителя е била подменяна системно от „Хелп Карма“, когато са били пренасочвани пари от едни кампании към други, когато са плащани заплати като изнесените и т.н. Обаче утре може да се окаже, че заради липсващ закон за дарителството това всъщност не е наказуемо, това не е било незаконно от нормативна гледна точка.
Това, че наред с много други дарители се оказахте измамени и подведени от „Хелп Карма“ ще ви обезсърчи ли да бъдете дарител и занапред?
Не, не, в никакъв случай. Смятам, че дарителството е висша добродетел. Моята майка, която беше много религиозна (за разлика от мен), непрекъснато даваше на нуждаещи се. Тя наистина беше човек, който бе готов да си свали ризата от гърба, за да я даде на някой на улицата. И аз така съм научена, че ако можеш да помогнеш, е твой християнски и човешки дълг да го сториш. И не само с пари – с време, с енергия, с внимание, с грижа. И колкото и да ми е болно, задето се оказва, че е имало бенефициенти, които са паразитирали върху добрите намерения на дарителите, а пък други са превърнали всичко в схема, от която са се облагодетелствали лично, това по никакъв начин не би ме спряло да продължа да дарявам.
Въпросите зададе Димитрина Чернева
Александра Божкова е дарител, завършила е медицина, макар че не практикува. Занимава се с търговия с козметика и парфюмерия. Член на Управителния съвет на Българската асоциация на пострадали при катастрофи.
