0
1588

Даркуейв и постсъветска архитектура

„Молчат дома“: Павел Козлов, Роман Комогорцев и Егор Шкутко, снимка личен архив

Разговор с Роман Комогорцев, основен инструменталист в беларуското трио „Молчат дома“, което покори Европа – за постсъветската архитектура, отчуждението, сивотата като източници за вдъхновение.

„Молчат дома“ се появява на ъндърграунд сцената в Минск преди малко повече от три години. През 2017 г. излиза дебютният пълнометражен албум на групата „С крыш наших домов“. Създатели са вокалистът Егор Шкутко и Роман Комогорцев (китари, синтове, дръм машини). По-късно съставът се дооформя като трио с Павел Козлов на бас. През 2018 г. излиза и вторият им албум „Этажи“ (за каталога на берлинския лейбъл Detriti Records), от който вече са разпродадени четири тиража. А в първия ден на настоящото им турне от 34 концерта, което започна на 30 януари, музикантите обявиха две следващи стъпки – присъединяване към семейството на американската издателска компания Sacred Bones (за която записват музика Дейвид Линч, Джим Джармуш, Follakzoid, Moon Duo и още много филмови и музикални легенди) и американско турне с Криста Бел през май. Междувременно българската дата от настоящето им турне – 13 февруари, наближава. По този повод се свързахме с китариста, клавирист и съавтор на песните Роман Комогорцев, за да се настроим за грандиозното събитие в четвъртък.

Как започва историята на „Молчат дома“?

Как се събрахме ли? С Егор, нашия вокалист, учехме в един колеж и там се запознахме, а по-късно установихме, че имаме еднакви музикални възгледи. Пробвахме се да свирим заедно това-онова и се оказа, че пост-пънкът е най-близо до интересите и на двама ни и че ни обединява повече от всичко друго. И така се роди групата „Молчат дома“ – в далечната навярно 2016 г. Преди това всеки от нас свиреше абсолютно различна музика, но с оформянето на общата стилистика започнахме да се наричаме „Молчат дома“…

Каква друга музика?

В основата си пак беше пънк-рок, но по принцип имаше какво ли не – фънк, трип-хоп, ембиънт…

В едно интервю казвате, че в Беларус все още никой не ви знае, докато виждаме, че в международен план набирате наистина огромна популярност. На какво се дължи това според вас?

Въпросът е сложен, защото в момента и тази ситуация се променя. След големия скок, ако може така да се каже, който направихме в Европа с предишното ни турне, в Беларус започнаха лека-полека да проявяват интерес към нас. „Аха, има и такава група. Я да видим какво свирят“… Но като цяло музиката, която ние създаваме, не е много интересна за широката слушателска аудитория в Беларус. Всички познават например група „Кино“ и ни обвиняват, че сме взели всичко от тях, че ги копираме. А мнозина казват, че това вече го е имало и питат защо някой пак трябва да свири нещо такова. Неразбрани сме, навярно.

Днес в Европа сме свидетели на нова вълна от групи и музиканти, възприели естетиката на осемдесетарския уейв – хем в традицията и рамката, хем на свой собствен глас. Чувствате ли се част от една такава по-широка международна сцена? И смятате ли, че пеенето на руски, беларуски и т.н. по-скоро привлича публиката?

По принцип може и да е така, но не това беше първоначалната ни цел. Не сме модернизатори на съответния стил. Просто започнахме да правим нещата така, както на нас ни харесват и както смятахме, че трябва да се правят. А и чуждите езици доста ни куцат… Когато пишем дадена песен, ние дълго я обсъждаме, разговаряме за нея, така че руският ни дойде напълно естествено, защото го употребяваме всекидневно и ни беше много по-лесно да изразим мислите си на руски, отколкото на какъвто и да е друг език.

А на беларуски?

Не на беларуски. Имаме една прекрасна група в Минск – Nürnberg се казва (съвременници на „Молчат дома“, създадени също през 2016 г. Роман Комогорцев е миксирал записите им, а в последния им албум свири и клавирните партии). Те пеят на беларуски – пост-пънк и уейв. Тяхната музика много ни харесва, но не виждаме причина и ние да пишем на беларуски.

Във вашата музика има нещо универсално – и в духа на 80-те, но и съвсем в духа на днешния ден (всички вие в групата сте родени в средата на 90-те). Ще цитирам стих от класическата ви песен „Люди недоели“: „Социум не в моде – в моде пустота“…

Да, всички тези идеи се съдържат в тази песен. Без значение на каква възраст са хората, които я слушат, откъде са, те се чувстват самотни така, както са се чувствали и през 80-те. Това е песен за хората, на които им е много трудно да излязат на светло, да отидат на работа, да се срещнат с други хора, да се социализират… Но в такова състояние може да изпадне абсолютно всеки човек. Това е песен за съвсем нормалното човешко чувство на скръб, на тъга.

Освен в бившия Съветски съюз, и в страни сателити като България, текстовете ви са разбираеми за голяма част от хората, въпреки че последното поколение, което що-годе говори руски, е моето – на 35–45-годишните. Забелязвам обаче и една доста млада публика, за която музиката ви е привлекателна. Да, преводи в интернет съществуват, но смятам, че отделно от текстовете, самата музика говори със съответните кодове.

Това е чудесно. Значи всичко правим правилно. Без значение на какъв език сме го изпели, важното е, че посредством музиката вие ни разбирате. Това е прекрасно…

А как пишете песните си?

Като цяло песните ги пишем заедно. Основен автор е Егор, нашият вокалист. И аз имам няколко песни. Някой от нас подхвърля идея, парченце, щрих и заедно довършваме песента. Особено сега, покрай новия албум, работим точно така.

А кога ще излезе този нов албум?

Наесен. Половината от него вече е готова. Трябва да се съберем, да порепетираме и да го дозапишем. Което не ни се получава много добре – имам предвид пълноценната студийна работа по време на такива дълги турнета като сегашното. Но мисля, че наесен вече ще излезе.

Там също ли ще има архитектурни елементи като в първите два – етажи, покриви?

Разбира се. Имаме такова правило, съглашение помежду ни – винаги, когато пускаме албум, на обложката да присъства някаква характерна сграда в духа на стария Съветски съюз, както може да се види на обложката на втория ни албум, на който е изобразен хотел „Панорама“ (в словашките Татри). В този дух ще бъдат визуалните елементи и в новия албум.

Определено и България ще ви е интересна от архитектурна гледна точка…

Да, знам, че в България също имате подобни архитектурни елементи. От доста време искаме да попаднем в тази част на Европа, в България особено… Знам, че имате един музей там… Е, не музей, кръгло здание, където са се провеждали партийни конгреси. Не помня как се казваше, но точно там бих искал да попадна. (Няма нужда да уточняваме, че иде реч за „летящата чиния“ на Бузлуджа.)

Мълчанието се съдържа в името на групата ви. То е значещо, даже многозначително за жанра на тази музика изобщо. За теб обаче какво е мълчанието? Как би го определил днес, през 2020 г.?

То е навсякъде. Преди всичко в страните, където Съветският съюз е присъствал, в това число и в България, струва ми се, където я има тази съветска архитектура. Не знам каква точно е ситуацията в момента у вас, но в Беларус новите жилищни квартали не се отличават особено от това, което е построено през комунизма. Градят се нови и нови квартали, където всеки блок изглежда точно като другия. И само да погледнеш през прозореца, виждаш двайсет такива сгради, скупчени една до друга, и ти става страшно. Всичко е типично, унифицирано и това въздейства много силно върху психиката. Смятам, че „мълчание“ е идеалната дума, обобщаваща всичко това. Оттам и нашето име.

За нас беларуската алтернативна сцена от 90-те и началото на хилядолетието представлява интерес. Изолирана и може би именно поради това толкова оригинална – говоря за групи в различни жанрове като „Нагуаль“, като Rational Diet, които открих съвсем наскоро. Как изглежда тази сцена днес?

Не знам. Имате предвид беларуската сцена от онова време… Имало е някакъв възход през 90-те и в началото на новия век и някои групи си съществуват и до днес, но нищо колосално интересно и ново не е имало, бих казал аз. Имало е някои интересни групи в ъндърграунда, но не са били масово явление и днес вече ги няма. Подобна е ситуацията и в Русия, а и в Украйна, но там като че ли по-добре им се е получило. В Беларус – не съвсем. Това обаче е мое мнение и много хора може и да не се съгласят с него.

А къде в Европа най-много слушат „Молчат дома“?

Навярно в Полша и Германия… Там на наши концерти винаги има много, много хора. Също в Литва, Латвия, Естония… Сега, като преминем за първи път и през други части на Европа, нещата може да се променят и да се окаже, че най-вярната ни и многобройна публика е някъде другаде.

Концертът на „Молчат дома“ на 13 февруари (четвъртък) се организира от радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ на БНР и даркуейв платформата „Ной! Ивентс“ по повод Световния ден на радиото. Вратите на клуб *Mixtape 5* ще отворят в 20 часа. В 21.20 на сцената ще излезе подгряващият артист – Neon Lies, минимал-уейв-синтпоп проект на Горан Лаутар от Загреб, а концертът на „Молчат дома“ започва точно в 22 часа.