0
1205

Да бъдеш жив, тук и сега

„Мъжът, какъвто е“, Дейвид Салаи, превод Владимир Молев, изд. Millenium, София, 2017 г.

Даниел Рихтер, Понеделник сутрин, 2012

Дейвид Салаи не е познат на читателската аудитория у нас, може би само на професионално занимаващите се с литература наблюдатели и критици. Но роденият в Канада, а израстнал и живеещ във Великобритания автор вече има публикувани няколко романа. „Мъжът, какъвто е“ е най-успешният от тях, има номинация за Букър за 2016, обявен е за книга на годината от „Гардиън“, „Обзървър“, „Дейли Телеграф“ и др.

В случая, както напоследък често наблюдаваме, жанровото определение роман се оказва проблематично, а и неважно. Книгата събира девет истории. Истории на девет мъже. Те са в различен етап от живота си, на различна възраст – най-младият е на 17, а най-възрастният на 73. И въпреки че те са твърде различни (млад мъж с неясни планове за живота, бодигард с чувствителна душа, таблоиден журналист, продавач на недвижими имоти, милиардер, бивш правителствен съветник), пътуват и пребивават в различни места в Европа, тези мъже, толкова различни, носят една „тежест“ – те са самотни. Някои от тях съзнават тази самотност, други не. Онова, което ги направлява, е или любовта, или парите.

Разказвачът на историите на пръв поглед изглежда безстрастен. Това всъщност е едно от достойнствата на прозата на Салаи. Той разкрива различни страни от характера на своите герои, без нито веднъж да се изкуши или увлече да отсъди, да вземе страна, да се подиграе. Нещо повече, често той предизвиква съчувствие, някаква нежност дори, от най-банални или смешни ситуации. Има някаква пределна честност в разказването в „Мъжът, какъвто е“ и тя също е достойнство, което можем да видим в тази книга. Салаи пише интензивно, директно, понякога без да развива особено сюжета. Но деветте истории за мъже, всеки със своята криза, накрая създават една обща представа за криза. Криза в смисъла на живеенето. Чрез тези истории ние достигаме по-навътре в разбирането си за мъжествеността. За мъжествеността в годините на съзряването и за тази в годините, когато си отива.

Докато четях книгата, се питах защо един автор, толкова вещ разказвач и да, признаващ съсредоточеността си върху мъжката природа, нехае за женските образи, чрез които би могъл още повече да разкрие героите си мъже. Тези женски образи са абсолютно стереотипни и клиширани, все едно дали проститутка, майка и дъщеря – сексуални хищници, изоставена любовница и т.н., те са общо взето обекти на желание или на безразличие. Струва ми се, че това е, защото въпреки своята самостойност, деветте истории могат да се разглеждат като част от един по-голям портрет на съвременния мъж. Мъжкото преживяване е важно тук, в тази книга, затова и откриваме този очевидно съзнателно избран подход към женските образи. Но от позицията на читателя, този подход не накърнява усещането ми за добра и сериозна проза. Нито женското ми чувство. Де факто Салаи не откроява мъжкото. Той прецизно, с една наглед „баналност“ в изобразяването, с толерантност и дистанция, прониква в мъжкия свят и ни показва обитателите му – дребни, понякога жалки, смешни, жизнерадостни, изпълнени с копнеж или безстрастно движещи се в живота. Защото човешката природа съвсем не е цялостна, хармонична и разгадаема. Тя е сложна и противоречива. И Дейвид Салаи сигурно съзнава това, защото тръгва към разказването на своята версия за нея още със заглавието на романа си „Мъжът, какъвто е“, препратка към известното стихотворение „Византия“ на У.Б.Йейтс. За да ни води чрез повествованието си до простия извод, че да, „всичко това е човекът“.

 

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияБразилия в кинообрази
Следваща статияБорисов, ти си на ход!