0
2455

Да изговориш мълчанието

„Мълчание с достойнство“

Режисьорката Адела Пеева и нейният екип ще се срещнат със зрителите след прожекцията на „Мълчание с достойнство“ в кино „Одеон“ на 6 ноември

Един премиерен български документален филм направи премиерата си през септември в рамките на международния кинофорум в Риека (Хърватия), а след това се нареди сред най-обсъжданите български заглавия на есенния София Филм Фест. „Мълчание с достойнство“ е и в програмата на „Синелибри“, а зрителите ще могат да се срещнат с творческия екип след прожекцията на 6 ноември в столичното филмотечно кино „Одеон“.

Един съвременен кинотандем – режисьорката Адела Пеева и продуцентът Слободан Милованович, снима филм за легендарен кинотандем от близкото минало, режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков. В екипа са също съсценаристът Люсиена Крумова, сърежисьорът Антоний Дончев, операторът Емил Топузов и др. А общата им цел е да „изговорят“ достойното мълчание на двама изключителни, но оскърбени творци. Оскърбени от предишната соцсистема, старателно опитваща се да ги заличи от българското кино; оскърбени и от последвалите след 1989-а години, наложили забрава над „старите“, „неадаптивните“, над… мълчащите с достойнство.

Филм, който те хваща за гърлото, е направила Адела Пеева. Не знам дали хваща само хора като мен, разпознаващи филмовите творци от годините на социализма, или хваща и далеч по-младите, които нямат представа за цензурата на тогавашните художествени съвети. Сигурна съм обаче, че това е още един филм документ на режисьорката, който трудно може да се оспори. Пеева се рови в архиви, заснема интервюта с хора, чиито думи будят едновременно тъга и гняв – тъга заради болезнено разрушени съдби и гняв от наглостта на някогашни властимащи. От първите кадри, запечатали погребението на Ирина Акташева, до самия финал звучат гласове, които възкресяват българското социалистическо кино, лишено от шанса да се нареди до новата вълна в Чехия, Полша, Унгария…  Сред интервюираните в „Мълчание с достойнство“ е операторът Емил Христов, който, спомняйки си за Ирина Акташева и Христо Писков, казва: Това са хората, които са направили един от най-добрите български филми, който въобще е правен, това е „Понеделник сутрин“. Този филм беше забранен 20 години. Огорчени бяха, разбира се, как няма да си огорчен. Огорчени, това бяха тъжни хора.


В интервю за сп. „Култура“ Адела Пеева коментира работата си покрай проучването на архивите за „Понеделник сутрин“, определен като „прекалено опасен“: Изненадах се, че нямаше никакви материали или документи във връзка с процеса на неговото спиране, освен обсъждането на художествения съвет. По време на една работна прожекция даже ми бе зададен въпросът защо не покажем документи за този процес. Ами защото просто няма такива! В личния архив на Акташева и Писков обаче намерихме писма до висши инстанции, включително и до Тодор Живков.

За това как е действала цензурата в киното у нас пред камерата разказва кинокритикът проф. Александър Грозев: Йерархията започва надолу по пирамидата. Има един малък художествен съвет. Това е една група хора около генералния директор, които взимат крайното решение. По-надолу следват т.нар. творчески колективи, в които има изградени художествени съвети. Те приемат сценария, те приемат и готовия филм. Но когато художественият колектив приеме дадено произведение, то отива по-нагоре и трябва да бъде одобрено по-нататък. И оттук вече е това, което наричаме цензура.

Паралелно с това някогашният директор на „Българска кинематография“ Павел Писарев заявява: По мое време (1971–1976) не е спиран нито един филм. Кинаджиите сами се клепаха. Тук има борба – който надвие.

Коментарът на тези „откровения” е излишен, но Адела Пеева не се въздържа пред „Култура“: Бих го нарекла цинизъм. Да, Павел Писарев казва, че по негово време не е спиран нито един филм, но равносметката за Акташева и Писков е „хиляди страници сценарии непуснати – и режисьорски, и литературни произведения“. Според мен спирането на филми като „Понеделник сутрин“ на Пискови и други от този период е изиграло важна роля в процеса на „неслучване“ на т.нар. нова вълна в българското кино.

Можете да гледате „Мълчание с достойнство“ на 5 ноември от 18 часа в Casa Libri, на 6 ноември от 18 часа в кино „Одеон“, а на 8 ноември от 14.15 ч. – в „Евросинема“.

Цялото интервю с Адела Пеева е в ноемврийския брой на сп. „Култура“.

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Предишна статияИзборите в САЩ
Следваща статияПисмо в бутилка