Начало Идеи Да имаш или да бъдеш Джон Малкович
Идеи

Да имаш или да бъдеш Джон Малкович

6823

Изминаха десетина дни от гостуването на Джон Малкович в София. На сцената на Народния театър. С представлението на режисьора Тимофей Кулябин „В самотата на памуковите полета” по текста на Бернар-Мари Колтес. Припомняме повода за гостуването, защото като че ли самият спектакъл не беше толкова важен, а по-скоро въодушевлението от факта, че „имаме” Джон Малкович у нас.

А Джон Малкович е специален гост не заради друго, а заради спектаклите и филмите, с които е свързан. Талантът му се е разгърнал в посвещението на работата върху художествени образи от литературни текстове на автори, които от своя страна са се посветили. В заниманието се включват и други творчески фигури, като от конкретното общуване помежду им и от общото целенасочено усилие се ражда смислен резултат, придаващ ценност на всеки съпричастен.

Или с други думи – да бъдеш Джон Малкович зависи от пътя, който си извървял и продължаваш да вървиш. И ако пристигането на Джон Малкович е събитие, то би било добре да се разбира в какво се състои неговото значение. И да не се пропилява възможността това значение да се разгърне в действително благотворна посока, която да поражда автентично творческо развитие у присъстващите, а не просто мнимо удоволствие, че са имали среща със знаменитост от международен мащаб.

Но даже мнимото удоволствие на публиката, за която самото творческо съдържание е на заден план, не е толкова страшен проблем. И снобската тръпка на познавачите също е в рамките на очакваното – естествено е да има хора, за които отъркването в такава звезда е достатъчно, за да затвърдят представата си, че те също са звезди. Истинска тревога обаче може да възникне, ако подобни трепети цялостно обхванат родните културни институти и техните ръководители. Ако последните сметнат, че щом имат вносни световни имена в афиша, са изпълнили мисията си.

Не. Мисията на родните културни институти и техните ръководители е създаването на съдържание – да бъдат съзидателен творчески фактор, а не да имат във витрината си снимки с велики творци от чужбина. Разбира се, отварянето към гастроли на артисти от цял свят е стимулиращо, космополитната свързаност с безграничната артистична общност е важна за свободния размах на идеите, за преодоляването на провинциалните комплекси и байганьовския манталитет. Но не бива с този благороден мотив да се оправдава смяната на приоритетите и критериите за успешно културно лидерство.

Конкретният случай е много подходящ, за да се помисли по темата. В Народния театър избухна публично известен конфликт. Дълбок конфликт, доколкото творческата атмосфера е сериозно увредена – съставът е разединен и моралните сблъсъци буквално блокират работата, защото изкуството неизбежно е обвързано с нравствената страна на съществуването. Няма как да се твори, ако позициите в тази сфера са разколебани.

На този фон културният институт се хвали с известните чужденци, които поставят на сцената или я украсяват с височайшото си присъствие… Нека пак кажем – добре са дошли. Само че те не могат да се превръщат в параван, зад който се крие немощта да се решават същинските задачи. Защото театърът не е търговски център, в който престижни световни марки отварят своите щандове, и неговият успешен мениджмънт не се състои в това да им предложи удобно пространство.

Ако е накърнена самата творческа сърцевина, обличането ѝ в красиви одежди е обратното на грижа за нейното оздравяване, по-скоро е лъжа, която в перспектива ще влоши състоянието, и последствията може да се окажат дълготрайно отрицателни. Апропо, високите финансови резултати и подобреният материален статус на служителите отново могат да се причислят към лъжата, щом истината, че същинските проблеми не се оправят се крие. Достойното заплащане в областта на културата е болезнен въпрос, но неговият отговор трябва да бъде също достоен – откъде, как, на базата на какви приходи и заслуги.

Защото кой е Джон Малкович и колко струва е известно и няма голямо разногласие дали е така, или иначе. Причините са, че не е измислен герой, а със себе си доказва стойността. Освен това той със сигурност знае, че в момента, в който престане да твори, положението му ще се промени – средата, в която е възпитан, е безмилостна в това отношение. А у нас се появява тенденцията творчеството да се заменя с притежание (може и за съвсем кратко, под наем) на мастити творци. Това не може да е сериозно поведение.

В заглавието на този текст си говорят две популярни заглавия – „Да имаш или да бъдеш” на Ерих Фром и „Да бъдеш Джон Малкович” на Чарли Кауфман и Спайк Джоунз. И книгата, и филмът разискват въпросите за идентичността и смисъла, но ако сценаристът и режисьорът умишлено избират сюрреалистичния ключ, то социалният психолог се опитва да е достъпно, дори банално ясен – „да имаш” е материална компенсация на вътрешни дефицити, които продължават да разстройват съществото ти, старанието „да бъдеш” изисква повече усърдие, но само то носи същинско удовлетворение. В собственото ти битие, а и в живота на общността.

Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.

Свързани статии