0
2427

Да оставиш сърцето да реши

Биле Аугуст © СФФ

Датският режисьор Биле Аугуст ще получи на 12 март в кино „Люмиер“ в София наградата „ФИПРЕССИ Платиниум 90“. 

Със специалното отличие през годините у нас бяха удостоени големите филмови творци Бела Тар, Горан Паскалевич и Илдико Енеди. По време на София Филм Фест ще бъдат представени филмите на Биле Аугуст „Щастливеца Пер“, класиката „Пеле Завоевателя“, както и един от последните му филми „Безмълвно сърце“.

Биле Аугуст е роден на 9 ноември 1948 г. в Бреде, Дания. Учи фотография в Стокхолм, впоследствие завършва Датското филмово училище, специалност „Кино“. В своята филмография има над 30 заглавия като режисьор, на 13 от които е и сценарист, а в основата на повечето негови творби присъства стойностно литературно произведение. Сред най-известните му филми са „Къщата на духовете“ (1993), „Ерусалим“ (1996), „Клетниците“ (1998), „Нощен влак за Лисабон“ (2013). „Пеле завоевателят“ (1987, удостоен със Златна палма и Оскар за чуждоезичен филм) и „Най-добрите намерения“ (1992, отново Златна палма), създаден по сценарий на Ингмар Бергман, са безспорните фаворити на публиката по света.
В периода 1993–2000 г. Биле Аугуст работи за продуцентската компания на Джордж Лукас и прави няколко епизода от хитовата поредица „Приключенията на младия Индиана Джоунс“ заедно с режисьорите Майкъл Шулц и Майк Нюъл.

Публикуваме част от интервюто на Дж. Оуен, направено на кинофестивала в Кайро в края на 2018 г. 

Какъв тип филми харесвате?

Трябва да има история, някакъв вид драма, която да те ангажира. Да се отнася до нещо значимо, да има наситеност на съдържанието. Достатъчно е да гледаш един филм и да оставиш сърцето ти да реши. Защото всъщност филмите са емоционални, те не са интелектуално средство. И, разбира се, трябва да има кинематографична стойност.

Казват, че Фелини е една от причините да станете режисьор…

Когато ходех на училище през 50-те, веднъж или два пъти годишно ни водеха на кино и в преобладаващата част от случаите гледахме много слаби американски уестърни. Веднъж направиха грешка. Не знам защо, но прожектираха „Пътят“ на Фелини и никой нищо не разбра. Бяхме само деца, но на мен много ми хареса. Имаше нещо в този сюжет и си спомням, че си помислих как някой ден и аз бих могъл да направя подобен филм. Това беше голяма промяна за мен.

„Пеле Завоевателя“

В световен план сте известен най-вече с „Пеле Завоевателя“. Имате ли идея, защото този филм получи такъв международен отзвук?

Това е история за имигранти – един много беден човек, който няма нищо друго освен двете си ръце. Но тук става дума за начина, по който той се грижи за сина си, и за привързаността между двамата. Бащата е нещо като стожер, който бди за порастването и възмъжаването на момчето. Това е простичка история, много емоционална и епична. Новият ми филм „Щастливеца Пер“ прилича на него, особено що се отнася до епичното измерение.

Как беше да работите с Ингмар Бергман по The Best Intentions?

Винаги съм се възхищавал на работата на Бергман. За мен той е сред най-значимите режисьори в света. Онова, което харесвам във филмите му, е колко лесно се движи в пространството между съня и реалността, докато усилията на голяма част от останалите творци си остават напразни. А Бергман го направи по много простичък начин, без никакви специални ефекти…
Един ден той ми се обади и каза, че е написал сценарий за родителите си. Попита ме дали искам да го прочета. Разбира се, че бях много заинтересован и го намерих за доста изненадващ. След това се срещнахме, а аз бях малко нервен, защото не исках да съм негов асистент. Страхувах се, че ще са намесва много в работата, но той обяви, че вече е режисирал над 50 филма и е наясно колко важна е самостоятелността на режисьора, както и на сценариста. Работихме заедно по сценария в продължение на 6 месеца, дискутирахме… Бергман е невероятен сценарист. Дори и филмите му да не са изградени върху интрига в общоприетия смисъл, в дългите диалози винаги присъства усещането за драматичност… След това се чувахме всяка събота – той се обаждаше точно в два часа. Беше изключително прецизен. Когато почина, изгубих много скъп за мен човек.

„Щастливеца Пер“

Намирате ли разлика между снимането на английски и на родния ви език?

Не бих казал. Разбира се, когато работя на собствения си език, думите идват по-бързо. Понякога снимате дадена сцена и искате да започнете отначало. Трябва да обясните на актьорите защо искате да го направят различно. Тогава лекотата на изразяване ви липсва, но по-голяма част от актьорите са интелигентни хора.
Никога не бих се преместил в Щатите. Прекарал съм много време в Ел Ей и за мен това е луд свят. Всичко се свежда до сключването на сделки и печеленето на пари, и е толкова лесно да изгубиш идентичността си. Има датски режисьори, които решиха да се устроят там, и чувам как говорят за филмите. Процесът е напълно различен, ако сте в тази среда постоянно, и аз го намирам за скучно и повърхностно. Имаше период в Холивуд, когато компаниите поне бяха заинтересовани да правят алтернативни филми, наситени със съдържание. Но малките фирми като Miramax бяха купени и се взе решение, че те не правят достатъчно пари…

Снимахте в САЩ предпоследния си филм 55 Steps

Това е история, която се случва в Сан Франциско през 1989 г. и разказва за пациентка, страдаща от психично заболяване (в изпълнението на Хелена Бонъм Картър). Тя иска да спре лекарствата, които ѝ предписват и да се махне от болницата, в която е настанена. Затова ангажира ефикасна и оправна адвокатка (Хилъри Суонк), която се заема да осъди болничната система и медицинската индустрия в САЩ. В крайна сметка те печелят делото и това променя начина на предписване на медикаменти на американските пациенти. Филмът е за тази чудесна победа, но също и за едно рядко и уникално приятелство между жена с психично разстройство и делова бизнесдама. Нещо като история за ин и ян. Те стават много добри приятелки, въпреки че са толкова различни. Двете актриси са прекрасни и направиха чудесни превъплъщения.

Проектът за Джани Версаче The Emperor of Dreams все още ли е на дневен ред?

Нещата най-сетне се задвижиха. Много съм щастлив, че мога да работя по него. Понякога просто е необходимо време преди да приключи кастингът и да пристигнат парите. Случва се да работите по нещо в продължение на години и внезапно всичко се „отпушва“ – мисля, че това предстои да се случи тази година. Все още не мога да ви кажа актьорския състав.

Гледали ли сте телевизионната версия „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“?

Видях малка част от сериала, защото, когато работиш по един сюжет, е объркващо да гледаш друга интерпретация. Така че, реално не съм запознат, но разбрах, че става дума за местопрестъплението и мистерията около убийството. Това е много различно. Моят проект е за живота на Версаче, докато телевизионната версия касае в по-голяма степен убийството и акцентът е върху него. The Emperor of Dreams разказва за взаимоотношенията между братята и сестрите: Джани, Донатела, Тина и Санто – семейна история, която проследява как те са изградили империите си.

Каква е вашата визията за еволюцията на киноиндустрията?

Интересно е да се отбележи, че телевизионните и интернет компании също правят пълнометражни филми и си пробиват собствен път. Филмите излизат по киноекраните и могат да бъдат купени по-късно за интернет разпространение. Това е добра комбинация и този подход предлага възможност за възвращаемост на средствата. Мисля, че нещата отиват натам.

превод Катя Лимончева