Художникът ще е ментор на един от спечелилите стипендията „С усилия към звездите“.
От 1 септември започна кандидатстването за второто издание на Националната стипендия „С усилия към звездите“ (Per aspera ad astra), насочена към млади български творци. Стипендията е учредена от Фондация „Културни перспективи“ и КЦМ 2000 ГРУП по идея на оперната певица Ина Кънчева.
За стипендията кандидатстват български артисти в пет области на изкуството: визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс. Тя е изградена като инструмент за растеж и развитие на изявени артисти, като подкрепата, която всеки стипендиант получава в рамките на една година, се осъществява в няколко направления: работа с ментор; осигуряване на бюджет от 5000 лв., покриващ целевите разходи за конкретния проект, с който артистът е кандидатствал; осигуряване на подкрепа от стратегически партньор на Фондацията, който предоставя възможност на стипендианта да реализира последващ свой проект; участие в годишен тематичен спектакъл пърформанс като екипно представяне на отличените.
През 2019 г. стипендиантите в отделните категории ще бъдат съветвани и окуражавани от Капка Касабова (литература), Правдолюб Иванов (визуални изкуства), Красимира Стоянова (музика), Иван Лишка (танц), Диана Добрева (театър).
Първото издание на Националната стипендия „С усилия към звездите“ подкрепи осем кандидати в петте области на изкуството и оказа извънредна подкрепа на някои от селектираните финалисти. Всички те ще се представят пред публика през есента на 2019 г.
Имали ли сте съприкосновение с ментор и ключово ли е било то за вашето развитие?
Не обичам думата ментор. Имало е и има хора, от които съм научавал неща, които са ме вадели от зоната ми на комфорт, които са рушали стереотипите ми, дори от един бездомник научих нещо, което ми е повлияло. Развитието е бавен процес, това не е врата, която отключваш. Нещата са с натрупване, затова не бих искал да посочвам един или друг. Всички те са ме променяли.
Защо приехте да бъдете ментор на един от спечелилите стипендията „С усилия към звездите“?
Заради позитивизма и ентусиазма, който излъчваше Ина Кънчева, заради творците, които вече беше успяла да убеди, заради любопитството ми. Въпреки че, честно казано, колкото повече опит натрупвам, все по-несигурен ставам, че той може да се предаде на друг художник. В изкуството нещата са много индивидуални, много лични, за да може един художник да е полезен на друг художник.
От какви критерии ще се ръководите при избора на стипендиант?
От любопитството си. Както е обичал да казва Марсел Дюшан, вкусът е най-големият враг на изкуството.
Какво бихте желали да постигнете заедно със стипендианта през предстоящата година?
Видимост, различимост за нея/него, не за мен, макар че самият факт да получиш тази стипендия означава, че вече си отличим.
Как гледате на вашата роля на ментор?
Очаквам да науча нещо.
Какви проблеми се налага да преодоляват младите хора във вашата сфера?
На първо място, себе си. Да преодолеят очакванията си, че нещата стават бързо,
че някой им е длъжен, че някой/нещо им е виновен.
Какви са наблюденията ви върху поколението млади артисти?
Талантливи, чувствителни и много интелигентни. Хубавото е, че тези от тях, които са в чужбина, продължават да участват в живота в България.
Кой е творецът, който ви вдъхновява/провокира най-много към момента, и защо?
Творецът с главно Т. Заради красивото, абсурдно и невероятно произведение, наречено живот.
Правдолюб Иванов e роден през 1964 г. в Пловдив. Живее и работи в София. В момента е д-р на изк. асистент в НХА, София. Член-основател на ИСИ-София. Правдолюб Иванов е имал самостоятелни изложби в частни галерии в София, Пловдив, Варшава и Виена, както и в арт институции и музеи в Ню Йорк, САЩ (1998); Ла Шо-да-Фон, Швейцария (2003); Бялисток, Полша (2019). Участвал е в големи международни изложби: In the Gorges of the Balkans, Музей Фридерицианум, Касел (2003); Blut & Honig, Zukunft ist am Balkan, Колекция Есл, Австрия (2003); Sous les ponts, le long de la rivière-2, Музей за съвременно изкуство – Казино, Люксембург (2004); Who killed the Painting?, Works from the Block Collection, Нов музей, Весербург, Бремен (2009); Vidéo et après Suspended Spaces #1, Прожекция в Cinema-1, Център Помпиду, Париж (2010) Sport in Art, Музей за съвременно изкуство, Краков (2012); Within/Beyond Borders – The Collection of the European Investment Bank at the Byzantine & Christian Museum, Атина (2012), Ich kenne kein Weekend. Archive and Collection René Block, Neuer Berliner Kunstverein, Берлин (2015), The Travellers, Захента, Национална галерия, Варшава (2016), Remember Lidice, Градска галерия, Нордхорн, Германия (2016), Magic and Power–Of Magic Carpets and Drones, Marta Herford (Gehry Galleries), Германия (2016); Restless Earth, Милано (2017), Symptoms of Society, Музей за изкуство – Гуандонг, Гуанджу, Китай (2017), както и в Биеналето в Истанбул (1995); Манифеста, Любляна (2000); 14-ото биенале в Сидни (2004); първото Балканско биенале в Солун (2004); Берлинското биенале (2006); 52-ото Венецианско биенале (2007); биеналето Mediations в Познан, Полша (2016).
