0
1467

Да преоткриеш Ван Гог

„Да обичаш Винсент“

Анимационният филм „Да обичаш Винсент“ бе представен на Киномания 2017.

Не е необходимо да се интересувате от живота на Ван Гог или да цените творчеството му, за да гледате „Да обичаш Винсент“. Дори не е важно дали харесвате анимационни филми, защото необикновеният проект на Дорота Кобела и Хю Уелчман е изобретателна комбинация от Ван Гог, изобразително изкуство, анимация и оригинална драматургия, която определено заслужава внимание. За почитателите на художника оживява цял един свят от грижливо пресъздадени произведения със световна слава, които отразяват живота на самия Винсент (защото „не можем да се изразяваме иначе, освен чрез картините си“), а за неизкушения зрител остава удоволствието от невероятното съчетание между умело надиплена фабула и истинско визуално зрелище.

Винсент ван Гог

Синът на холандски пастор е живял едва 37 години и само последните десетина от тях се е изявявал като художник, но пък за този период е създал над 800 картини и въпреки че подобно на мнозина други творци не е получил признание приживе, днес се смята за един от най-великите европейски художници. В ретроспективната си част „Да обичаш Винсент“ ни връща от края към началото и прави ненатрапчив преглед на основни моменти от битието на художника, като хем документира житейския му път, хем остава много свобода за въображението (на зрителя) и интерпретацията (на авторите на филма). Това вероятно е най-добрият биографичен подход (в игралното кино), когато фактологията е подчинена на фабулата, обособена като контекст в отделни сцени, и се използва само в качеството си доказателствен материал в подкрепа на автентичността на образа. И същевременно предоставя на незапознатите с личния живот на Ван Гог достатъчно информация, на чиято база се разполага фикцията.

Холандският художник страдал от хронична депресия и някакво неизяснено заболяване (може би епилепсия), което причинявало много сривове в психичното му здраве и довело до многобройни спекулации относно самонараняванията, а впоследствие и смъртта му, официално регистрирана като самоубийство. Залагайки на мистерията около пристъпите на „лошо настроение“, които хронично преследвали Ван Гог, „Да обичаш Винсент“ се съсредоточава върху последните месеци от живота му и заплита различни хипотези относно внезапната му смърт.

Интригата

Въпреки разчупената биографична ретроспекция, филмът на Кобела и Уелчман не би бил толкова любопитен без криминалната си интрига. Той се спасява от нездрава спекулативност, като подхваща разследване (и следователно интерпретация на фактите) от името на реално съществуващ човек, който съвсем бегло е познавал Ван Гог.

Действието на „Да обичаш Винсент“ се случва през 1891, година след смъртта на художника, когато младият Арман е натоварен от баща си, пощенския началник Жозеф Рулен, да открие Тео ван Гог и да му предаде предсмъртно писмо от брат му. В Париж Арман научава, че Тео е починал скоро след Винсент, и тръгва да търси д-р Гаше, който би могъл да предаде писмото на вдовицата Жо. Така се озовава в градчето

Овер сюр Оаз, където Винсент умира с рана от куршум в корема на 29 юли 1890 г. С внезапно зародило се желание да научи повече за последните седмици на художника и причината той да посегне на живота си, Арман провежда собствено разследване, в което се сблъскват различни, често противоречиви версии за личността на Ван Гог, пречупена през спомените и гледните точки на неколцина жители на градчето. В „Да обичаш Винсент“ е почти невъзможно да се отдели истината от интерпретацията, но в крайна сметка хипотезите не променят хронологията на събитията, а авторите на филма дават на зрителя възможност да избере своя версия за трагичната развръзка.

„Да обичаш Винсент“

Набеждаван ту за мъченик, ту за фриволен сатир, едновременно луд, гений и търтей, който живее на гърба на брат си, Винсент ван Гог сам хвърля светлина върху душевните си възторзи и страдания в голямата си лична кореспонденция, а Дорота Кобела и Хю Уелчман преоткриват личността на художника в платната му. Писмата допринасят за жизнеността на персонажите и за хармонизирането на тази кръстоска от документално и игрално кино, загърната в мантията на анимацията. Резултатът е фина смес между актьорската игра и работата на художници аниматори.

Визията

Близо 100 художници са обучени в стила на Ван Гог и създават над 62 000 маслени рисунки, които са анимирани. Благодарение на тази неприлагана до момента реконструкция в киното, творчеството на Винсент оживява пред очите ни. Ретроспекции в черно-бяло (реалността) се врязват в експлозията от цветове (изкуството), наситили гигантската картина, която олицетворява филмът.

„Да обичаш Винсент“

Първо откривате познатия стил на рисуване, после се мяркат препратки към конкретни платна, след това изображението се раздвижва, започва да „тече“ и пулсира от екрана. На моменти се успокоява, сякаш застива в миг на размисъл, и след това отново се впуска в шеметно преследване на приликата и съживяването на образите от картините на Ван Гог. Яркостта и колоритът неочаквано преливат в черно-бяла анимация, която е по-изчистена и „реалистична“, създавайки портрет на отминалото битие на художника, встрани от изкуството му.

Контрастът между статиката и движението в цветните кадри, от една страна, и плавното преливане в тъгата на черно-бялото, от друга, увеличава въздействието на визуалното решение и е един от трите важни коза на филма, заедно с анимацията а ла Ван Гог и сюжета, преплел изкуство, биография и мистерия. „Да обичаш Винсент“ е забележително преживяване.

 

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияИнформацийки
Следваща статияПризракът на Хомо Пост-Съветикус