0
1091

„Да разберем преди да осъдим“

За Антологията на балканската поезия „Хемус“, вдъхновена от българския поет Стефан Гечев и осъществена от гръцкия издател Христос Папуцакис.

На 30 март 2019 г. в Академията за изящни изкуства в Атина се състоя вечер в памет на издателя Христос Папуцакис (1934–2009). В дискусията взеха участие журналисти, историци, обществени личности, работили с Хр. Папуцакис по различно време, най-вече в издаваното от него двуседмично списание за политика и култура „Анди“ (1972–2008)[1], написало история в гръцкото публицистично слово. Здравка Михайлова, елинист и преводач, говори за издадената от Папуцакис седемтомна Антология на балканската поезия „Хемус“ по идея на поета и преводач Стефан Гечев (1911–2000).

Христос Папуцакис бе и същински радетел за разбирателство и диалог между балканските народи. Негова заслуга е издаването на Антологията на балканската поезия „Хемус“ – амбициозен и оригинален проект, обединяващ „под шапката“ на единна издателска поредица няколко тома, всеки от които на основните балкански езици и без посредничеството на английския. Поетичната антология „Хемус“, с чието издаване се е Христос Папуцакис, вдъхновен от българския поет, драматург и преводач-елинист Стефан Гечев (1911–2000), е колективен труд на критици, филолози и преводачи от всички страни от Югоизточна Европа, в опит да бъде даден отговор на въпроса доколко познаваме традицията, класиците и съвременните върхове на балканската поезия. Става дума за седемтомно издание, какъвто е неговият първоначален замисъл, което представя класическия поетически корпус на всяка от балканските страни на седем езика – албански, босненски, български[2], гръцки, румънски, сръбски, македонски.

Антологията е посветена на поета и интелектуалец Стефан Гечев. Христос Папуцакис е въодушевен от идеята на Гечев, родила се през март 1993 г. в Делфи, на симпозиум на тема „Балканите: национални култури и общо бъдеще. Балканските интелектуалци срещу войната“. В изказването си поета подхвърля идеята за антология на балканската поезия. Няколко дни по-късно сп. „Анди“, издавано от Хр. Папуцакис, публикува кратък текст на Ст. Гечев със заглавие „Нека опознаем преди да говорим“ и с подзаглавие „Един български поет предлага на всички балкански народи да общуват посредством поезията“. След многогодишните усилия на Хр. Папуцакис мечтата на неговия български приятел дава плодове.

Така се ражда идеята да бъде издадена една антология на балканската поезия на съответните езици и едновременно с това в превод, за да се открои още веднъж фактът, че независимо от местните традиции и разнообразните чужди влияния, съществува една обща атмосфера, един сроден дух. Така намира своето поетично въплъщение и доказателство идеята, че онова, което обединява Балканите, е повече от онова, което ги разединява. Както казва Стефан Гечев, „следвайки древната максима на Сократ „Познай себе си“, трябва да извървим прост, но труден път, да се опитаме да разберем преди да осъдим, да се опознаем преди да говорим, да опознаем не само другите, но и самите себе си“.

Уводът към антологията включва обширен откъс от стихотворението „Боен марш“ на гръцкия революционер и възрожденец Ригас Велистинлис, ранен поетичен текст за общността на балканските народи. В края на XVIII век Ригас Велестинлис призовава албанци, гърци, турци, българи, сърби, черногорци да се обединят, да се надигнат срещу тиранията на султана и да създадат балкански федерация на демократичен принцип. Също така в изданието е включена народната балада, посветена на мъртвия брат, която съществува в различни варианти на всички балкански езици. Поместено е и кратко представяне на историята на всяка национална поетическа традиция през XIX и XX век, преведено на всички останали езици, в което се споменават школи, влияния, други значими поети и т.н. Следват интерпретиращи коментари, бележки за подбраните в антологията стихотворенията и техните автори. Всеки от седемте тома съдържа текстове на съответния език – един том за гръцката, друг том за българската, трети том за албанската и т.н. поезии.

„Заглавието на антологията е „Хемус“ – планинската верига, която ни свързва и обединява, с други думи акт на приятелство и съжителство“, казва проф. Панайотис Мулас от Солунския университет при представянето на Антологията на Солунския панаир на книгата през 2006 г. Съдържанието ѝ включва от три до пет стихотворения от определен брой поети (до дванайсет) от всеки език. Подбраните стихотворения са публикувани на езика на оригинала, като същевременно са преведени на всички останали езици в антологията. Културното единство на страните от Балканския полуостров е откроено чрез общите отличителни мотиви на фолклорната традиция, които могат да бъдат открити в народните песни, танците, обичаите, традициите, елементите на народните носии.

След представянето на българския том от Антология „Хемус“ през 2007 г. в София издателят Хр. Папуцакис споделя виждането си за смисъла и символичното значение на това издание: „Разнообразни исторически конюнктури, включително общата им историческа съдба под османско владичество, са свързали народите от Балканския полуостров и са развили между тях чувство на солидарност. Политически различия, възникнали през ХХ век, са предизвикали раздалечаване между държавите, повлиявайки и върху отношенията между народите, без обаче да успеят да разрушат усещането за общност. Успоредно с това са култивирани и редица митове за уж сериозните „разногласия“ между народите, които трябва да бъдат развенчани. При все това, общуването между народите продължава да бъде затормозено, особено поради езиковата бариера, която пречи да бъде установено наличието на обща балканска култура, стояща в корените на всички народи от Балканския полуостров. Факт е, че народите, населяващи земите около гръбнака на Хемус, имат съвсем минимални познания относно особеностите на своите съседи. Пътищата за културното общуване между тях самите обикновено минават през Париж, Лондон, Москва или Берлин. Гърците не познават нито черногореца Негош, нито албанеца Фиста, нито румънеца Еминеску, нито българката Елисавета Багряна – всички те класически поети от съседните нам страни. Нито пък е сигурно, че Дионисиос Соломос например е познат на околните на нас народи. Въпреки това съществува огромна поетична традиция, чието опознаване и разбиране би обогатило живота на всяка от страните и би спомогнало за сближаването на балканските народи. Издаването на Антологията на балканската поезия „Хемус“ си поставя за цел това символично отменяне на затруднеността в общуването и ние вярваме, че ще се превърне в културно събитие от първа величина. Срещу очертаващото се доминиране на големите езици Антологията представлява жест на утвърждаване на значението, самостоятелността, но и на културните особености на езиците с ограничено разпространение в Европа, които заслужават да бъдат подкрепени“.

Познавателният потенциал на една антология като тази би могъл да бъде използван и в университетите, тя да събуди нов интерес към литературите на балканските народи. Реализирането на Антологията на балканската поезия създава нова мултикултурна концепция, противопоставяща се на тенденциите към унифициране. Самото многоезиково оформяне на Антологията представлява съвършено нова и оригинална идея.

Когато се дискутират перспективите за Югоизточна Европа, обикновено се изтъкват две вероятности. Първата – песимистичната, твърди, че тук историческата обремененост е толкова смазваща, че не оставя поле за значително подобряване на нещата. Общественото мнение на Запад в голямата си част споделя виждането, че религиозната и етническа омраза, заплахата от враждебни действия и присъщата несигурност, която тя поражда, липсата на демократична култура, бремето на османското наследство, заложените от комунистическите режими рефлекси и трайното присъствие на организираната престъпност изключват всякаква надежда за утвърждаването на сериозна демокрация. Журналистическите кореспонденции и текстовете на анализаторите повтарят рефрена за древната омраза и културните „различия“ в района.

Бидейки частен случай, Балканите не могат да следват Западна Европа, или поне не със същите бързи крачки като Централна Европа. Не е случайно, че подобно обрисуване на Балканите излиза на преден план най-напред с разпадането на Османската империя и последвалите го войни. Но създаването на национални държави от  развалините на империята не е балканско изобретение. Балканските народи следват процеса на национално изграждане, отработен най-напред в Западна Европа чрез идеологията на романтичния национализъм, налагаща утвърждаването на колективния субект „нация“ и консолидирането на националните държави.

Оптимистичният противовес на това виждане е, че Балканите се нуждаят от конкретни политически промени, а не от космогонични културно-ментални поврати. Следователно Антологията „Хемус“ е адресирана до всички мислещи граждани в балканското пространство със своето послание колко важни са инициативността и самоорганизирането на либерално настроените хора във всяка от тези страни, за да се отхвърли безпочвеният „балкански културен песимизъм“, криещ риска да се превърне в самоизпълващо се пророчество. В този смисъл значението на Антологията, особено в кризисни времена като днешните, не се ограничава само до изящната словесност или етнографията. Тя дава отпор на тенденциите към хомогенизиране и обезличаване, извеждайки на преден план общността на духовното и мотивираността за взаимното опознаване. А на нейния издател Христос Папуцакис, достоен човек и професионалист, оставил историческа диря в гръцката журналистика, дължим едно общобалканско „хвала“!

[1] Първият брой на списание „Анди“ (‘Αντί’-гр. означава „контра, анти“) излиза през май 1972 г., по време на режима на полковниците  и съдържа интервю с Микис Теодоракис, статия на известния правист и политик Г.-Александрос Мангакис за демокрацията, скици на гръцкия карикатурист Бост, изобразяващи Хитлер и Мусолини и др. Властите арестуват издателя на списанието и забраняват излизането му. Издаването му е възобновено на 7 септември 1974 г., непосредствено след падането на хунтата. Архивът на списанието, просъществувало до 2008 г., е дигитализиран и достъпен на сайта на университета за социални науки „Пандион“ в Атина.  
[2] В българския том са включени десет поети, сред които Христо Ботев, Никола Фурнаджиев, Никола Вапцаров, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Елисавета Багряна, Атанас Далчев. Б.р.