0
975

Да режисираш е като да пишеш в друга форма

С испанския драматург, който гостува в София, разговаря Елена Ангелова.

Хуан Майорга

Роден в Мадрид през 1965 г., Хуан Майорга е често поставян и награждаван драматург в Европа. По образование е философ и математик. Вече е автор на 40 пиеси, както и на дузина адаптации на чужди текстове (Калдерон де ла Барка, Валие-Инклан, Дюренмат, Лесинг, Достоевски, Примо Леви).

Многобройните отличия на Майорга включват четири от годишните награди „Макс“ (испанския еквивалент на бродуейската награда „Тони“ или френската „Молиер“) за авторски и адаптиран театрален текст; престижния приз „Борн“ през 1998 г. за „Любовни писма до Сталин“; „Критично око“ (на националното радио) за сезона 1999/2000 г.; „Кихоте“ (на Испанската асоциация на писателите) за 2005 г. и други. През 2007 г. Майорга е удостоен с най-високото признание за сценични изкуства в Испания – Националната награда за театър на Министерство на културата.

Негов постоянен преводач в България е Нева Мичева с пиесите  „Химелвег“, „Хамелин“, „Момчето от последния чин“, „Облогът на Паскал“ и „Костенурката на Дарвин“. Хуан Майорга е познат на българската театрална публика от 2009 г. с постановката на Атанас Атанасов „Към вечния мир“ в Театър 199, следва „Момчето от последния чин“ в постановка на Десислава Шпатова в Бургас. Този сезон в Сатиричния театър се играе „Хамелин“, дипломен спектакъл на Александра Петрова, с който тя спечели наградата „Икар“ 2017 на Съюза на артистите в България в категорията „Дебют“.

Хуан Майорга беше в София по покана на Института Сервантес.

По време на краткото ви гостуване в София гледахте постановка на ваша пиеса, „Хамелин“ от младата режисьорка Александра Петрова. Какви са впечатленията ви?

Хуан Майорга: Много добри впечатления имам от този спектакъл. Усещам, че става въпрос за режисьор с богато въображение. Александра Петрова много добре използваше пространството. Станах свидетел на умела работа с актьорите. Също така тези млади актьори са много талантливи. Впечатлението ми е изцяло добро.

„Хамелин“, реж. Ал. Петрова

Някои от вашите пиеси са основани на документален материал. Доколко действителни лица и събития са пресъздадени в „Хамелин“?

„Хамелин“ не принадлежи към документалния вид театър. Но за да я напиша, имах предвид някои факти от действителността – неща, които се случиха, малко преди да я напиша. Например в Севиля беше случаят „Арни“, в Барселона случаят „Травал“ или в Белгия случаят „Аултру“. В тези случаи основните действащи лица си приличаха едно с друго. Във всички тези случаи присъстваха персонажите на Монтеро, на Ривас (педофила) и членове на бедни семейства, които живеят в оскъдица и нищета. Това са три много близки по своята същност истории. Също така в тези случаи имаше и журналисти, които ги превръщаха в скандални.

В много интервюта споделяте, че историите, които пишете, биха могли да приемат формата на роман. Въпреки това подчертавате, че пишете текст за сцена, пишете текст за театър. Каква е за вас ключовата разлика между писателя и драматурга?

Аз обичам разказа. Обичам и поезията. Мисля, че драматургът (също като писателя) трябва да разказва истории. И също както поета, аз мога да се боря с езика. Но като драматург аз имам привилегията да пиша текст, който провокира една среща, едно събиране. Първа е срещата на актьорите на едно място, а след това е срещата с хората, с града. Към всеки един от тях се оформя политическа и поетична история. Това е един политически и поетичен опит. За мен е огромно удоволствие.

Как вашето минало като учител по математика се интегрира в настоящата ви практика на драматург?

Аз обичам математиката. Математиката е формирала моя поглед към света. Но аз съм и драматург… Тези две същности са ме възпитали в синтеза на нещата. Мисля, че работата на математика е в това да търси лесни обяснения (доколкото това е възможно) на много сложни реалности. По някакъв начин това обобщава работата на хората на театъра. Структурата, редът и отношението дефинират математиката. Смятам, че тези три думи са важни в мисленето за моята работа като драматург. Не спирам да мисля как да подреждам различните елементи, как да им придавам форма и как да изяснявам връзката между тях.

Отскоро вашето присъствие на театралната сцена е и като режисьор. Това логично продължение ли е на дългогодишния ви опит като автор на пиеси?

Бил съм режисьор на няколко от своите пиеси – „Езикът на парчета“, „Творба за Тереза Авилска“[1] и „Рейкявик“ (става дума за Боби Фишер и Борис Спаски и първенството по шахмат през 1972 г.). В четвъртата творба, „Картографът“, се разказва за варшавското гето. Аз разбрах, че да режисираш, е друга форма на това да пишеш. По някакъв начин режисьорът пише във времето и пространството. Голямата разлика е в това, че писателят е със свръхвъзможности, той е най-великият. На хартия всичко е възможно, докато на сцената не е така. Тогава аз като писател нямам ограничения като брой персонажи, характери, време… Но като режисьор всеки проблем и ограничение аз трябва да превърна в поетическо решение.

Върху какво работите в момента?

Като режисьор работя по моята творба „Картографът“. Като драматург се опитвам да пренапиша една моя творба, „Голем“. По някакъв начин има връзка с еврейския мит за съществото Голем, но това е много свободна интерпретация на мита. Всъщност действието започва в една болница и на един мъж му поискват нещо. За да може неговата жена да продължи да се лекува в тази болница, той трябва да запомни наизуст думите на другия. Това е началото на моята творба. В нея се разказва за човек, който приема чужди думи, и това разрушава неговото тяло.

 

[1] Света Тереза Авилска (1515 – 1582), испанска монахиня – кармилитка, основателка на Ордена на босите кармилити. Произведенията й са образци на мистичната литература.