0
4074

Да си купиш човечност

1
„Клубът на купувачите от Далас”

Докато „Филаделфия” разнищваше параноята, обхванала американското общество в зората на СПИН, „Клубът на купувачите от Далас” (реж. Жан-Марк Вале) разглежда лекарствения казус в информационното затъмнение, предшестващо тази зора.

Двайсет години след „Филаделфия” в американското кино се появи нов хит (ако не касов, то качествен) по темата за СПИН. Не че междувременно тя не е била разглеждана от различни гледни точки и пречупвана в разни сюжети, но „Клубът на купувачите от Далас” (Dallas Buyers Club) е от онези филми, които остават в съзнанието години наред, и то далеч не само заради третираните проблеми. Защото магията на изкуството заличава фактологията на времето и несъвършенствата на историята.

За последните 20 години киното се е променило, като технически възможности и начин на разказване, но повече се промениха заплахата „HIV вирус” и начина, по който хората реагират на болестта. Между 1993 и 2013 г. смъртта отстъпи място на надеждата, а фобията допусна толерантността, благодарение на информацията и усилията на цялото общество. Това се отнася до зрителите, които могат да сравнят усещането от двата филма и да го интерпретират (съобразно интелигентността и предубежденията си) в зоната на реалността или да му се насладят сред илюзията на киното. От друга страна, персонажите  в „Клубът на купувачите от Далас” не са наши съвременници и действието ни отнася още по-назад от събитията във „Филаделфия”… Заповядайте в Тексас (щатът е извънредно важен, предвид праволинейността и железните американски ценности на каубоите) през далечната 1985 г.

2
„Клубът на купувачите от Далас”

В случай, че не сте били наясно по въпроса, тук можете да научите как при появата на СПИН се е считало, че това е „педалска” болест, и ако не си наркозависим или хомосексуалист, заразяването е абсолютно невъзможно. Представете си сега какво му е на Рон Удруф, „опак” човек, любител на родеото, страстен преследвач на женска плът, заклет хомофоб и носител на HIV… Особено в деня, когато му съобщават, че му остават точно 30 дни! Спонтанната реакция е да си живееш живота (остатъка му) на ръба на алкохолно-наркотично-сексуалната ексцесия, но пневмонията е в ход и тялото постепенно те изоставя. Какво ти остава тогава? И когато „приятелите” те нарочат за гей (а те дори не се сещат да се ужасяват за собственото си здраве, толкова са неинформирани!), какво можеш да купиш с парите си?

Докато „Филаделфия” се занимаваше с въпроси от обществено-правен характер и разнищваше параноята, обхванала американското общество в зората на СПИН, „Клубът на купувачите от Далас” разглежда лекарствения казус (и неадекватния обществен отзвук) в зоната на информационно затъмнение, предшестващо гореспоменатата зора. Но и без да става дума за печално известната пандемия, в която се превърна Синдромът на придобитата имунна недостатъчност, въпросът с медикаментозното лечение и отношението на съответната американска лекарствена комисия, породило световен трафик на безобидни и съмнителни препарати, е изключително любопитен аспект в полето на медицинската кинотематика. И да не забравяме, че всичко това е само фон на основната сюжетна линия, онази за падението и възхода на Рон Удруф.

Подобно на Уолт Ковалски (Клинт Истуд) от „Гран Торино”, Рон на Матю Макконъхи е виден мизантроп, егоист и в добавка развратен мошеник. Но… той много си харесва живота и се заинатява, че няма да се предаде. Това поражда поредица от животоспасяващи действия, които постепенно и почти неусетно напускат сферата на собственото му оцеляване и променят отношението му към „ближния”… Промяната е многопластова, не изключва лошия характер и финансовия интерес, но извежда образа на Рон Удруф на съвсем ново ниво. За чест на канадеца Жан-Марк Вале, отговорен за режисурата на „Клубът на купувачите от Далас”, непременно трябва да отбележим отсъствието на назидателност и морализаторски патос, характерен за много от американските филми, посветени на „облагородяването” на някоя „отрепка”. Така нашият каубой от Далас чисто по човешки изхожда от личната изгода и само потвърждава старата максима, че у всеки индивид има поне зрънце доброта – трябва просто да си го отгледаме.

3
„Клубът на купувачите от Далас”

Преди 20 години „Филаделфия” донесе Оскар и Златен глобус на Том Ханкс и съответните номинации за сценарий. Тази година „Клубът” се сдоби съвсем заслужено с Оскар и Златен глобус не само за Матю Макконъхи, но и за Джаред Лето в поддържаща роля, а освен номинации за сценарий имаше такава и за филм. Може да недооценяват историята (да не говорим пък за режисурата, която и в двата случая е подмината), но членовете на Американската академия определено се възхищават от страдащи персонажи (и актьори). Джаред Лето (когото не сме виждали на екрана от 5 години) е екстравагантен и извънредно убедителен в ролята на лъчезарен транссексуален, но истинското откровение в тази киноистория е Матю Макконъхи като Рон Удруф. На моменти филмът сякаш съществува само за него и чрез него. С навлизане в зрелостта американският актьор избира все по-смислени роли, за които очевидно има потенциал. Ако сте пропуснали как Крисчън Бейл отслабна с близо 30 кг. заради персонажа си в „Механикът”, наистина ще се изумите на излъчването „живи мощи” на Матю в „Клубът на купувачите от Далас”. Но превъплъщението му е достойно за възхищение и далеч отвъд физическата трансформация. И това е цялостното усещане от филма.