0
715

Да танцуваш „извън кутията“

С Джунг Ин Лий и Стефания Георгиева, организатори на първото издание на „Атом Хореографски Серии“ в Creative Hub, включило участници от Южна Корея, Германия и България, разговаря Елена Ангелова.

На 21 юли артистите представиха резултата от десетдневното си ателие – пет танцови миниатюри, изпълнени от български танцьори. Важен момент беше включването на наградените артисти от Хореографския фестивал в Сеул като участници в Сериите. Обменът между български и корейски танцови артисти даде повече от позитивен резултат. Миниатюрите на Джунг Ин Лий (Лили), Чой Вон Сук и Пио Санг Ман съчетаваха прецизен хореографски език с добър баланс между сложност и простота и бяха изпълнени с енергичност и ангажираност от танцьорите. От друга страна, българското присъствие на Стефания Георгиева и Марион Дърова беше ценно с презентирането на работата им в друг контекст и формат. Това открои техни нови и непознати качества, които може би тепърва ще се развиват. В духа на международното звучене, към тях се включи и младата немска хореографка Илона Рот, която представи изненадващо емоционален подход към музиката в контекста на танца. Единственият общ фактор и при петимата хореографи беше предизвикателството да работят със сравнително голям брой танцьори (от 7 до 10) за наистина кратко време. Въпреки трудността, в края на Хореографските серии за зрителите беше налице едно пъстро и предизвикателно пътуване. Едновременно хаотично и хармонично, то носеше живата енергия от духа на експеримента и се превърна в истинско пътешествие – каквото несъмнено е било и за своите създатели.

Джунг Ин Лий

Какво породи идеята на Хореографските серии и защо избрахте София?

Джунг Ин Лий (Лили): Много хора ме питат защо избирам да работя в София, но по същия начин бихме могли да зададем въпроса „Как се влюби?“. Искам да кажа, че това се случи по много естествен път. За мен Стефания е много добър приятел, танцьор, партньор. Няма специална причина. Харесвам България, защото няма толкова стриктни морални правила и повечето хора са отворени към различни артистични посоки. Опитват се да позволят и да приемат всички обстоятелства. Това наистина ме освобождава. Мисля, че София е чудесно място за първите стъпки на един артист, за първите крачки на развитие. В крайна сметка, когато харесвам нещо, не анализирам причината.

Стефания Георгиева: Прекарахме дълго време с Лили, разсъждавайки около идеята какво можем да направим тук заедно с артистите от Международния хореографски фестивал в Сеул. С нея споделяме желанието да откриваме нови хореографски таланти, да увеличим работата в това поле, креативната част в танца. Чувствам, че има липса на нови хореографи в България. В резултат на всички тези разсъждения, идеята се зароди.

Д.Л.: Наскоро попитаха Стефания: „Какви качества би взела от Лили?“. Тогава тя отговори „дисциплина, ред, организираност“. А моят отговор беше, че искам да бъда по-освободена и да мисля „извън кутията“. Има го това, че сме две противоположности, но когато започнем да работим заедно, се получава синергията[1], именно заради това. Постоянен процес на даване и получаване точно като в синергия. Дори като в експлозия.

Стефания Георгиева

Давахте ли обратна връзка на младите хореографи? И случи ли се някакъв обмен на мнения в групата?

Д.Л.: Не. Нашата цел беше просто да дадем възможност на хореографите да реализират идеите си. Искахме просто „да ги пуснем“.

С.Г.: Нашата задача беше наистина да построим приятелска, креативна среда, където да им осигурим възможност да изследват, да се потопят в творческия процес.

Бихте ли описали накратко какъв беше хореографският процес за вас в Сериите?

С.Г.: В началото за мен този проект беше много решаващ, защото нямах достатъчно време, за да събера идеи какво да правя с танцьорите. Бях заета да се грижа за Къщата, за текущите проекти с Лили, за организацията около всеки хореограф и апликациите. В края се оказах в много странна ситуация – имах танцьори в залата, но не бях много сигурна какво искам да правя с тях. Затова просто се доверих на инстинкта си и на това, което обичам да правя. Известно време прекарахме в изследване и експериментиране около идеята за колективното тяло. Освен това, хореографията ми се основава на последния ми проект, Impossibility in its purest form. Чрез нея развивам идеята за невъзможността в наистина ограничен фрагмент от хореография, в сравнително малко пространство с много танцьори.

Стори ми се, че имаше известна промяна в самата енергия, като това превърна хореографията ти в изцяло различна история.

С.Г.: Да, имах много разговори с тях. Но всичко беше базирано на тази кратка хореография. Дори солата и дуетите бяха основани на това.

Д.Л.: Много общо бихме могли да определим целия процес като изследване и като експеримент за всички участници – хореографи, танцьори и пр. Търсехме нещо, като нямахме желание да показваме завършен продукт. Наистина не бих искала да правим нещо фалшиво, затова съвсем естествено бих казала, че споделяме. И в споделянето отново търсехме заедно. Това беше и нашият процес за този уъркшоп.

А би ли описала по-конкретно собственото си изживяване в хореографския проект?

Д.Л.: Бих описала своя подход като „нова крачка“. Аз съм едновременно и танцьор, и хореограф в моя проект. Срещнах наистина талантливи танцьори, които имат огромен потенциал, страхотно качество на движение. Щастлива съм, че тук мога да с работя хора, които да танцуват с моето въображение. Никога не съм си представяла, че някой може да танцува за моето въображение и за моята драматургия. Но от споделянето, от говоренето това се случи. И, да, мога да кажа, че намерих себе си в тях.

Беше ли трудно за вас да работите с толкова много танцьори (8 или 9) в малко пространство?

С.Г.: Наистина се зарадвах на тази възможност, всъщност бих работила и с повече. Наистина ми се искаше публиката да се разхожда покрай танцьорите, както аз правех по време на репетициите. Но може би това би било подходящо на друго място.

Д.Л.: Търсехме също така и различните гледни точки от страна на публиката, заради тяхната собствена история отвътре. Аз също си мечтая да хореографирам проект на открито, за да се разиграе идеята за танцьора и хората да не са сигурни кой е танцьор, а кой – зрител.

Да, в твоя проект имаше момент, в който танцьорите се превръщаха в публика на един дует…

Д.Л.: Да, в моя проект ставаше въпрос за малко общество. Но не бих искала да разграничавам публика и танцьори. Всичко е много отворено.

Бихте ли споделили какво е за вас най-ценно в работата с различни танцьори?

Д.Л.: Харесвам танцьори, които са жадни за работа. Ако мога да опиша повечето танцьори, те наистина се опитват да направят всичко. Мога да почувствам усилието и желанието им, също и развитието им по време на проекта. Но лично аз не се нуждая от „перфектни“ танцьори с идеална техника. Това е тотално неважно. Когато видях Стефания да танцува за първи път, разбрах, че тя има наистина добра енергия. Благодарение на това някак успяхме да се свържем.

Цените по-скоро енергията, отколкото техниката?

Д.Л.: Абсолютно.

С.Г.: Много често Лили използва личността на самия танцьор. Започнах да забелязвам това покрай нея и да обръщам повече внимание. Преди канех най-различни хора в проектите си, започвахме да експериментираме и в даден момент не успявах докрай да обясня какво си представям. Но стъпка по стъпка открих колко е важно за мен един танцьор да е отворен и да е добър човек отвътре.

Д.Л.: Вътрешната енергия на танцьорите е особено важна, за да се свържа с тях.

ATOM ХОРЕОГРАФСКИ СЕРИИ #1 – Движение в КЪЩА, се осъществява с подкрепата на: Министерство на Културата България, Гьоте Институт София, SCF (Seoul Choreography Festival), Art Concil Korea, Фондация „Америка за България“, Къща Creative Hub.

[1] Синергия (синергизъм) — съвместно действие, при което крайният ефект е по-голям от сумата на ефектите, предизвикани поотделно от всеки агент.