Празнувахме свети Валентин Зарезан. Някой го нарече така, шеговитата компилация на названието е изразителна и затова започвам с нея. Не само на 14 февруари празнуваме нещо, без да знаем точно какво. На средностатистическата единица на нашето общество ѝ е достатъчно да има повод за празнуване. Ние сме весели и общителни хора. Зарезан е отколешен празник. Дълбоко и кръвно свързан с бита и с живота. Ако лозата не се зареже, не дава плод. Копай, пръскай – без зарязване няма грозде, няма вино. А виното е изначалното питие на цивилизацията, виното е храната на духа. Трапеза без вино е нонсенс. А на Господнята трапеза виното е кръв Христова.
Но според църковния календар свети Трифон, от столетия наричан Зарезан, се празнува на 1 февруари. Вярно, че календарът се е променил, но това е станало преди повече от половин век – през 1968 г. Повечето от тези, които го празнуват на 14 февруари, още не са били родени, когато е извършена промяната в календара. Все пак свети мъченик Трифон е светец на Църквата и трябва да се съобразяваме с църковния календар. Това се отнася дори за атеистите. Дори рождения ден на Ленин празнуват на деня, на който е роден.
Сложността се усложни, когато на същата дата се привнесе и свети Валентин. Тези, които го празнуват, нямат и понятие кой е той, но това е по-малкият проблем. Любовта не се нуждае от повод, дата или светец, за да празнува, тя сама по себе си е празник.
Положението драматично се заплита, когато на бойното поле влязат в пряко стълкновение патриотизмът и соросоизмът. Тогава става мътна и кървава, хвърчи перушина, лее се кръв и плюнка. Всяка от страните отстоява своята правда и никоя от тях не си дава сметка, че правдата ѝ е крива.
А медиите, които ни осведомяват какво се случва и без които не знаем дали нещо се е случило, не ни казват, че на същия този ден, на тази дата, не празнуваме нито свети Трифон, нито свети Валентин. А е толкова просто да осведомят, че свети Трифон се празнува на 1 февруари, свети Валентин на 6 юли, а на 14 февруари – свети Кирил Славянобългарски. Осведомяват ни неосведомени, че свети Валентин не бил православен светец. Всеки може да провери дали е православен, като разгърне православното календарче и види, че нашата църква го почита на 6 юли. Всички светци от ранната неразделена църква са православни. А свети Валентин е загинал през ІІІ век. Няма достатъчно исторически сведения за личността му, но те липсват и за десетки други светци. Свети Валентин е светец, почитан от Православната църква и да се отхвърля и осмива не е признак нито на по-здраво православие, нито на патриотизъм. Неграмотното е глупаво и не е нито патриотично, нито православно.
Къде да търсим вината за неразборията? Или да се изразим по български – кого да обвиним? Журналистите биха могли да проявят малко повече любознателност, преди да пишат, за да не въвеждат в заблуждение хиляди, които им се доверяват безкритично. Църквата също може да бъде по-активна и загрижена, като разпространи информация до медиите. А всеки от нас би могъл просто да напишат едно име в Гугъл.
Заради това, че никой не прави нищо, свети Кирил Славянобългарски остава непочетен в деня на своята кончина. Въпреки че е сред най-тачените от нашия народ светци. Няма българин, който да не се гордее с делото на Солунските братя. Всички наричат 24 май „най-българския празник“. От училище знаем, че по-малкият от светите Братя – Кирил, е бил по-активен в просветителското дело. А на деня за почит към него – 14 февруари, не се сещаме дори да споменем името му. Това е и тъжно, и срамно. И говори лошо за нас.
Валентин Зарезан отмина, но наближава друг празник, на който също ще ни стане тъжно от веселие – Конският великден. Това е денят, на който почитаме великомъченика от ранната църква Теодор Тирон. Бил е изгорен в началото на ІV век, защото отказал да се отрече от християнската си вяра. Бил е воин, затова най-често на иконите се изобразява като конник. От това водят началото си конните надбягвания на този ден. Но да продължаваме да наричаме този ден Конски великден, ми се струва грозно и грубо невежество. Чувствам го и като лична обида, защото на този празник е моят имен ден. На този ден почитам своя духовен закрилник. Обичам конете, тези прекрасни създания и помощници на човек в труд и бран. Но „Конски великден“ е унизително и за човека, и за коня.
Давам си сметка, че каквото и да пиша, на Тодоровден пак ще четем за Конски великден, а догодина пак ще забравим за свети Кирил Славянобългарски. И ще продължаваме да живеем в своята забрава. И празниците ни ще бъдат все по-тъжни. Защото безсмислието натъжава.
Глупостта винаги е тъжна, но най-силно натъжава, когато се насочи към светостта.
Светостта не може да бъде поругана. Но ако ние се самолишим от нея, празниците ни ще бъдат като многобройните ментета, продавани на пазара.
