0
706

Двамата папи бяха истински миротворци

papa

За значението на двойната канонизация на блажените папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ в един все по-секуларизиран свят и в трудно за мира време: проф. Владимир Градев пред Портал Култура.

Двойната канонизацията на блажените папа Йоан ХХІІІ (Анджело Ронкали) и Йоан-Павел ІІ (Карол Войтила) се състои на 27 април 2014 г., в деня, когато се празнува Божественото Милосърдие, учредено от Йоан Павел ІІ за първата неделя след Великден. Заедно с папа Франциск в литургията на площад „Свети Петър” в Рим ще съслужи почетният папа Бенедикт ХVІ. Заедно с тях ще съслужат 150 кардинали, 1000 епископи и 6000 свещеници.

Очаква се над 1 млн. поклонници да се стекат в Рим на канонизацията на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ. Какво е значението на това събитие в един свят, който се възприема като все по-секуларен?

Тази канонизация в първата неделя след Великден – неделя, в която възкръсналият Исус се явява в плът и кръв сред своите ученици – преди всичко показва връзката и на днешната Църква с Благата вест, която християнството носи на света, утвърждава духовната сила и реалната значимост на нейното действие в лицето на двама от последните папи, които не само са сред най-великите папи в цялата история на Католическата църква, но бяха и сред протагонистите в историята на ХХ век.

Как се стигна до идеята за двойна канонизация? Кое обединява тези две фигури, какво е значението им в историята на ХХ век?

Решението за едновременната канонизация е на папа Франциск и само той може да каже, ако прецени, че е нужно, как е стигнал до това решение. Разбира се, личностите и на Йоан ХХІІІ и на Йоан Павел II са сами по себе си гигантски и изискват внимателно и задълбочено да се вгледаме в тях, за да прозрем тяхната духовност, да оценим по достойнство тяхното дело. Но с тази едновременна канонизация папа Франциск изисква и нещо повече, изисква да ги свържем. При това вече има прецедент. През 2000 г. папа Йоан-Павел II беатифицира в един ден папа Йоан ХХІІІ и папа Пий IX, папите, свикали двата Ватикански събора през XIX и XX век. Та, лично аз виждам и сега връзката между двамата основно във Втория ватикански събор, който папа Йоан ХХІІІ свика и който промени Католическата църква. Дотогава тя бе най-схематично казано „против” модерния свят, отказваше да го разбере и издигаше гордо, но и със страх високи стени срещу него. Папа Йоан ХХІІІ обърна отново Църквата към света, припомни й, че нейната основна мисия е да бъде не „против” света, а „за света”, не да бяга и се крие от него, а да отиде на среща с него, за което трябва да знае и разбира неговите болки, проблеми, очаквания. Папа Йоан Павел II продължи започнатото от Йоан ХХІІІ дело с Втория ватикански събор, не случайно той взе неговото име, а първите думи след избирането му за папа са „Не се страхувайте”, не се страхувайте от света, не се страхувайте да отидете на среща с него. И той продължи делото на Йоан ХХІІІ за диалог със света и действително върна – със своите многобройни пътувания и срещи, с отвореността си към другите религии – Църквата в света, а и съвсем реално даде решителен принос за падането на Берлинската стена. Другото голямо, което несъмнено ги сродява, е тяхната непосредственост, доброта и човешкост в общуването с абсолютно всеки.

Можем ли да говорим за „българска връзка” в случая? Йоан ХХІІІ е наричан от мнозина у нас „българския папа”, а Йоан Павел II е папата, посетил България?

Да, между двамата папи минава и „българска” връзка, която също изисква от нас специално вглеждане. Та това са двамата папи, които са били в България: при това Папа Йоан ХХІІІ цели девет години, а едно от най-последните и интензивни посещения на Йоан Павел бе именно в България. И тази връзка ни отвежда далеч в историята, до времето на княз Борис и папа Николай I, на светите братя Кирил и Методий, когато България е точката между Изтока и Запада, в която се пресичат духовните сили и историческите движения на тогавашния християнски свят. Тя ни призовава да пазим и отстояваме това наследство, което е възможно да се случи единствено, ако го развиваме. Да, има нещо, колкото и невероятно да ни се струва това, в днешния ни тъй прозаичен и убог делник, нещо  в България, което караше папа Йоан ХХІІІ да нарича себе си „българския папа”, а Йоан-Павел да казва, говорейки, за България, rosa bulgara, rosa mystica. Струва си да помислим и за това

Йоан ХХІІІ беше папата на мира, допринесъл много за разведряването, включително и за преодоляването на Карибската криза. Йоан Павел II има решаващ принос за срутването на Стената с призива си „Не се страхувайте”. Съзирате ли някакъв по-особен знак в тези канонизации във време, в което мирът става все по-крехък, а опасността от сблъсък – все по-голяма?

Наистина, двамата папи бяха истински миротворци, в това беше тяхната пророческа сила – папа Йоан ХХІІІ с енцикликата „Мир на земята” и с моста, който прокара между Кенеди и Хрушчов при Карибската криза, а пък папа Йоан Павел II събра представители на всички религии за голямата молитва за мир в Асизи, непосредствено след атентатите от 11 септември и това бе най-красноречивият символ в наши дни на обединеното от общата молитва към Бог човечество.

 

Проф. дфн Владимир Градев преподава теория на религията в специалност културология на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и философия на религията в НБУ. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите Прекъсването на пътя (2000), Политика и спасение (2005), Между абсолютното тайнство и нищото (2007), Това не е религия (2013).