0
251

Два свята, събрани в един

Anna and Jared
Ани и Джаред

Ани и Джаред идват от два различни континента, от култури с коренно различен манталитет, но откриват, че са сродни души – както в творческите си търсения в музиката, така и в личен план. Съвсем наскоро издадоха дебютния албум на джази фънки грууви бандата си Two Cities – One World и го нарекоха Let The Whole World Disappear, защото когато са заедно и създават музика, светът за тях наистина престава да съществува.

Кога започнахте да правите този албум?

Ани: При нас нещата се случват много естествено. Ние не сме си мислели: „Дай сега да седнем и да започнем да пишем песни, за да си направим албум“. През 2014 г. издадохме EP-то Together и сложихме в него 5 песни. Още тогава ни се роди идеята следващите пет, които запишем, да сложим в друг диск, който да е своеобразно продължение на първия, да го кръстим Better Together и той да съдържа и първите пет. Мислехме това да е нашият дебютен албум – сбор от песните от EP-то, плюс следващите, които напишем. Дори до началото на промоцията на диска, която беше в края на септември, майка ми беше убедена, че това се е случило – че старият албум е част от новия. След това обаче, когато написахме нови парчета и ги записахме, осъзнахме, че не съвпадат стилистично със старите, защото се развиваме като композитори, стилът ни също се развива.

Cover Anna Jared Matey

Така решихме преди две години и половина да запишем нов, отделен албум, като нямахме всички парчета за него. В края на 2014 г. искахме да пуснем кампания в социалните платформи като indiegogo.com за набиране на средства за албума, но нещо се замотахме. Почти година по-късно се мобилизирахме – миналата година в началото на октомври. Дори на рождения си ден бях обявила, че искам всички подаръци да са дарения за кампанията. Това също много помогна. Така събрахме една сума, оказа се, че не е достатъчна, и доплатихме от спестявания, които не са предназначени за албум. Но не сме правили компромис със звука. Всички инструменти са истински, не са взети от готови записани семпли, като изключим две-три неща на пиано. Искахме да е много истинска музиката, всичко да е записано реално, защото когато записваш истински инструмент, а не използваш семпъл, самият музикант влага своята лична енергия и отношение в записа.

Кои са музикантите, участвали в записите?

Ани: Има няколко тромпета в албума, свирени от няколко различни американци. Те, както и пианата са записвани в студиото на продуцента ни Андрю Стивън – в Eightfold Studios в Сейнт Луис в Щатите. Дори когато не бяхме физически там, а в България, той ни пращаше записи за одобрение. Като цяло повечето музиканти са българи. Имаме различни басисти на различни парчета. Единият е Радослав Славчев-Ривърмен, а другият е Eвден Димитров. Двама барабанисти – Богомил Енчев и Матей Христосков, Пиеро Епифания на перкусиите. Елена Сиракова и Катя Кръстева записаха бек-вокали на половината парчета, и то защото те са ги измислили, а не защото аз не мога да ги изпея. Исках всеки, който участва в записите, да остави и своя почерк в албума. Много се радвам, че и визията на обложката, както и логото на групата, станаха така, както ги исках. Те са правени от наш приятел дизайнер – Иво Иванов.

От тук насетне как виждате разпространението на албума?

Ани: Пускаме го през всички он-лайн платформи – Itunes, Spotify, навсякъде, включително и по радио Pandora, което не се ползва в България. Там представят нови независими артисти. За България албумът се разпространява и на CD. Предстои ни да пуснем и клип към песента Sugа Daddy.

Албумът има песни както на английски, така и на български. Ако го разпространявате в чужбина, не се ли притеснявате, че песните с текстове на български няма да се радват на популярност?

Ани: Напротив, това много се харесва на чужденците, интересно им е. Ние сме изпълнявали песните на български в Щатите пред американци и те ги възприемат много добре. Любопитно им е. Балканските народи малко се затварят и изхвърлят различното и новото. Вече, слава Богу, този манталитет не е толкова силен. Докато чужденците търсят и искат да чуят нещо различно. Сигурна съм, че ти например слушаш латиноамериканска музика и не разбираш какво точно се говори в текста, но това не ти пречи да харесаш дадена песен и тя да ти се струва привлекателна.

Promo at SLClub
Промоция на Let The Whole World Disappear в Sofia Live Club

Как се срещнахте с Джаред?

Ани: Случи се по време на образованието ни в Music Institute в Лос Анджелис. Той учеше китара там, а аз глас. Един ден просто се засякохме в общ клас. След това дълго време не се случи да се срещнем. Единствените общи часове, които имахме, бяха теория и хармония на музиката и трениране на слуха, но той беше по-напреднал от мен по тези дисциплини и затова нямахме повод дори там да се засечем. Преди Музикалния институт Джаред е учил в друг колеж за музика и затова беше по-напред с материала от мен. След няколко месеца се срещнахме случайно. Той ме покани на някакъв джемсешън. Дори не беше среща, защото тогава той беше фокусиран върху музиката и свиреше минимум по 5 часа на ден. Помня, че когато го поканих вкъщи, ми каза: „Добре, но ако дойда у вас, ще си нося книгите и ще свиря, да знаеш!“. На мен много ми хареса, че е толкова трудолюбив и досега ценя много това у него. Той идваше до нас със скейтборда, китарата и книгите.

Кога реално започнахте да свирите заедно и да създавате музика?

Ани: Не веднага. Първо му показах някои мои парчета, които бях писала, и той ги просвири. Впоследствие написах още. Той ме насърчи да издам албум и така се появи първият ми самостоятелен албум, наречен Up!. Направихме му промоция първо в Лос Анджелис, а след това и в Сейнт Луис, но нито един от двата концерта не може да се мери по мащаб с промоцията на Let The Whole World Disappear в Sofia Live Club. Андрю отново беше продуцент и на него.

Помниш ли първата песен, която направихте заедно?

Ани: Бяхме се скарали. Той ми показваше как да свиря акорди на китара. До този момент бях свирила само на пиано. Нещо стана и той ми тръшна вратата и си тръгна. Останала сама в тази бурна емоция, взех китарата на съквартиранта ми и на една струна записах песен. Изпратих му я като аудио клип. Интересното е, че тя не е негативна, напротив. Впоследствие той добави хармонията, т.е. акордите. Така се получи първата ни песен заедно. След това седнахме и написахме наистина заедно една песен и това е Perfect vibration, която е част от Together. Бяхме на едно ранчо в Северна Калифорния. Седяхме на един хълм най-отгоре и оттам гледахме надолу цялата долина. Беше изключително красиво и там се роди рефренът. В цялото парче се пее за отношенията между хората, не конкретно между двама души в романтичен план, а по-скоро за усещанията между хората. И така започнахме заедно.

А как става самият процес – ти запяваш, той започва да свири върху твоята тема, или обратното?

Ани: Различно е. Понякога става по този начин, а понякога Джаред дава идея за мелодия, а той е много добър в това, и аз започвам да строя върху нея. Например при Suga Daddy ми дойде идея само за основната мелодия на припева. Изпях му я и така тръгна композирането на цялото парче.

Това лято спечелихте доста награди.

Ани: Свирихме на Фестивала за поп и рок музика в Несебър и въобще не очаквахме да вземем някакви награди, защото ние не влизаме в стилистиката на поп и рок музиката. Журито ни хареса и ни връчи общо 7 приза: Гран при на целия фестивал, награди за авторска музика, за най-добър китарист, за най-добър барабанист, спечелихме професионални записи в БНР. От музикална къща „Фактор“ също ни наградиха за най-добър барабанист и китарист.

С Джаред как се преоткрихте в стилистиката на фънки грууви джази звученето?

Ани: Като тийнейджър Джаред е бил скейтър и бийт-боксер. Дори се е явявал на състезания. Но след това открил свиренето на китара и зарязал всичко това. Но ако в нашата музика се усеща на моменти по-динамичното звучене, напомнящо за градската среда, то това идва от неговите все още неувяхнали напълно някогашни влечения по хип-хоп културата и ъндърграунда. Докато аз си падам по по-интимните моменти, да има истински емоции и по-силно изразяване на чувства. Така той прави неговото си, аз – моето и крайният резултат е компилация от двете. Ние не се опитваме да влизаме в някакви стандарти. В момента обаче работим върху това малко да излезем от по-лежерното звучене и да вкараме в парчетата ни усещане за забава, динамика, танци. Защото на нас много лесно ни идва да пишем грууви , но бавни парчета, както Джаред казва – „тип Шаде“. Аз лично мога да ги слушам до припадък, обаче искам да имаме повече ударни.

След изминалите години на съвместен живот и творчество, можете ли да направите равносметка в личен и професионален аспект?

Ани: Аз го научих да споделя … храна, и не само (смее се). А той мен ме е научил на много – показал ми е различни видове музика, да умея да изразявам различни усещания.

Джаред: На мен Ана ми е дала любов, което е напълно достатъчно. Дала ми е възможността да бъда себе си, което е изключително ценно, и ме подкрепя във всичко, което правя, така че на практика тя ми дава всичко, от което аз имам нужда. Ана ме вдъхновява – тя е умна, готина и има прекрасни идеи. Понякога истински ме изненадва с някои свои хрумвания. Ние сме две индивидуалности, но обикновено се движим и живеем като истински екип, като частите от едно цяло.