0
2229

Двете Г-та

Да не подминаваме нещата с народната любов. Все пак тя ражда. Като освобождение – като дълго, дългоочаквано разрешение.

С вратовръзки се раждат понякога очи, влюбени в народа си. С Außenministerium[1] и вървящите с него вратовръзки също така и още повече. Защото чужденците чукат на вратата с газовите си връзки. А и са убедителни, въпреки Дания, въпреки съображенията на такива като онези, които са имали неблагоразумието да се запишат в колегиума на Европейската комисия.

Не, не е само това министерство, простете. И другото министерство също е интересно и също е дадено и подарено по началства, по развитие…

А имаше време, в което газта щеше да минава по друг път, от юг. И тогава, спомням си, не мина. Ама тя и сега ще мине. Защото толкова съвременно и модерно правителство Сърбия не е имало никога. А пък и толкова социално отговорно, и същевременно национално-предпазливо управление в Гърция отдавна не е имало.

При всички положения проактивното начало си е най-доброто начало днес. Примерно: ако си духовник от Гръцката православна църква, трябва да си проактивен в наши дни, за да бъдеш действено отговорен пред народа си. Който народ синодът на Гръцката православна църква, изглежда разбира не като laos, а като ethnos. И значи, ако си духовник на своя народ сега в Гърция, налага ти се, като православен духовник, да си верен на народ си. И затова, ако някой посяга на една толкова важна за твоя народ дума, ти си готов да посегнеш на посегналия върху думата.

Разбира се, опростено ще е да кажем, че това е просто дума. Това си е Антиквизация!

Но излезе, че за Гръцката православна църква вкоренените в етническата памет думи са се изравнили по важност с Логоса.

Но що ли да ни учудва, като се видя, че думите за газта, обслужваща 5-6  фирми с присъствие важно в света, което стигна и до просветените австрийски планини, може да реши съдбовни мигове в Европа. Не казвам, че случилият се Alb(p)traum[2] с германските управленски перипетии и австрийските срамове са кошмар за всички ни, но казвам, че което стана в Германия и Австрия, ни налага хитрост на едни, подкрепена от безумие, незаслужена от народа на Европа.

Кой плащаше парите на Гърция? Нали ни беше говорено и ни говорят десет години и повече, че сметката на Гърция я плащала Германия. Не, те са си само пет-шест фирми. Половината – френски. От друга страна, то е само едно име.

Въпросът е там, че хитростта и тарикатлъкът остават нещо, което свързваме с Балканите. Защото проникновеният интерес на изследователските умове продължава, макар и бидейки си ум, да се вълнува от балканската действителност. Но все пак да не забравяме, че голяма част от германските значими и важни медии силно проникваха в Румъния. На моменти ни обясняваха на нас, българите, защо тя е подобаващата ни действителност. После дойде новата румънска реалност. Тя не се видя странна никому. Дори и на българските политици, които неотдавна ни я предлагаха промоционално.

Това беше един мозаечен текст.

Но тезата ми искам да е ясна: германският опит за доказване на собствената важност постигна резултата си. Занимаването със националния сеир, довел в крайна сметка до цвета на една вратовръзка и до едно външно министерство, (а и до другото!), остави горчивото чувство за една непреодоляла миналото си демокрация, за един лек Albtraum.

Сега ни остава да догледаме сеира на люлката на демокрацията – Гърция. Да, защото дори едното име се оказа разкриващо какви неща вървят по тържищата из Гърция. Но и в храмовете. За голяма, наша, обща жалост!

Все пак, поуките дойдоха. Разбра се, че скритият, но ръмжащ национализъм в гръцкото общество извиси себе си над всичко. Разбра се също така, че през Балтийско море ще мине нещо, което беше определено еднозначно от Европейската комисия като проект частен, безучастен към общоевропейския интерес сега. Защото фирмите са толкова-пет-шест.

И в крайна сметка какво излезе? Вратовръзката намери цвета си.

[1] От нем. – Министерство на външните работи. Б.р.
[2] От нем. – кошмар.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияТака се раждат легендите
Следваща статия„Любовен еликсир“ в Метрополитън опера