Разговор с прогресив-метъл барабаниста Чарли Шмид от Бруклин в деня на последното издание на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“.
Да започнем с това кой кой е, а? Чарли Шмид, който идва за първи път в София на 29 ноември, е барабанист в групата на прогресив-дарк легендата Тоби Драйвър. Иначе знаем името му и от дискографиите на нюйоркските авангардни метъл групи Vaura и Tombs. Другият, Дел Джудас, е меланхоличен поет с китара, чиято музика нееднократно е сравнявана със саундтрак на филм на Дейвид Линч и в която можем да открием доста от ДНК-то на песните на Джони Кеш и Крис Айзък, от една страна, и на King Dude и Gravemist от друга (последните две имена ги споменаваме съвсем ненапразно, тъй като и те стъпват върху една основа в по-екстремната музика, колкото и мелодично да звучат днес). То това си е характерно и за жанра, така да се каже: независимо как ще го наречем – готик-американа, американска готика, алтърнатив кънтри, дарк-фолк… Двамата – Чарли Шмид и Дел Джудас – са едно и също лице. Не като доктор Джекил и господин Хайд. Тук двете идентичности се допълват по един далеч по-хармоничен начин, а съвместното турне на Чарли/Дел с квартета на Тоби Драйвър – в ролята на подгряващ артист и после като барабанист на основната група – е добра школа в това отношение.
Нека да започнем с това кой е Дел Джудас, как се е родил и колко от Чарли има у него?
Дел Джудас се роди преди около три години. От няколко песни, които измислих за собствено удоволствие. В началото въобще не съм мислил да ги записвам или издавам. Оставих ги да дишат, един вид, да се изградят на спокойствие… Самата концепция на Дел Джудас има общо със звученето на ранната южняшка американска музика, с песните на Джони Кеш и Ханк Уилямс, но в определен аспект се докосва и до пост-пънка и до музиката от 80-те като Fields Of The Nephilim или Chameleons, или Sisters Of Mercy. Различните качества на всички тези видове музика заедно създават това, което е албумът на Дел Джудас, и показват целия спектър на начина, по който аз създавам песните си. Във Vaura съм просто барабанист. И по принцип не се идентифицирам толкова с метъла, колкото с писането на песни. В Америка всекидневният ми опит с тази музика е по-голям от опита ми като метъл-барабанист. Свиря много по сватби и партита и често се докосвам и до кънтри-естетиката, песни на хора като Гарт Брукс и т.н. И това до голяма степен ме е оформило като автор.
Кое обаче беше първичното – кънтри и метъл?
Бях изложен на всичко това: много и различни видове кънтри, но и немалко тежка музика. На 13-14-годишна възраст слушах доста Obituary, Sepultura, Overkill, Testament, по подразбиране всичките албуми на Metallica, Metal Church също така – цялата тази по-ранна и по-мрачна хеви-метъл сцена, но също така харесвах и групи като The Cure, Simple Minds, Tears For Fears. Имах достъп до какво ли не – всичко, което ми беше интересно по радиото, или в музикалните магазини, където висях. Хеви-метъл фен съм оттогава, по-късно открих Бетовен, Стравински, Бах, но същевременно слушах Cinderella или Morbid Angel… Слушах и доста от по-общодостъпната музика – Синди Лопър и т.н. За мен песента е песен, когато е добре написана и провокира интереса ми, няма значение в какъв жанр е.
А днес слушател ли си? Продължаваш ли да откриваш музика или се концентрираш основно върху собствената?
Слушам много нови артисти, да. Както и добре познати стари, които тъкмо са издали нов албум. Понякога си откривам по-отрано групи като Twenty One Pilots или Portugal The Man, които после се превръщат в най-слушаните в американските класации групи. Непрекъснато откривам музика. Сега е лесно с всичките тези онлайн платформи – Spotify, Youtube и пр. В момента слушам много афробийт, както и музика от цял свят – от Индия, от Бангладеш. Дори мисля за себе си като за „самопровъзгласил се етномузиколог“.
В албумите на квартета Vaura от 2012–2013 г. ти си барабанистът, а Тоби – басистът. Как ти помага този опит сега, когато свириш с Тоби неговата нова музика?
Не бях свирил авторската музика на Тоби преди, така че трябваше да науча партиите на оригиналния барабанист в албума „от-до“… С Тоби години наред свирим заедно във Vaura, разбираме се с един поглед. Тази музика обаче, музиката в новия албум, е доста по-атмосферична и по-богата на детайли и пластове – представи си я като един звуков гоблен. И затова е хубаво на живо да я пресъздадем в цялото ѝ великолепие и максимално близо до начина, по който звучи в албума.
Колко от барабаниста Чарли Шмид има в музиката на Дел Джудас?
Иронично мога да отговоря, че в музиката на Дел Джудас няма почти нищо от Чарли Шмид. Повечето хора ме познават като барабанист, роля, от която се опитвам да се освободя, когато излизам на сцената като Дел Джудас. Вокалният ми стил, а и китарният, са нещо съвсем обичайно за мен самия, но си давам сметка, че са може би нещо ново за хората, които ме познават в другото ми амплоа. На това турне ще е интересно, защото всяка вечер в рамките на един концерт ще бъда и Дел Джудас, който просто свири и пее песните си, така, както са измислени, и барабанистът на Тоби, който трябва да е много по-старателен и концентриран.
Песните в дебютния ти албум Deity са доста различни като тематика, но общото между мелодиите, начина на изпяване, китарните линии, текстовете, според мен, е едно усещане за отрити пространства, за простор и за духове, населяващи тези открити пространства…
Да, това е наблюдение, с което напълно се съгласявам.
И накрая: едно наблюдение относно нещо, което поне на мен ми изглежда малко необичайно… Твоята музика звучи доста южняшки и (дано да не казвам нещо стереотипно) мога да я свържа с много места в Щатите, но не и с Ню Йорк като песенна традиция.
Да, въпреки че съм от Бруклин, съм отраснал в конеферма в Лонг Айлънд, така че още от малък чувствам дълбока връзка с природата и с откритите пространства. Освен това вярвам в принадлежността на всеки от нас към едни по-стари времена и без значение дали съм от Ню Йорк, Канада или Латинска Америка, чувствам силно родство с музикалната звучност и вибрациите на тези прастари времена. В Ню Йорк аз самият се движа основно с хора, които са повече в областта на джаза, метъла и Бродуей, но… продължавам да пазя моята малка тайна в задния си джоб. Тази тайна е Дел Джудас. Бъдете внимателни с него!
Дел Джудас ще открие последното издание на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ на 29 ноември в 21 часа в клуб *Mixtape 5*, B-Side. После ще се превъплъти в барабаниста Чарли Шмид в квартета на Тоби Драйвър. Другите двама членове на квартета са цигуларят Тимба Харис (познат като член на Secret Cheifs 3 на Трей Спруънс и записващ за лейбъла Tzadik на Джон Зорн) и клавиристът Ник Хъдсън (единственият британец в тази нюйоркска компания), който също ще се представи с няколко солови песни преди Тоби Драйвър.
