Демагогията на ГЕРБ придоби невиждани размери. Покрай драмата с Изборния кодекс от общественото внимание се губи другият не по-малко съществен елемент, свързан с управлението на държавата. Вече звучи като изтъркано клише, че парламентът трябва да приеме 21 закона по Плана за възстановяване и устойчивост. Темата дава повод на партията на Бойко Борисов да прави цяла серия от манипулативни внушения и спекулации, които могат да се опровергаят единствено чрез средствата на сухата фактология. Пропагандата на ГЕРБ твърди, че НС работи усилено и голяма част от въпросните закони вече са минали на първо четене. Смисълът на имплементацията в националното законодателство на определен набор от нормативни актове е не просто да се усвоят едни пари, а да се проведат дълбоки структурни реформи, които да създадат реални и обективни условия за внедряване на повече справедливост в регулацията на обществените отношения. Не е случайно, че 10 от тези 21 закона са в областта на съдебната система. Министерството на правосъдието е внесло в НС 8 проектозакона от този пакет и те са минали на първо четене в Комисията по правни въпроси[1]. Дневният ред на пленарните заседания се определя от председателя на парламента. Вежди Рашидов е допуснал за разглеждане н НС на първо четене само Закона за правната помощ и промените в Наказателния кодекс. Ако не беше драмата с Изборния кодекс, на 25 ноември в пленарната зала щяха да се гледат измененията в Закона за съдебната власт. Виждаме как Радомир Чолаков и Вежди Рашидов се опитват да играят ролята на доброто и на лошото ченге. Чолаков демонстрира воля за провеждане на реформата, Рашидов торпилира процеса. И тук трябва да направим една знакова констатация, която звучи еднозначно по силата на фактите: първите две точки от дневния ред на Комисията по правни въпроси на първото заседание след конституирането ѝ бяха антикорупционният закон, който все още не е влязъл в дневния ред на НС, и Изборният кодекс. Драмата от среднощните заседания ни кара да мислим, че оформилото се ново парламентарно мнозинство мисли как да промени изборите в своя полза, а не как да противодейства на корупцията. ГЕРБ не желае да отстрани дефектите на съдебната система. ДПС е негов естествен съюзник в процесите на противодействие и деструкция. Усилията са насочени към запазване на политическите позиции на двете партии в структурата на третата власт. Не бива да противопоставяме Изборния кодекс на съдебната реформа. Но допускайки да се отклони вниманието от едната тема за сметка на другата, определени формации рискуват да оставят на заден план своя ключов приоритет. Ако няма честни избори, корупцията ще превземе властта и няма да се нуждае от справедлив съд. Ако съдът и прокуратурата са корумпирани и си затварят очите за престъпленията по високите етажи, честните избори няма да бъдат достатъчна гаранция за промяна на статуквото. Събитията след проведените три последователни парламентарни вота с машинно гласуване са доказателство в подкрепа на така формулираната теза.
Сега дебатът се фокусира върху технологията на изборния процес. Въпросът действително е важен и ще има фундаментални последствия за бъдещето. Същевременно партийната фрагментация и конфронтация са фактори, които генерират нестабилност. Т.нар. „коалиция на хартиената бюлетина” формира временно ситуационно мнозинство, което не е в състояние да излъчи правителство, но разполага с достатъчно време и възможности, за да свърши мръсната работа в парламента. Тя не се изчерпва само с премахването на машините. От съществено значение е и блокирането на съдебната реформа. Разбира се, споменатото мнозинство преформатира и цялостния политически контекст. Досега анализаторите твърдяха, че ако изобщо може да бъде съставен кабинет в тази среда, той трябва да бъде доминиран или от ГЕРБ, или от ПП. Парадоксално, но и двете формации се намират в състояние на изолация. ГЕРБ има решение на Изпълнителната комисия да не влиза в коалиция с БСП. Подкрепата на Корнелия Нинова за Вежди Рашидов и за връщането на хартиените бюлетини не създава необходимите предпоставки, за да се измисли някаква обективна формула за сътрудничество в изпълнителната власт между ГЕРБ и БСП. Нинова продължава да твърди, че се бори „за разграждане на модела Борисов”, но фразата започва за звучи все по-кухо и остава изпразнена от съдържание. За да постигне подобна цел, БСП се нуждае от партньори. Доколкото левицата припознава ГЕРБ като свой основен опонент, тя няма как да участва в управлението, без да взаимодейства с ПП и ДБ. Първата точка на конфликта между БСП и ПП в настоящия парламент беше изборът на Рашидов. Пренията по Изборния кодекс са кулминацията на раздора. Натрупалата се поредица от напрежения предизвика и раздразнението на ДБ, още повече че десните продължават да търпят негативите от участието в съвместно управление с основния си идеологически противник. Така четворната коалиция, излъчила кабинета „Петков”, претърпя своя окончателен разпад. Вярно е, че ПП и ДБ имат готовност за съвместно управление, но те нямат с кого да се коалират, а и не се очертава перспектива да наберат достатъчна електорална мощ, която да им позволи да съберат поне 121 депутата. ПП ще върне втория мандат, след което вероятно ще отидем на избори. ГЕРБ обаче се е устремил смело към властта и показва, че няма да жали сили и средства при реализацията на това намерение. Краткосрочната цел е да се състави правителство още сега, но доколкото това изглежда все по-малко вероятно, се търси и алтернативен вариант. Погледът е насочен към задаващите се избори, които трябва да бъдат спечелени непременно. Хартиените бюлетини са основен инструмент за фалшификация и манипулация на вота по старите познати и добре изпитани прийоми[2]. Чрез промените в Изборния кодекс, извършвани по току-що описания начин, ГЕРБ най-вероятно ще успее да разшири политическото си представителство в НС. Играта е хазартна, защото още едни избори е твърде вероятно да задълбочат допълнително политическата криза, а увеличеният брой депутати на първата сила не е гаранция за съставяне на правителство.
Изводът е, че ГЕРБ отчаяно се нуждае от партньори, а „скритата” подкрепа на ДПС е рискова, недостатъчна и предвещаваща нестабилност и нови политически трусове в съвсем близка перспектива. Ето защо, Бойко Борисов театрално протяга ръка към Христо Иванов, като същевременно не пропуска да го критикува във всяко едно отношение, в това число и по темата за съдебната реформа. Очертанията на демагогията са закодирани в двойствената позиция на Борисов. Неговото разбиране се състои от следните елементи: първо, ГЕРБ и ДСБ членуват в ЕНП, те са сестрински партии, има почти пълно припокриване в идеологическите им възгледи и в политическите им програми, участвали са заедно в едно управление, в което Иванов е бил вицепремиер и министър на правосъдието. Второ, Борисов подлага на пряка политическа атака председателя на „Да, България”; отнася се към него като към потенциален малък партньор, който би трябвало да изиграе поддържаща роля в едно евентуално правителство. Темата за съдебната реформа остава на заден план дори и в една такава хипотетична конструкция, защото тя е основен приоритет на ДБ, а не на ГЕРБ. Бойко Борисов иска да доминира, да ръководи и да управлява. И си дава сметка, че за тази цел първо трябва да спечели изборите. За него коалицията е плод на принуда, неизбежно зло, което трябва да приеме.
Лидерите на ДБ многократно декларират, че сътрудничеството с ГЕРБ е невъзможно, различията са принципни, касаят политическите визии на двете формации и надхвърлят персоналното измерение. За известно време първата парламентарна сила беше успяла да легитимира в публичното пространство тезата за необходимостта от коалиция с естествените партньори вдясно. Развитието на събитията около съдебната реформа и изборните правила категорично опроверга тази теза. По едно време от ДБ искаха оттеглянето на Борисов като условие за партньорство. Постепенно към тяхната позиция бяха добавени допълнителни пояснения: проблемът не е, че ГЕРБ трябва да има нов председател – Томислав Дончев, Даниел Митов или някой друг. Става дума за тотална ревизия на сегашната политика, за отказ от определени практики. Но както сме отбелязвали и в предишни текстове, ГЕРБ е персоналистична популистка партия без ясно изразена идеология, а фигурата на лидера е придобила статут на кауза, която измества значението на идеологията. Оттук следва, че съществуването на ГЕРБ е немислимо без фигурата на Борисов, защото Борисов е ГЕРБ, а ГЕРБ е Борисов. И това наблюдение се споделя публично от представителите на партията.
Всички тези разсъждения ни насочват към основния извод: стабилно правителство няма да има. Двете формации, които разполагат с теоретична възможност да сглобят някаква коалиция около себе си, са в тотална конфронтация с останалите играчи. Някой беше пуснал вица, че Румен Радев иска неговото служебно правителство да изкара пълен четиригодишен мандат. Промените в Изборния кодекс само задълбочават кризата. ГЕРБ не крие апетита си за власт, а президентът не престава да атакува ПП. Статуквото потърси реванш и май наистина ще го получи.
_________________________________________
[1] Подробна справка може да се направи в сайта на комисията: https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3146
[2] Целта на анализа не е да посочва последствията от промяната на технологията на изборния процес в последния момент, нито пък да се фокусира върху дискредитираните механизми и грозните сцени, на които ставаме свидетели през последните денонощия на интензивния парламентарен живот. Железният закон на политиката в България (алюзията с „железния закон на олигархията” на Михелс съвсем не е сучайна.) е, че, който променя изборните правила в последния момент, или губи вота, или най-малкото не успява да излъчи правителство.
