Депардация – нещо като лична комедия

Напливът на знаменити френски актьори към руско гражданство (Жерар Депардийо, Брижит Бардо) породи вълна от коментари. А след изказването на Депардийо, че „Русия е голяма демокрация”, в социалните мрежи дори се появи терминът „депардация”, който свързва в едно идеите за заминаване и установяване на Депардийо с днешната руска „суверенна демокрация”. Термин, който дава особена пресечна точка между киното, съвременното изкуство и политиката.

Автор сте на идеята за „Големия проект за Русия” през 2003 г., която доведе до създаването на Московското биенале за съвременно изкуство. Очевидно всичко в Русия трябва да е „голямо”. А откога датират връзките ви с колеги в България?

Съвместен куратор на първото и второто биенале беше Яра Бубнова, тя изигра наистина важна роля в тях. Нека уточня, че първото Московско биенале се проведе на интересно място – в бившия музей на Ленин. Това беше символичен жест за новия период в руската история на изкуството. За следващото биенале сменяме мястото,  където то ще се проведе. Засега обмисляме това да се случи в Манежа – тази огромна изложбена зала, непосредствено до Кремъл, в самия център на Москва. Ще видим дали идеята ще проработи. Историята на Манежа е интригуваща. Той е построен през 1817 г. в чест на руската победа над Наполеон. От 1967 г. се превръща в изложбена зала, а площадът пред него често се използва за масови събирания, както и за несанкционирани протести.

Каква е интелектуалната и артистична атмосфера в момента в Русия?

Доста е интензивна. Няколко нови обществени и частни артцентрове отвориха врати през последната година –  Винзавод, Червеният Октомври – това са имената на някои от тях. Но според мен по-важното е образованието по изкуствата в момента в Русия. Що се отнася до пазара на произведения на изкуството, той не е особено добре развит. Особено за съвременно изкуство – в Москва има не повече от 20 галерии, които се занимават със съвременно изкуство.

А как гледате на новия си съгражданин Жерар Депардийо? От правозащитници във Франция постъпи идеята тяхната страна пък да даде гражданство на „Пуси Райът”?

Тъкмо защото „Пуси Райът” станаха толкова световно известни, те се превръщат в възможност за дискусия, подобно на случая с Депардио. Но според мен, чисто  символично, знакът на глобалната комерсиализация на изкуството ще е истинската тема на дискусията. Кой притежава бранда на „Пуси Райът”, дали самите момичета в затвора или някой друг? Хората се интересуват не толкова от самите момичета,  колкото от комерсиалната страна на цялата тази работа.

Но и решението на Жерар Депардийо звучи не по-малко комерсиално. Като един от известните експерти по съвременно изкуство в Русия какво мислите за политическата аргументация на този казус – че Русия е „много демократична”?

Това е малко смешно твърдение. Цялата работа е някаква комедия. Страхувам се, че всичко малко наподобява някаква киноистория, някакъв филм. Според мен тази работа трябва да се възприема сериозно.

Кой може да е режисьорът на този филм?

Добър въпрос, но със сигурност не е самият Депардио. Случайно тези съвсем различни групови интереси в Русия и във Франция се съчетаха. Наистина не знам какво се случи. Това е нещо като лична комедия.

Какво е бъдещето на алтернативното изкуство в Русия, на творците, които работят със западни партньори? Излезе нов закон, според който всички неправителствени организации, които получават финансиране или субсидии от чужбина, трябва да се регистрират като „чужди агенти”?

Въпросът е много сериозен. Но той засяга предимно неправителствените организации, които се занимават с политически идеи. Доколкото знам, никой не се е регистрирал като „агент”, макар и мнозина да имат проекти, финансирани от чужбина. Законът засяга някои неправителствени организации, но не съм чул това да  е проблем за артинституциите, поне доколкото аз съм запознат с проблема.

Има ли място в Русия за алтернативно и политическо изкуство?

Много млади артисти, които познавам добре, искат да се включват в политически движения, включително като „Окупирай…” и да търсят своята идентичност. Но ако трябва да сравня руското изкуство със състоянието на този сегмент даже в Източна Европа, бих казал, че на техническо и институционално ниво ние, руснаците, сме далеч по-назад. По-малко руски артисти са реално въвлечени в подобни критико-политически международни начинания

Можем ли да четем случващото се в днешна Русия през призмата на комунизма и на тоталитарната държава?

Разбира се, че не.

Защо? Какво е различно?

Всичко. Няма нищо общо със съветското минало. Русия е друга страна. За първи път излязох от страната през 1987 г. по време на Перестройката. Нямах шанс да пътувам зад граница преди това. Това, което сега се случва, е двойствено. Много хора казват, че и у вас е така. От една страна, е по-добре, но от друга страна, целият този див капитализъм не е добър за много хора. Но случващото се няма нищо общо с комунистическото минало.

Йосиф Бакщейн (род. 1945 г.) е изкуствовед, художествен критик, куратор. Основател и директор на Института по проблеми на съвременното изкуство в Москва. От 2007 г. – куратор на Московското биенале за съвременно изкуство.

Интервюто е излъчено по БНР.