Самостоятелната изложба на Райна Тенева „Десет квадратни метра” (до 28 февруари в The Fridge) може да се разчете като портрет на Истанбул, не съвсем през погледа на чужденец и не съвсем през погледа на местен жител, най-малко през погледа на турист. Изложбата е посветена на града и неговия актуален живот, но същевременно гради мостове и към много по-глобални и тревожни въпроси на съвременността. Защото Истанбул не е само в географски смисъл пресечна точка между Азия и Европа.
„Естетика на ежедневната липса” е формулировка, с която авторката коментира и интепретира един градоустройствен проблем – няма достатъчно зелени площи в Истанбул. Вината е на институциите, решението идва от народа. Резултат от несъзнателно организираното озеленяване са множество инсталации от растения в саксии, които се появяват на всевъзможни и неподозирани места из града.
Може да гледаме на изложбата и като на пейзаж от Истанбул. Със средствата на видеото, фотографията и инсталацията Райна Тенева създава тази „живописна” по същество изложба. Истанбул е живописен град, биха казали много от нас. Не е излъскан до блясък, има своите пукнатини, прах, своите исторически и обществени „грешки” и точно заради това в него има тръпка, каквато Западът не притежава. Райна Тенева постига това впечатление, този живописен ефект с няколко хода. С употребата на „сайт спесифик” фотографията тя манипулира усещането в изложбеното пространство, така че зрителят да види сетивно буйната растителност, която е централният проблем в изложбата. Някога, преди да съществува фотографията, художниците живописци са преследвали този ефект на изображението с боя, което е толкова майсторски направено, че може да заблуди кое е образ и кое реалност. Но целта на Райна Тенева е друга – концептуална и документална интерпретация на съвременен градски проблем.
В помощ на нейната визуална манипулация работи и инсталация от живи цветя, както и разказвателен цикъл от кадри с фрагменти от града, които още повече подчертават проблема. А той е, че зелените площи постепенно изчезват в полза на строежите. Въпреки че държавниците са обещали по десет квадратни метра зелена площ на глава от населението и на всичкото отгоре Истанбул е сред кандидатите за зелена европейска столица през 2017 г. В резултат там са се образували множество граждански зелени намеси, които може да се видят документирани в изложбата.
Всъщност тя е много повече от документ. Тя пресъздава образа на Истанбул, който хората там са проектирали сами – възстановили са тази „естетика на ежедневната липса” и са си отвоювали полагаемите им десет квадратни метра източник на кислород. Така жителите на града несъзнателно са провели групов протест срещу официалната политика с множество „безшумни зелени експлозии”, както ги определя Райна Тенева, влагайки завоалиран коментар на разрастващите се проблеми на града.
Още едно нещо: изложбата „Десет квадратни метра” вирее добре на българска художествена почва. Защото е антипод и по-здравословна алтернатива на голямото количество луксозно направени, прекалено красиви и без мнение фотографски изложби, на които българската публика често е свидетел през последните години. Интересно, че по същия начин е антипод и на голямо количество телеграфно документални изложби с недостиг на художествено качество. И също има смисъл да се отчете и очевидният факт, че Истанбул не е спонсор на изложбата – като антипод на феноменалната власт, която в днешно време управниците на градовете упражняват върху изкуството чрез различни програми за подкрепа.
