Новините от 26 януари 2023 г. за дебатите в Столичния общински съвет относно инициативата за изграждане на мемориал в Борисовата градина в памет на децата, загинали между 1923–1944 г., ме върнаха в спомените, когато ставаше дума не толкова за загинали деца, колкото за деца герои.
В броя на сп. „Чавдарче“ от 1948 г., честващ 25-годишнината от Септември 1923-та, Ангел Каралийчев (1902–1971) е публикувал разказа Матейчовата картечница[1]. В него се разказва за подвига и героичната смърт на Матей Герданов от Славяново, загинал на 12 години като картечар през Септемврийското въстание „за народна свобода на 22.IX.1923 год.”[2].
Да се чуди човек, чак да се неначуди. Този момък е погинал по-млад и от Митко Палаузов. Но кой ли е той? Питам се, питам и други. Всеки вдига рамене. Дори Ленко, кучето Караман и агент Кикиридков не си го спомнят. Били родени през 57-а. Гугъл – и той мълчи. Единствено ми подсказва, че в България има две селища Славяново. Първото, в Плевенско, до 1934 г. се е казвало Турски Тръстеник. И още нещо пише на сайта за селото: „Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ е основано през 1923 г., за да обслужва нуждите на децата от източната махала. До 1970 година се е наричало турско първоначално училище „Адил Дервишев“. Второто селище, в Харманлийско, до 5 януари 1946 г. се казвало Княз Борисово; родно място на родителите на генерал Румен Радев, петия президент на Република България. Кои са останките от реалността в разказа на Каралийчев? Колкото повече въпросът виси със страшна сила, толкова повече си мисля, че за някои в литературата май наистина няма граници.
Нещо повече, тя създава реалност.
Матей Герданов е сред децата герои, намерили място във Виртуалната енциклопедия „Дети-герои“.
Мисълта, че Матейчо може да се окаже и сред изброените от инициаторите за паметника в Борисовата градина 200 загинали деца ме плаши. Независимо че вече няма да е герой.
Добре че по света има и други инициативи. 6-и януари е Международен ден на децата сираци от войните. Не знам да има ден на деца, загинали от войните. Но според ЮНЕСКО след Втората световна война 13 милиона деца са загубили и двамата си родители вследствие на военни конфликти. Според данни на УНИЦЕФ днес в света има 153 000 000 сираци. И броят им продължава да расте, защото войните не са спрели. А ще стане една година, откакто у нас намират убежище и деца, загубили родителите си в касапницата между народи, с които се разбираме в голяма степен без преводач. Има ли някой, който ще се наеме да изчисли колко по-страшна е загубата на живота в ранно детство от живота на осиротяло дете? От живота на дете, останало живо, но инвалид от война? Не ни ли е минавало през ума, че навярно би било по-добре да ни убият, отколкото да ни изнасилят, изтезават или държат в трудово или сексуално робство? Животът прокарва най-непоправимата разделителна линия. Само че фиксирането в нейната екстремност ни прави безразлични и безчувствени към множество други форми на страдание, защото просто ги кара да избледнеят.
Ако е дошло времето да се откажем от паметници на деца герои, не е ли време да помислим за паметник на деца жертви. Защото е напълно възможно инициаторите за поставяне на паметника да са пропуснали възможността деца да са жертви на деца, деца да са дори палачи. Но и да са такива, те пак ще са жертви. Ако сред възрастните има и невинни, децата са невинни по дефиниция.
Проф. дфн Стилиян Йотов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра История на философията. Автор е на книгите: Въведение във философия на правото (1994), Справедливост и респект (2001), Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици (2003), Равенство и егалитаризъм, Опит за осмисляне на социалната държава (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006). Превежда от немски Хабермас, Адорно, Хоркхаймер.
––––––––––––––––
[1] Всеки може да види в Уикипедия родените през 1940 г. и да прецени каква публика от второкласници се е радвала и би могла да се радва на въпросния последен брой на Чавдарче – у нас и по света – Богдан Богданов и Ивайло Знеполски, Георги Иванов и Петър Берон, Недялко Йорданов и Емил Димитров, Йосиф Бродски и Джон Ленън, Иван Славков и Гойко Митич, Брус Лий и Чък Норис.
[2] На този ден е съставено правителството на Ал. Цанков, а самото въстание е обявено в нощта срещу 23.09. Вярно, в отделни места има бунтове от 13.09., а после около 19–20.09.
