0
909

Джаз без щампи

Концертът на Биг Бенда на Българското национално радио на 19 януари в Първо студио на БНР под надслов Places and spaces бе необикновено духовно преживяване преди всичко заради музиката на композитора  и диригент на концерта Кристиан Елзесер. Понякога, заслепени от задокеанските звезди от родината на джаза, пренебрегваме европейския принос в големия джаз. Така е и с голямата роля на немската школа, която още от 20-те години на миналия век обогатява джазовата история с музиканти и цели стилови направления, чрез ярки свои представители като Алберт Мангелсдорф, Еберхард Вебер, Клаус Долдингер и много други. В този контекст не е изненада и такова ярко явление като Елзесер. Той е роден  през 1983 г. в Мюнхен, където изучава джаз, класическо пиано и композиция в консерваторията „Рихард Щраус“. Още на 14-годишна възраст започва да пише първите си авторски композиции за Биг Бенд, а днес, едва 33-годишен, вече е лауреат на международни конкурси за композиция, издал е три диска (Seemingly, Rise & Arrive и Flying in Circles) и пише филмова и театрална музика.

Действително музикалното преживяване бе усещане за пиршество на сетивата с поднасяне на истински музикални коктейли – десетминутни пиеси, в които няма два повтарящи се такта, един неповторим музикален концентрат, в който няма излишна нито една нота! Няма и стандартни ходове и щампирани идиоми, има извираща инвенция за мелодии и мотиви, които се развиват успоредно и последователно, темброво, темпово и метроритмично, приглушено и фойерверково в магическо редуване и в широката стилова амплитуда между нюорлеанската традиция и латиноджаза.

Кристиан Елзесер

Трудно може да се отдели някоя от десетте пиеси и аранжимента на Dancing Queen на ABBA като по-ярка, по-интересна или по-запомняща се от другите. Просто всяка една беше музикално петно със свое настроение и много вътрешна красота. Но все пак да спомена няколко: Ivan’s song, Above all, Longing и Places and spaces (в 5/4!) като че ли бяха бижутата на вечерта. Не знам къде е учил оркестрация Елзесер, но аранжиментите му са блестящи примери за всеки учебник по оркестриране на Биг Бенд – пълноценно използване на богатата темброва палитра, ярки хармонични ходове, вътрешна динамика в групите, пълноценно използване на солистичните и импровизационни качества на всеки отделен инструменталист от оркестъра, които заслужават специални поздравления..

Тази вечер музиката на бенда беше друга, звукът му беше друг, атмосферата бе друга. Антони Дончев, който бе подготвил до голяма степен тази извънредно трудна и необичайна програма и в концерта се изяви на обичайно високото си ниво като пианист, бе абсолютно прав в думите си в края: „Вие сте щастлива публика, след като бяхте на този концерт“. И отвори в душите ни надежда, че срещите с Кристиан Елзесер тепърва предстоят.