0
871

Джеймс Ливайн и Пласидо Доминго в „Набуко“

„Набуко“, © MET

На 7 януари 2017 г. с „Набуко“ от Джузепе Верди продължават преките излъчвания от Метрополитън опера в киносалоните по целия свят.

Това ще бъде и краят на спектаклите, възродили заглавието в средата на декември. Тогава за 329-и път в тандем работиха легендите на оперната сцена Джеймс Ливайн и Пласидо Доминго. Творческото им партньорство продължава вече 45 години и е факт, че никой от днешните солисти в „Набуко“, не е бил роден, когато диригентът Ливайн и певецът Доминго са писали обща история.

И двамата са преживели славни години, но и бури, които не успяват да ги отклонят от пътя им в изкуството. Здравословни проблеми повалиха прочутия американски маестро на инвалидна количка, но в МЕТ отговориха на предизвикателството със специална рампа към диригентския пулт. След 40 години силно присъствие като музикален директор, Ливайн, макар болен от Паркинсон и приел да се оттегли от поста, все още присъства в афиша.

Втората колона в спектакъла е Пласидо Доминго, който е истинско вдъхновение – 75-годишен „дебютант“ на сцената на Метрополитън в поредната баритонова роля. Публиката го обожава, помни блестящите му тенорови превъплъщения и макар много специалисти да се опасяват, че възрастта неизбежно влияе на звученето и издържливостта на гласа му, испанецът изправя на крака всяка зала по света, където се изявява. И го прави достойно. А артистичната му харизма буди възхищение.

През 2016 г. в Кралската опера Ковънт Гардън Доминго вече пя ролята на вавилонския цар Навуходоносор заедно със сопрана Людмила Монастирская като Абигаил и мецосопрана Джейми Бартън като Фенена. И двете имат богати млади гласове. Ролята на Абигаил – родената от робиня дъщеря на Набуко, която иска короната за себе си, е особено взискателна и драматична, и меломаните по света до ден-днешен не забравят изключителното превъплъщение на Гена Димитрова, което остава еталон. (Негласно правило е, че „Набуко“ се поставя само ако бъда намерена достойна изпълнителка на тази роля.) Партията на Измаел, любимия на Фенена, е поверена на тенора Ръсел Томас, а отлични отзиви получи мощното вокално присъствие на баса Дмитрий Белоселски, отличен наскоро с руската награда Златна маска за най-добър оперен певец. Именно Захария е ролята, с която той дебютира на сцената на МЕТ през 2011 г.

Режисьорът Елия Мошински, израснал в Австралия наследник на руски евреи, поставя „Набуко“ в Метрополитън опера преди 15 години. Тогава критикът Антъни Томазини отбелязва, че работата му е традиционна, в стил „живи картини“. Заглавието изкушава с библейски мащаби и възможност за огромни, въздействащи декори, каквито виждаме и днес по идея на сценографа Джон Нейпиър – движещата се сцена показва ту каменните блокове, представящи Йерусалим, ту мрачния Вавилон, сякаш излят от бронз. И в двете страни на историята се материализират високи стълби, по които изпълнителите трябва да се движат, докато пеят.

И отново, за пореден път, една от най-забележителните роли в спектакъла е на хора на Метрополитън опера, воден от хормайстора Доналд Палумбо. Пленените евреи възпяват бленуваната си Родина, и през 2017 – 175 години след миланската премиера, която разнася славата на 28-годишния Джузепе Верди по целия свят, продължаваме да усещаме актуалността на посланието, макар и в различен контекст.

„Набуко“ от Верди се излъчва пряко от Метрополитън опера в Синема Сити София на 7 януари, събота, от 20 часа, с повторение на 11 януари, сряда, от 19 часа.

Програмата „Метрополитън опера – на живо от Ню Йорк“ достига до българската публика благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виафест“.