0
1013

Джобни и други измерения
на Салона на книгата в Париж

Разказват, че веднъж, някъде в началото на 50-те години на миналия век, в една парижка книжарница влязъл американец, който си купил малка стихосбирка. За да прибере книжката в джобовете на палтото си, той просто… я скъсал на две. След като се съвзел от видяното, Анри Филипаки, издател от група „Ашет”, бил осенен от идея, която отредила ново бъдеще за книгите.

Salon_du_livre_2013_Visuel_mДори това да е легенда, тя е достойна за френската колекция „Ливр дьо пош”(„Джобна книга”), чиято 60-та годишнина беше едно от централните събития на 33-тия Салон на книгата в Париж (22-25 март). И подходящ повод за посещение на тази годишна среща на издатели и читатели, която събра в панаирния център на Порт дьо Версай над 190 000 души с най-разнообразни литературни вкусове и подготовка, от различни социални среди и поколения. Те се стичаха с видим интерес към салоните за стотиците дискусии в програмата, увличаха се в традиционната гонитба за автографи (най-търсени се оказаха политиците с литературни заложби и творците, видени по телевизията), но бяха доста сдържани в покупките на книги, както констатираха издателствата – и тук кризата си оставя отпечатъка.

Толкова по-подходящ е моментът да се отбележат заслугите на „Ливр дьо пош” след 6 десетилетия успешна стратегия на книгоразпространение „за всеки джоб”. А всъщност през 1953 г. първите книжки от колекцията (на цена, едва надвишавала тази на вестниците) не са били посрещнати безрезервно, особено от защитниците на „аристокрацията” на литературата. При всички случаи тогава едва ли някой е предвиждал каква издателска и всъщност културна революция ще предизвика колекцията през следващите десетилетия, вмествайки в общодостъпния и икономичен формат всякакъв вид книжнина – художествена и философска, класическа и съвременна, елитарна или популярна. От създаването си досега поредицата наброява 20000 заглавия и над един милиард продадени екземпляра на книги, които стават неделима част от ежедневието на французите. Днес всяка четвърта книга във Франция излиза в джобен формат.

Рожденият ден беше отпразнуван подобаващо – юбилейната изложба бе разположена върху 180 кв.м. от площта на изложението. Гигантски пана бяха събрали спомените за най-важните събития от историята на поредицата, а заедно с нея – и на литературния живот във Франция. Чрез изображенията на 1200 корици зрителите проследиха и развитието на илюстрацията и си припомняха модите във външния облик на книгите – от рисунките, наподобяващи киноафишите през 50-те,  до съвременното стилизирано графично оформление. А в центъра на Салона бе царствено разположен „пианококтейлът”, измислен от Борис Виан – странният инструмент, забъркващ питиета според изсвирената на него мелодия в романа „Пяната на дните” (книгата е шампион в колекцията със 100 000 екземпляра, продавани годишно). Появяването на пианококтейла от романа в материалния свят не е случайно – инструментът е изработен специално за едноименния филм на Мишел Гондри, очакван съвсем скоро на екрана.

„Това е само началото” – твърдяха уверени издатели на „Ливр дьо пош”, несмутени от новите виртуални измерения, които се откриват пред литературния свят. Те също имаха своето значимо място на салона, предоставил цяла „Цифрова сцена” за новите форми на творчество и книгоразпространение, които си пробиват път във Франция. Наистина доста плахо: е-книгите съставляват едва 2 % от книжния пазар. Средствата за производството им все още са скъпи, а и гъстата мрежа от независими книжарници, добре разпространена и в провинцията, засега позабавя устрема към цифровите технологии. И все пак според последните данни 15% от французите са чели поне веднъж цифрова книга – три пъти повече от миналата година. За тях „Сцената” предложи няколко дискусии по актуалните теми за сектора, докато професионалистите  се събраха на еднодневна сесия, за да обменят идеи. Салонът стана домакин и на Конгреса на Международния форум за цифрови публикации, който се проведе за първи път в Европа.

salonПоуморените от динамиката на технологиите можеха да отскочат до отсрещния щанд –„съкровищницата” на панаира, посветена на миналото. „Арт площадът”, устроен от Музея на книжнината и ръкописите в Париж, разпростря на 600 кв.м колекция от уникални екземпляри, свързани с шест века история на книгата – старинни ръкописи и редки печатни издания, великолепни калиграфски образци и обложки, книги за изкуството и неговите творци – за наслада на колекционери и естети.

Международното присъствие беше друга важна тенденция на изложението с участието на автори от 45 държави. Румъния и Барселона бяха специалните гости. Представянето на румънската литература не започна безоблачно, затова пък направо потопи публиката в проблемите и вълненията на румънското общество. Няколко от поканените 27 творци бойкотираха събитието в знак на протест срещу политическия натиск върху интелектуалците и политизирането на Румънския културен институт. Сред протестиращите беше Мирча Картареску – един от най-известните зад граница съвременни румънски писатели. Напрежението поутихна в хода на срещите, които обогатиха представите на френската публика за съвременната румънска литература, засега значително по-малко позната и четена във Франция от творбите на Йонеско или Елиаде. Гостуващите автори бяха от различни поколения (свидетели на комунизма или родени след него) и представители на всички жанрове (от романа и есеистиката през драматургията и поезията до фантастиката и зараждащия се комикс); те преплетоха в дискусиите най-разнообразни теми и гледни точки, понякога подчертано критични – за неумиращия патриархат и възраждащия се феминизъм, за маргиналния човек от провинцията или продажния манталитет на съвременността. Френските читатели има с какво да заситят събуденото любопитство – десетина писатели са били открити от френските издатели  през 2012 г, през последните два месеца на пазара са се появили 67 преводни румънски издания, както отбеляза в. „Ла Кроа”.

Каквото и да почерпиха от богатия избор на тазгодишния Салон, посетителите не пропускаха да се отбият в „кухнята” – обширно пространство за кулинарна литература. Този нов щанд постигна такъв успех, че със сигурност ще го преоткриваме и на следващите изложения.

Париж