All Things Must Pass. Всичко ще премине. Това не е просто име на албума на Джордж Харисън от 1970 г. Самият той казва, че това е природата на материалния свят. Ние се раждаме и умираме. От раждането до смъртта ние, които сме в това тяло, оставаме същите, непроменени, казва легендарният Бийтълс в последното си интервю през 1997 г. пред бившия политически коментатор Джон Фюгълсанг.

Историята на това интервю е впечатляваща. Джорж влиза в студиото на VH1, за да представи новия албум с Рави Шанкар, но разговорът продължава повече от час. Младо момиче, влязло след Джордж в студиото, е донесло китара. Харисън дори изпява за първи път своя нова песен пред екипа на телевизията, шегувайки се, че репетира. Душата не се променя, тялото се променя, обяснява той на своя телевизионен домакин – това е природата на този свят: двойственост. „Може да ви звучи като едно от възвишените неща, които се казват по телевизията”, започва разговора Джордж, за да стигне до въпросите за причината за смъртта и какво се случва след нея. Той определя тази тема като единственото, което има значение. Другото за него е вторично…

Харисън е не просто знаменитост или звезда. Самият той се определя по-скоро като човек, който твори музиката и текстовете си с мисъл отвъд дуализма на света, в който живеем. В стремеж към съвършенство. Към съвършеното знание и чисто съзнание, отвъд доброто и злото в този свят. Те в известен смисъл са едно, казва Джордж в последното си телевизионно интервю, няколко години, преди да ни напусне.

В природата всичко е съвършено, само нещата, които хората правят, не са, продължава той. Ние сме изградени от съвършеното знание и съзнание – цялата ни същност, всеки наш атом са изтъкани от него. Всичко в природата оперира в съвършен ред. Зад всичко има разум. Всеки от нас трябва да приеме частица от него, разсъждава Харисън. За да е зелена гората, трябва всяко дърво да е зелено. Обществото се нуждае от това съзнание, за да го предаде на децата си. Но той е реалист – нещата няма да се променят за една нощ, а бавно, със смяната на няколко поколения.

Във властта, в политиката или в която и да е ситуация ние оставяме отпечатък от собственото си съзнание, смята „тихият Бийтълс”. Не трябва да се оплакваме за това, което получаваме, защото то е отражение на самите нас. И в това се изразява нуждата от духовно осъзнати личности, отвъд това, от което е изтъкан този свят – двойственостите на доброто и злото, на печалбата и загубата, на раждането и смъртта. Той определя това като кръг, в който ние сме впримчени и не можем да разберем причините за него.

Само съвършеното знание може да ни даде отговори на тези въпроси. Вероятно именно по тази причина Джордж казва за себе си в същото интервю:

…Аз не вярвам, че имам голям музикален или лиричен талант. Аз имам дори по-голям проблем заради това, че съм повлиян от индийската музика и всичко духовно...

Не виждам смисъл в писането на песни като повечето хора: Hey Baby, Whatcha gonna do?… Можех да напиша стотици такива пести… Бих могъл, но не искам. Ако ще кажа нещо, бих искал да има някакво значение. Някаква стойност. А не след 20 години това да е поредната глупава песен, която е произвела някоя знаменитост. Това е добре, но по-добре е да има нещо по-дълбоко. Затова индийските напеви [chants] са по-добри, те са на санскрит, молитви с духовна връзка. Много по-лесно е, отколкото да се опитваш да пишеш на английски някаква невероятна философия или нещо със стойност…

Всъщност Харисън не е безразличен към проблемите на света, просто търси тяхното решение другаде. Вълнува се и преживява „бетонирания свят и това, че той е контролиран от луди хора, изсичащи тропическите гори, защото е на сметка…”

Срещата му с Бхактиведанта Свами – една изключителна личност, популяризирала духовното послание на Индия в западния свят, кара Харисън да гледа на себе си именно по този смирен начин. Джордж цитира Бхактиведанта, който твърди, че е „слуга на слугата на слугата на Бога”, и казва за себе си с усмивка: „Аз съм слуга на слугата на слугата на слугата на слугата на слугата на слугата…”

Преди дни разговарях със Сергей Шишов, който посвети поредния брой на предаването си „Картини от една изложба” по БНР на Харисън. Водещият ме попита за коментар на последните мигове на „тихия Бийтълс”, който поискал да гледа изображения на Бог Рама и Бог Кришна, напускайки този тленен свят. Спомних си думите на Джордж Харисън от последното му записано интервю. Това, което е в нас, не може да бъде унищожено, казва той, и цитира „Бхагавадгита”, където Кришна казва: „Не е имало време, когато не сме съществували, няма да има време, в което няма да съществуваме”.

Изчезва само физическото тяло…

Най-кратко казано, Джордж описва това знание като „блаженство”, различно от удоволствието просто да свириш пред огромна публика. Това е състоянието, което изпитваш с всеки атом на тялото си, то е отвъд ума. Над относителните състояния на съзнанието – докато сме будни, докато спим и докато сънуваме. В този свят ние познаваме само тези три състояния, но има друго, което е отвъд тях – знанието и блаженството ги има само там.

Ще си позволя да обобщя, че това е знанието, което Харисън се опитва да предаде в песните си, за да не са те „просто поредната глупава песничка, произвела поредната знаменитост”. Иначе пътищата са много, но „ако не знаеш накъде отиваш, всеки път ще те отведе натам… Покланяш се на Бога и го наричаш „сър”, но ако не знаеш накъде отиваш – всеки път ще те отведе там”, пее той в Any Road, години по-късно.

Всичко кулминира в молитвата му My Sweet Lord:

I really want to see you
Really want to be with you
Really want to see you lord
But it takes so long, my lord
My sweet lord
I really want to know you
Really want to go with you…

В края на интервюто Джордж просто се обръща към Guitar Lady, както я нарича той, иска ѝ перце и прави импровизиран концерт за работещите във VH1… Чак тогава всички разбират, че китарата, донесена от нея, се е озовала в студиото случайно…

Не я е донесъл той…

На 29 ноември се навършиха 15 години от смъртта на Джордж Харисън, един от великите, незабравими и обичани Бийтълси.