0
709

Дзен, кунг фу и фрий джаз в Скопие

Евън Паркър & Златко Каучич

Evan_Parker_Photo
Евън Паркър с Ингебрит Хекер-Флатен & Паул Нилсен-Лов на една от предишните ни фестивални срещи с него. Снимка Цветан Цветанов

Винаги е приятно да влетиш в залата 10 минути преди откриването на вулканично събитие. 32-рото издание на Скопския джаз фестивал започна с дуото Паркър & Каучич. Интервю с Паркър за силните индивидуалности в музиката.

И двамата са титани в своята музика и на своите инструменти вече десетилетия. И единият не е просто саксофонист, и другият не е просто перкусионист. Имах честта да гледам един от първите им съвместни концерти през 2009 г. (в „Цанкарьев дом”, словенското НДК, на 50-ия Люблянски джаз фестивал). После издадоха и албум – Round About One O’Clock (2011).

Историята продължава … С експлозии и тишина. В Македонската опера сега имаше както отривисто-картечни камерни хардкор моменти (по дефиницията на Кох, Шутц & Щудер), така и дзен и кунг фу. Ако не сте гледали Златко Каучич на живо, движенията му над перкусионните съоръжения, изобретени от самия него, напомнят като метод и резултат начините, по които старите учители и философи са се учили от животните: в конкретния случай – от котките.

В солата на Евън Паркър се разпознаваха, от трета страна, леко фолклорни моменти, водещи ни към западноевропейското Средновековие. Въобще, музика, която може да се очертае, но не и да се възсъздаде с думи. И това, че ще отворя дума за география, съвсем не е клише и ловко измъкване. Паркър в от Бристъл, един от центровете на съвременната прогресивна музика. Каучич е от Горишка Бърда, селце-градче в Словения, на самата граница с Италия (по думите на Бощян Цвек, организатора на Джаз Церкно, един от форумите, където често срещаме Златко Каучич: там всички са авангардисти, ама само Златко прави музика)… Музиката на Паркър и Каучич заедно е толкова могъща, че дори леко измести фокуса ми като слушател от другите бристолски титани, които свириха същата вечер – Get The Blessing (което при други обстоятелства би било напълно невъзможно).

Г-н Паркър, нека да започнем с историята на колаборациите ви с музиканти от електронната и рок сцената като Джон Коксън и Spiritualized

Да, за мен срещата с Джон Коксън и Ашли Уелс от Spring Heeled Jack беше много приятна, Коксън също работеше със Spiritualized, така че вече познавах и Джейсън… За мен всичко опира в крайна сметка до отношението и настройката към търсенето на новото. И този подход не е запазен само за фрий джаз имровизаторите, той не е тяхна собственост. Има го и у хора от други жанрове, които носят същия новаторски дух и същата философия. За мен индивидуалността е далеч по-важна от жанра. Много по-интересно ми е да свиря с ярки индивидуалности, идващи от други жанрове, отколкото с фрий джаз музиканти, които просто следват някакви канони и предписания (което пък ги прави напълно несвободни, точно противоположното на това, което е фрий джазът). Джон и Ашли са много интересни индивидуалности – те определено не идват от света на импровизираната музика, но винаги носят със себе си новото, интересното. И затова общуването с тях е много вдъхновяващо.

По какъв начин мястото влияе на начина ви на импровизация? Слушахме ви в Македонската опера, слушал съм ви и в клубове…

Наистина свиря на всякакви места. От много лъскави зали до въшливи мазета. Мястото не е толкова важно за мен, колкото акустиката и хората, които стоят зад събитието. Когато изнасям солови концерти, това може да е в някоя голяма църква. Когато сме с моя Electro-Acoustic Ensemble, можем да сме в голяма галерия или концертна зала. Но и в някой студентски театър, на различни места.

„Превеждате” ли понякога произведенията си за соло- и дуо-концерти в контекста на по-обширните ви формации?

Обикновено се опитвам да не го правя. Може би само отделни елементи, защото когато свириш с други хора, най-важна е интеракцията, която се получава в живия концерт на сцената?

Няколко думи за немузикалните влияния в музиката ви…

Това е много обширна тема. Отворен съм по много начини за влияния от света на философията, политологията, науката, за всичко, което чета. Зад музиката винаги стоят светове, отнасящи се по някакъв начин към другите сфери на реалността – философията, икономиката, политиката, математиката. Но като краен резултат това, което се получава, е музика. То звучи.

С Get The Blessing се получи интересна „британска джаз вечер”. Как виждате съвременната британска сцена в импровизираната музика – например последните три поколения, които са активни в момента?

За мен всичко опира, както вече казах, до силните индивидуалности. Националната рамка не е толкова важна. Тази музика е ценна с това, че е преводима във всички култури, и се чувствам еднакво добре и когато свиря с японски музиканти, и с американски, и със северноевропейски, и с южноевропейски. Но да, мисля, че днес има достатъчно добри джаз музиканти, идващи от Великобритания. Понякога дистибуцията не е ефективна в други части от света, но ето, Мартин Дейвидсън и лейбълът Emanem са много добър пример…

Ние познаваме много добре записите на пианиста Пат Томас, издадени от същия лейбъл…

Да, Пат е доста добър пример. Той вече не е от най-младото поколение, но е много добър пример, да. След него идват и други – Доминик Лаш, Алекс Хоукинс… да, да, няма недостиг на интересни млади музиканти.

*

Много скоро ще излезе и интервюто ни със Златко Каучич, а дотогава – няколко думи от него за музиката и тишината: „Обикновено се стремя да не слушам много музика. Слушам повече природата. Защото музиката е навсякъде около нас. Да, понякога имам нужда да си пусна Шостакович или Равел, но всичко зависи от настроението. Понеже живея сред природата обаче, слушам повече природата. Песните на птиците са най-хубавата музика. И когато ги слушам, понякога си припомням Ерик Долфи или Ксенакис. Понякога, когато трябва да науча някое произведение или просто да чуя новия албум на някой мой приятел, да, пускам си музика. Но по-често слушам тишината”…

Снощи на Скопския джаз фестивал – фонетично-китарни композиции и импровизации от Сидсел Ендресен & Стиян Вестерхус (Норвегия), квартетът на Джон Абъркромби и израелско-американската формация Reut Regev’s R*Time! Днес – Македонската филхармония с диригент Кристиян Ярви (Естония) и специални гости Влатко Стефановски, Мирослав Тадич и Теодосий Спасов. Теодосий Спасов ще гостува в събота, в 14 часа македонско време (15 часа наше) в специалното издание на предаването „Аларма” на БНР пряко по Радио Канал 103 в Скопие (можете да го слушате на www.kanal103.com.mk ).