0
3684

Дигитален каталог на варненските фестивали

В разгара на лятото Варна отново е фестивална столица. Тази година началото на Международния музикален фестивал по изключение предхождаше това на театралния. До края на сезона, а и през есента ще се изредят още много утвърдени и очаквани от публиката прояви. За тяхната история и развитието им през годините можем да научим повече от новия сайт, създаден от Любомир Кутин, експерт по културни политики, автор на учебници и книги, и младите му съмишленици.

Сайтът, наречен Дигитален фестивален каталог, е двуезичен – на български и английски, предлага информация за 75 фестивала във Варна, провеждани от 1926 г. до днес. Създаден е с подкрепата на Националния фонд „Култура“. Архивното съдържание е осигурено с помощта на Регионалния исторически музей – Варна, Държавния архив, Регионалната библиотека, Община Варна, Радио Варна и др.

Показан е Позивът към българския народ, с който е обявено началото на първия фестивал в България – Летните музикални тържества през 1926 г. Сред учредителите е Панчо Владигеров, по това време той работи в Германия и Австрия и общува с Макс Райнхард, Хуго фон Хофманстал, Рихард Щраус, които след Първата световна война основават Залцбурския фестивал. Няколко години по-късно във Варна, по примера на Залцбург, музиканти, художници, литератори, университетски преподаватели, политици обявяват началото на Летните музикални тържества. В неделното издание „Време“ от 18 април 1926 г. четем за създаването на филхармоничен оркестър във Варна. „Като диригенти се сочат сега: Маестро Атанасов, Панчо Владигеров, тукашните диригенти г-н Касабов, Попов и Младенов и др., като солисти Любен Владигеров, Найден Найденов и пр.“ Художественият дом вече е осигурил идването на „нашите първи оперни певици, които прославиха из цяла Европа името на България, а именно: Христина Морфова, Людмила Прокопова, Мара Фратева-Христова, Констанца Кирова и Ана Тодорова…“ Статията завършва пророчески: „Въобще за това лято се готвят големи музикални тържества във Варна. Може би не всичко ще се изпълни всецяло и тъй, както се сега замисля, но все пак и това, което ще може да се изпълни, ще създаде една традиция, която ще бъде от несъмнена полза за града и за народа“.

Откриване на „Варненско лято“ на 19 юни 1978 г., солист Минчо Минчев, диригент Васил Казанджиев, фотография К. Димитров

Традицията продължава без прекъсване до Втората световна война. Впоследствие тържествата са възстановени чак през 1957 г. под името „Варненско лято“. За това второ начало свидетелства фрагмент от филм с изпълнението на Мария Корели в ролята на Аида. В програмата за 1961 г. виждаме анонс за гостуването на 7 юли на Елена Николай в „Трубадур“ и „Аида“. За 17 юли е обявен спектакъл на „Бохеми“ – с диригент Курт Адлер от Метрополитън опера и солистите Никола Николов и Лиляна Василева. На 23 и 26 юли 1963 г. за пръв път във Варна гостува Райна Кабаиванска, сопран на Миланската скала. Тя изпълнява ролята на Мими от „Бохеми“. Фотографии в сайта ни връщат към гастрола на Театро Комунале – Болоня, с „Трубадур“ през 1972 г. През 1977 г. Анна Томова-Синтова участва във фестивала като Дездемона. Виждаме и фотографии на Панчо Владигеров от обявяването му за почетен гражданин на Варна през 1978 г. Всяка година от фестивала е илюстрирана с архивен материал. Сайтът възстановява историческия пъзел освен чрез фотографии и чрез рецензии в печатни издания, телевизионни и радиопредавания, интервюта, плакати, програми, документални записи. Публикувани са над 100 видеа от участия на изпълнители, гостували на „Варненско лято“: Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Катя Ричарели, Шведския кралски балет, виолончелистите Янош Щаркер и Любомир Георгиев, цигуларите Георги Бадев, Минчо Минчев и др.

Райна Кабаиванска в ролята на Мими и Тодор Бонев – Рудолф, в „Бохеми“, 26 юли 1963 г., фотография А. Рушанян

След „Варненско лято“ са създадени Фестивалът на българското кино „Златна роза“ (1961), Международният балетен конкурс (1964), Фестивалът на червенокръстките и здравни филми (1965), Майският хоров фестивал (1967), Фестивалът за куклена пиеса „Златният делфин“ (1969), Световният фестивал на анимационния филм (1979), Международното биенале на графиката (1981) и пр. Всъщност 53 от представените в сайта 75 фестивала съществуват до днес. Всяка проява е описана според съдържанието ѝ, времето и мястото на основаване, честотата на провеждане, времетраенето, регламента, аудиторията, участниците. 

Сайтът е разработен за целите на изследователска и събирателска дейност, обяснява Любомир Кутин. Фестивалите са ключ за осмисляне на миналото, на историята на културата ни. Дигиталният фестивален каталог показва и още нещо: има нужда от точни критерии за оценка на качеството на днешните фестивали. Сайтът дава добра основа за вглеждане в тях и на национално ниво. През следващите пет години екипът ще се фокусира и върху един значим юбилей – 100-годишния юбилей на „Варненско лято“.

Людмила Димова