В разгара на лятото Варна отново е фестивална столица. Тази година началото на Международния музикален фестивал по изключение предхождаше това на театралния. До края на сезона, а и през есента ще се изредят още много утвърдени и очаквани от публиката прояви. За тяхната история и развитието им през годините можем да научим повече от новия сайт, създаден от Любомир Кутин, експерт по културни политики, автор на учебници и книги, и младите му съмишленици.
Сайтът, наречен Дигитален фестивален каталог, е двуезичен – на български и английски, предлага информация за 75 фестивала във Варна, провеждани от 1926 г. до днес. Създаден е с подкрепата на Националния фонд „Култура“. Архивното съдържание е осигурено с помощта на Регионалния исторически музей – Варна, Държавния архив, Регионалната библиотека, Община Варна, Радио Варна и др.
Показан е Позивът към българския народ, с който е обявено началото на първия фестивал в България – Летните музикални тържества през 1926 г. Сред учредителите е Панчо Владигеров, по това време той работи в Германия и Австрия и общува с Макс Райнхард, Хуго фон Хофманстал, Рихард Щраус, които след Първата световна война основават Залцбурския фестивал. Няколко години по-късно във Варна, по примера на Залцбург, музиканти, художници, литератори, университетски преподаватели, политици обявяват началото на Летните музикални тържества. В неделното издание „Време“ от 18 април 1926 г. четем за създаването на филхармоничен оркестър във Варна. „Като диригенти се сочат сега: Маестро Атанасов, Панчо Владигеров, тукашните диригенти г-н Касабов, Попов и Младенов и др., като солисти Любен Владигеров, Найден Найденов и пр.“ Художественият дом вече е осигурил идването на „нашите първи оперни певици, които прославиха из цяла Европа името на България, а именно: Христина Морфова, Людмила Прокопова, Мара Фратева-Христова, Констанца Кирова и Ана Тодорова…“ Статията завършва пророчески: „Въобще за това лято се готвят големи музикални тържества във Варна. Може би не всичко ще се изпълни всецяло и тъй, както се сега замисля, но все пак и това, което ще може да се изпълни, ще създаде една традиция, която ще бъде от несъмнена полза за града и за народа“.
Традицията продължава без прекъсване до Втората световна война. Впоследствие тържествата са възстановени чак през 1957 г. под името „Варненско лято“. За това второ начало свидетелства фрагмент от филм с изпълнението на Мария Корели в ролята на Аида. В програмата за 1961 г. виждаме анонс за гостуването на 7 юли на Елена Николай в „Трубадур“ и „Аида“. За 17 юли е обявен спектакъл на „Бохеми“ – с диригент Курт Адлер от Метрополитън опера и солистите Никола Николов и Лиляна Василева. На 23 и 26 юли 1963 г. за пръв път във Варна гостува Райна Кабаиванска, сопран на Миланската скала. Тя изпълнява ролята на Мими от „Бохеми“. Фотографии в сайта ни връщат към гастрола на Театро Комунале – Болоня, с „Трубадур“ през 1972 г. През 1977 г. Анна Томова-Синтова участва във фестивала като Дездемона. Виждаме и фотографии на Панчо Владигеров от обявяването му за почетен гражданин на Варна през 1978 г. Всяка година от фестивала е илюстрирана с архивен материал. Сайтът възстановява историческия пъзел освен чрез фотографии и чрез рецензии в печатни издания, телевизионни и радиопредавания, интервюта, плакати, програми, документални записи. Публикувани са над 100 видеа от участия на изпълнители, гостували на „Варненско лято“: Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Катя Ричарели, Шведския кралски балет, виолончелистите Янош Щаркер и Любомир Георгиев, цигуларите Георги Бадев, Минчо Минчев и др.
След „Варненско лято“ са създадени Фестивалът на българското кино „Златна роза“ (1961), Международният балетен конкурс (1964), Фестивалът на червенокръстките и здравни филми (1965), Майският хоров фестивал (1967), Фестивалът за куклена пиеса „Златният делфин“ (1969), Световният фестивал на анимационния филм (1979), Международното биенале на графиката (1981) и пр. Всъщност 53 от представените в сайта 75 фестивала съществуват до днес. Всяка проява е описана според съдържанието ѝ, времето и мястото на основаване, честотата на провеждане, времетраенето, регламента, аудиторията, участниците.
Сайтът е разработен за целите на изследователска и събирателска дейност, обяснява Любомир Кутин. Фестивалите са ключ за осмисляне на миналото, на историята на културата ни. Дигиталният фестивален каталог показва и още нещо: има нужда от точни критерии за оценка на качеството на днешните фестивали. Сайтът дава добра основа за вглеждане в тях и на национално ниво. През следващите пет години екипът ще се фокусира и върху един значим юбилей – 100-годишния юбилей на „Варненско лято“.
Людмила Димова
