0
2099

Дистопията „Русский мир“

От първия ден на нападението на Русия над Украйна започнаха предсказанията, че „специалната военна операция“ ще продължи най-много една седмица и ще завърши с пълна победа на руската армия, Киев ще бъде превзет и цялата страна ще бъде поставена под руски контрол. Лукашенко търсеше най-саркастичните думи, за да изрази увереността си, че военните действия няма да продължат повече от пет-шест дни. „Бългapcĸoтo яcнoвидcĸo чyдo Teoдopa Cтeфaнoвa, на която нeщaтa, ĸoитo e ĸaзвaлa, ca ce cлyчвaли нa 99 пpoцeнтa“, беше безапелационна, че „Путин ще смачка и превземе Украйна на 6 март“. Предсказанието е поместено на 3 март в сайта „2news“. Съществуват десетки, а може би и стотици подобни сайтове, създадени специално да поместват подобна „информация“. Но предсказания, подобни на „ясновидското чудо“, се правеха и на високо държавно ниво, например от нашия държавен глава. Може да се направи обемиста колекция от провалени предсказания на провалени политици.

Първоначалната тактика на Кремъл наистина беше за блицкриг. Авторите на тази тактика очакваха руската армия да бъде посрещана с цветя в цяла Украйна. Според украинския журналист Сергей Руденко основната грешка на Путин е, че е очаквал Зеленски, като човек с минимален политически опит, да му поднесе независимостта на Украйна на тепсия. Дори в първите часове на войната зам.-началникът на администрацията на президента Путин, Дмитрий Козак, лично позвънил на Андрий Йермак, началник на администрацията на украинския президент, за да му каже, „че е време украинците да се предадат“.

В Кремъл скоро осъзнаха, че са допуснали грешка. Кога стана това? Може би когато украинският президент не напусна столицата. През първите дни дори започнаха да разпространяват слухове, че Зеленски е избягал, че се е скрил, но те се спукаха като балон, след като той започна всекидневно да прави изявления от Киев. Дори хора от близкото му обкръжение са го съветвали да се евакуира. Неговият отговор бил: „За последен път да чувам това! Не искам повече да го чувам!“ Подобни съвети са му давали и някои от чуждестранните му партньори. Не защото не вярвали на Украйна, а заради прехвалената мощ на руската армия.

Президентът не се уплаши и остана в столицата, а огромната колона от тежка военна техника, насочена към Киев, спря и дълго време стоя ни напред, ни назад. Явно през това време в Кремъл са мислили за нова тактика. Новата им тактика не блестеше с особена оригиналност – каквото и да се случваше, казваха, че операцията върви по план. Възможно е плановете им да са предвиждали да оставят 2000 танка дарение за Украйна. Промени се тактиката на украинската армия и тя започна постепенно да освобождава окупираните територии.

Сега, половин година след нашествието, аз се опитвам да си представя какво щеше да се случи, ако Украйна беше победена за три дни или за една седмица, както си мечтаеше Кремъл. Днес отчасти виждаме картината – показват ни я руските военни и граждански власти, установявани в окупираните украински градове. Нарушено е снабдяването, всеобща продоволствена криза, няма продукти, няма дори вода. А в Донбас няма и въглища. Нов умишлен гладомор над цял един народ. Окупационните власти имат други грижи – да се унищожава всичко украинско. Всичко боядисано в синьо-жълто се премахва, надписите на украински език се свалят, украинският герб се кърти, променят се паспорти и документи, въвеждат се руски правила и стандарти. Провеждат се дори референдуми под куршуми. Окупационните власти действат според официалната руска позиция, че украинска нация и украински език не съществуват. Под претекст за денацификация се заличава всичко украинско. Подменят се и настоящето, и миналото. Бившият режисьор и настоящ пропагандатор на „русский мир“ Никита Михалков настоява да бъде забранен украинският език, защото самите словосъчетания на езика формулирали ненавист към Русия. Войната срещу Украйна се води дори на синтактично равнище.

Улеснени сме да си представим какво щеше да се е случило на петия ден, ако първоначалните кремълски планове бяха успели, тъй като сме го преживели в собствената си страна. Първата цел, разбира се, е президентът Зеленски – той или щеше да е убит, или прогонен. Същото се отнася за високите етажи на президентската администрация и правителството. Намира се някой, който да подпише капитулацията, и украинската армия слага оръжие. През първите часове и дни се установява новата власт, на всички държавни, общински, обществени длъжности се поставят колаборационисти, които изпълняват разпорежданията на Кремъл. Всички идеологически противници, всички украински длъжностни лица, военни командири, съдебните органи, разузнаването, редактори на медии са уволнени и задържани. За техните места са предварително подготвени предани на Русия кадри. Списъците с техните имена са изготвени преди години. Работено е на най-високо държавно равнище. Не е пропуснато нищо. Намират се хора за тази работа. Така е било у нас след 1944 г., така е било във всички страни, окупирани от червената армия. В Украйна още от съветско време органите на КГБ са изградили мрежа, голяма част от която не е разградена и до днес. В навечерието на войната тя е подсилена – звеното на ФСБ в Украйна е започнало да се разширява от 2019 г., като броят на служителите е нараснал от 30 на 160 души. Почвата за завладяването на Украйна е подготвяна с чиновническа методичност.

Какво щеше да представлява Украйна след половин година руска окупация? Ако украинската армия не беше оказала съпротива, разрушенията щяха да бъдат по-малко, загиналите и ранените също. Кремълските слуги нали все това повтарят. Само дето страната щеше да е под руски власт. А това означава насилие, терор, страх, подозрителност, недоверие. Хората се оглеждат и ослушват, мерят приказките си какво говорят, защото и стените имат уши. Има думи, които е опасно да се произнасят – както в Русия днес не можеш да кажеш „Не на войната!“. Както в Москва полицията задържа всеки протестиращ. Украинският химн е забранен. Телевизионните канали повтарят единствено руската пропаганда на руски език. Страната е осеяна с билбордове „Мы с Россией один народ“. По улиците сноват военни колони. Украйна методично се заличава като държава.

Всяка окупационна армия върши общо взето едно и също. Можем да си припомним аналози от нашата история. След Първата световна война Южна Добруджа e присъединена към Румъния, започва тотална румънизация, всичко българско се заличава – добруджанци трябва да забравят, че са българи. Окупацията е продължила 20 години, но белези от нея съществуват до днес, 80 години по-късно. Много по-страшна е съдбата на българските градове и села на Егейска Македония, където изличаването на българското съзнание се е извършвало с още повече жестокост. Днес всеки може да посети села, които допреди стотина години са били чисто български и да види с очите си, че вече не е останало нищо българско. Може би само блед спомен. Подобна е картината и в Западните покрайнини. Подобна е историческата съдба на унгарците, чиито земи са присъединени към Румъния. Примерите са много. Това се е случвало преди стотина години. През ХХІ век се случва за първи път.

Но не само от историята можем да почерпим илюстрация какво щеше да представлява Украйна, ако плановете на кремълските чекисти се бяха осъществили. Припомних си един бестселър, излязъл преди 30 години и преведен на всички световни езици. Романът „Фатерланд“ от Робърт Харис наподобява дистопията „1984“, но с тази разлика, че героите в него са исторически достоверни. Алтернативната световна история под формата на криминален роман е представена на фона на измислен Трети райх, който е спечелил Втората световна война и е завладял Европа. Двайсет години след като Германия е „победила“ във войната, тя е наложила идеологията си в целия континент, обществото е управлявано по същите тоталитарни закони, цари същата мрачна атмосфера. Колкото и да са различни, всички тоталитарни режими си приличат в основното. Умението на автора да представи фикцията като реалност е забележително. Ужасяващата художествена измислица звучи така убедително, защото ни е позната от недалечното минало. Но и по още една причина – защото съществува опасността да се възпроизведе. В моя кратък текст аз само бегло щрихирах трагичната картина на Украйна, ако инвазията се бе случила според кремълските планове.

Споменавам бегло тези примери за „миролюбците“, които натрапчиво повтарят, че Украйна трябвало да се предаде, за да не се давали излишни жертви. Жертвите в защита на Отечеството не са излишни. За своята независимост всеки народ жертва най-свидното. Някогашните българи са дали хиляди жертви в бран на родната земя. Измежду днешните българи има немалко, които биха предпочели да са под руски ботуш, но към тях не мога да изпитвам друго освен отвращение. Достойният човек винаги е отговарял на агресията със съпротива.

Половин година украинският народ оказва съпротива на руската агресия и дава жертви. Ако не беше се съпротивлявал, целият народ щеше да се превърне в жертва.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияКамий Тома и усещането за свобода
Следваща статияСветлината на камбаните