0
156

Днес хората са мързеливи, въпреки че интернет ги прави богове

Jacek_Pelka copy
Яцек Пелка , фотография Яна Пункина

Барабанистът на обичаната у нас полска пост-рок формация Keira Is You разговаря с Цветан ЦВЕТАНОВ за новото турне на групата, което не подмина България, и за някои по-метафизични неща.

Вече се превърна в традиция Keira Is You от Хожов, Горна Силезия, да свирят у нас в рамките на „Аларма Пънк Джаз”. От 2011 г. досега поляците са участвали в общо 5 концерта в 3 града (София, Велико Търново и Русе), организирани от радиофестивала на програма „Христо Ботев”. Настоящото им турне, подвизаващо се под името Thoght I Told You To Give Up преминава през Русе и София (25- 27 април), където музикантите вече имат своя твърда аудитория. На 27 април, неделя, Яцек Пелка ще участва като гост диджей в клуб Neu!Berlin на „Султантепе” 18, където „Аларма” прави презентация на своя „Пън(к) джаз” стрийм по радио Бинар.

Да започнем от ключовия факт, че от няколко години свиренето в България е неотменна част от турнетата ви…

Както виждате, никога не пропускаме да навестим почитателите си в България и любимия ни фестивал „Аларма Пънк Джаз”, когато турнетата ни минават през Балканите. Новото на това турне е в комбинацията между песните от последния ни албум Last Row Needs Heroes с някои по-стари – от албума Nothing Else Will Happen (2009) и ЕР-изданието ни One Of Those Things That You Do Once In A Lifetime And Hopefully Learn A Lesson From (2011) в нов аранжимент с нови музиканти.

Ще представиш ли накратко двамата нови музиканти в Keira Is You?

Басистът Адам Карковски вече е участвал на едно турне с нас преди три години. Познат е със своя гаражен „калифорнийски” пънк проект Random Hero. Клавирните партии този път са поверени на Павел Осовски, който по принцип е китарист и вокалист в инди-рок групата London Type Smog. Допълнителен елемент на изненада на това турне са някои съвсем нови инструменти в групата, които преди не ги е имало.

Как приключи последното ви турне през есента на 2013 г., което мина и през София и Русе? Помня, че беше наистина сериозно пътуване из цяла Европа.

Първото, което всички от групата направихме след това турне, беше да се отдадем на едномесечна ваканция. Защото бяхме пропътували заедно над 21000 км. Беше умопомрачително. Бяхме в общо 17 страни, където се запознахме с велики хора. А такъв опит не се забравя… След това се хванахме да работим по стандартните подобрения на звука на групата. Свиренето наживо ни е приоритет, така че непрекъснато трябва да се правят подобрения в звученето и да тласкаме нещата напред в тази посока. Също така се концентрираме върху обследването на нови места за свирене. В цяла Европа има много, много такива места, където още не сме защитили с концерт звученето на албумите си.

Паралелно с Keira Is You ти създаде и нова група, в която не свириш на барабани, а на други инструменти.

Нарекох този проект с женско име – Dolores. Долорес е въображаемо момиче, което… Тук всеки може да си доизмисли историята, но важното в случая е самото съществуване на женското начало. Проектът е нещо като опит да погледнем на света през очите на жените и да достигнем до по-дълбоко разбиране и приемане на техните решения и избори в живота. Дует сме – аз, Яцек Пелка на бас и Агниешка Копоц – вокали. Тъкмо приключих със записите на басовите и клавирните партии и на барабаните. След края на турнето с Keira Is You, започвам да работя по завършването на първото ЕР-издание на Dolores. Следващата стъпка е да намеря лейбъл, който да го издаде. Вярвам в тези песни и ги преживявам дълбоко като нещо ценно, което един ден ще съм оставил след себе си…

Наскоро попаднах на едно предаване, в което участваш в Полша, там  представяш записите на български артист – Калоян Иванов, когото познаваш от Русе, от предишното ви турне…

По време на турне се налага да общуваш с различни типове хора като собственици на клубове, букъри, нови фенове, полиция, митници… и музиканти от други групи. В Русе ние свирихме на една сцена с много талантлив човек – Калоян Иванов (Portable Elephant, ex-TFSL). И освен че много ни помогна, като ни приюти в своята къща, аз наистина страшно харесвам неговия начин на създаване на музика, която записва на касети и от която ние в групата останахме впечатлени. Преди три седмици моят приятел Витолд Жогала от „Рок Арена”, който също доста ни помага за популяризирането на Keira Is You в самата Полша, ме помоли да му помогна за неговото некомерсиално и независимо радиопредаване в интернет Graj Dolek по Pro-Radio. Публиката им се интересува от различни видове прогресив и друга алтернативна рок музика, но жанрово са доста отворени към експериментални проекти. И аз му казах: Дай да опитам да се включа и аз като водещ, винаги съм искал. Да пускам музиката, която ми е интересна. Това беше идеално за мен. И в първия епизод дебютът ми беше с представянето на TFSL на Калоян Иванов – група, която към настоящия момент вече не съществува, освен ако не са останали някои 10-15-минутни записи в SoundCloud. Никоя комерсиална радиостанция не пуска толкова дълги пиеси, предполагам. В момента подготвяме епизод 3 – всеки петък от 20 часа полско време. Заповядайте!

И завършваме с метафизичния въпрос. Ако ти беше богът на пост-рока, какво би променил в света на музиката в наши дни?

Ако бях бог? Сигурно щях да затворя дискотеките за масова музика и еднодневки и Спотифай, да убия всички диджеи на тази земя и да монополизирам рок музиката… (смях)… Но да благодарим на Бога, че това няма да се случи… Казваш „бог на пост-рока” – подвеждащ въпрос! Бих отговорил, че бих направил същото, което бих сторил и ако бях бог на поп-музиката, или на грънджа, или на метъла… Отговорът е: нищо. Бих си правил същото, както и досега, опитвайки се да създавам и записвам по-добри албуми и много нова музика, с по-добра екипировка и с различни подходи… Днес хората са мързеливи, въпреки че интернет ги прави богове, прегърбени над компютърния екран. Толкова са мързеливи, че ги мързи да излязат и да отидат на добър концерт. Това искам да променя, желанието ми е да открехна дори малък брой хора за някои групи, които човек си заслужава да чуе, защото са ценни и истински. Добрата музика трябва да достига до хората – нямам предвид мейнстрийма, по-скоро тази музика, която идва от ъндърграунда – по-добрата от двете, поне според моето скромно мнение.

ВИДЕО: Keira Is You & Аларма Пънк джаз (кино „Влайкова”, ноември 2013г., архив на „Аларма”)